Постинг
22.06.2016 18:55 -
Напърченото врабче Роска иска да употреби отзад слона Вова
Защо зорлем да се навираме между шамарите?
Имало едно време - нали така започват приказките.
Та имало едно време едно мноооооого малко, но мнооооооого напърчено врабче на име Роска.
Кацнало веднъж то на гърба на слона Вова и му заявило, че ще го употреби отзад по случай някакъв прайд парад в София (в превод на български ще рече „Горд съм, че съм столичен педераст”).
Вова миролюбиво сказал "ну, попробуй".
Храброто врабче Роска се заело с обещанието си. Но накрая на слона Вова му писнало, че Роска се мота, и се изпуснал върху него с едно внушително изпражнение.
Два дена му трябвали на Роска да се измъкне от говното (русизъм), а на третия ден, макар и все още доста позацапан, дал пресконференция на тема "Вова, я пошутил".
"Я тоже, Роска", отговорил слонът.
А сега сериозно.
Твърденията за „грешка в превода” или „не са ме разбрали правилно” са смехотворни. Аз пък смея да твърдя, че изявленията на президентите на Румъния и България са били предварително договорени (то така е и по протокол де). А още по-вероятно – и предварително поръчани от новия „голям бял брат”.
През далечната вече 1989 година в Малта тогавашният СССР и САЩ постигнаха споразумение. Горбачов „продаде” на безценица Източна Германия на Запада, а Буш обеща, че американците няма да търсят разширяване на военното си присъствие на изток.
Както им е изконен навик, САЩ не спазиха обещанието си. Обратно, 10 години по-късно, след 1999-а, под „прикритието” на НАТО американски военни бази започнаха да никнат като гъби след дъжд в бившите държави членки на Варшавския договор от Прибалтика, през Полша и Унгария, та до Румъния и България.
Е, остана „незаета” само част от Черно море. И ето я и идеята за „флотилията”, чрез която, пак под „прикритието” на НАТО (в случая – на Румъния и България, нали и ние сме натовци), американците да се доближат плътно до Севастопол – основната военноморска база на Русия в него. Още повече че по този начин хем наивно, хем елегантно се заобикалят и условията на договора от Монтрьо...
Та никакви „грешки в превода” или „не са ме разбрали правилно” нямаше в идеята за „флотилията”, а само и единствено поредна стъпка към затягането на военния обръч около Русия. Ние, историците, този филм вече сме го гледали още през 1941 г., с Хитлер в главната роля в него...
Да, ама нещо този път не се получи.
Някак си между другото Путин съобщи за намерението Русия да разположи в Севастопол и още шест подводници. После дойде ред и на извънредната пресконференция на врабчетата Роска и Ненка, и на татко им Бойко.
Защо ли ми се струва обаче, че тя е следствие от някакви не по-малко извънредни разговори между Москва и София? За които май от наша страна е знаел само „таткото”, както пролича и от позицията му...
Разочарованието от нея на отявлените наши отвъдокеански лобисти си пролича в неистовите им плачове, за които щедро им бяха дадени и ефир, и сайтове на определени медии. Един от тях даже си позволи да я определи по-скоро като изказване на „президент на яхтклуб”.
Откровено казано, и аз предпочитам министър-председателят ми да се изявява като такъв, а не като отвъдокеански „ястреб”.
Пък си припомних и една стара нашенска поговорка, според която, когато две магарета си мерят инструментите, не е здравословно да заставаш между тях. Защото може да стане беля. Че даже и направо беда.
А българският народ е доказал, че е мъдър не само като цяло, но и в поговорките си...
Та имало едно време едно мноооооого малко, но мнооооооого напърчено врабче на име Роска.
Кацнало веднъж то на гърба на слона Вова и му заявило, че ще го употреби отзад по случай някакъв прайд парад в София (в превод на български ще рече „Горд съм, че съм столичен педераст”).
Вова миролюбиво сказал "ну, попробуй".
Храброто врабче Роска се заело с обещанието си. Но накрая на слона Вова му писнало, че Роска се мота, и се изпуснал върху него с едно внушително изпражнение.
Два дена му трябвали на Роска да се измъкне от говното (русизъм), а на третия ден, макар и все още доста позацапан, дал пресконференция на тема "Вова, я пошутил".
"Я тоже, Роска", отговорил слонът.
А сега сериозно.
Твърденията за „грешка в превода” или „не са ме разбрали правилно” са смехотворни. Аз пък смея да твърдя, че изявленията на президентите на Румъния и България са били предварително договорени (то така е и по протокол де). А още по-вероятно – и предварително поръчани от новия „голям бял брат”.
През далечната вече 1989 година в Малта тогавашният СССР и САЩ постигнаха споразумение. Горбачов „продаде” на безценица Източна Германия на Запада, а Буш обеща, че американците няма да търсят разширяване на военното си присъствие на изток.
Както им е изконен навик, САЩ не спазиха обещанието си. Обратно, 10 години по-късно, след 1999-а, под „прикритието” на НАТО американски военни бази започнаха да никнат като гъби след дъжд в бившите държави членки на Варшавския договор от Прибалтика, през Полша и Унгария, та до Румъния и България.
Е, остана „незаета” само част от Черно море. И ето я и идеята за „флотилията”, чрез която, пак под „прикритието” на НАТО (в случая – на Румъния и България, нали и ние сме натовци), американците да се доближат плътно до Севастопол – основната военноморска база на Русия в него. Още повече че по този начин хем наивно, хем елегантно се заобикалят и условията на договора от Монтрьо...
Та никакви „грешки в превода” или „не са ме разбрали правилно” нямаше в идеята за „флотилията”, а само и единствено поредна стъпка към затягането на военния обръч около Русия. Ние, историците, този филм вече сме го гледали още през 1941 г., с Хитлер в главната роля в него...
Да, ама нещо този път не се получи.
Някак си между другото Путин съобщи за намерението Русия да разположи в Севастопол и още шест подводници. После дойде ред и на извънредната пресконференция на врабчетата Роска и Ненка, и на татко им Бойко.
Защо ли ми се струва обаче, че тя е следствие от някакви не по-малко извънредни разговори между Москва и София? За които май от наша страна е знаел само „таткото”, както пролича и от позицията му...
Разочарованието от нея на отявлените наши отвъдокеански лобисти си пролича в неистовите им плачове, за които щедро им бяха дадени и ефир, и сайтове на определени медии. Един от тях даже си позволи да я определи по-скоро като изказване на „президент на яхтклуб”.
Откровено казано, и аз предпочитам министър-председателят ми да се изявява като такъв, а не като отвъдокеански „ястреб”.
Пък си припомних и една стара нашенска поговорка, според която, когато две магарета си мерят инструментите, не е здравословно да заставаш между тях. Защото може да стане беля. Че даже и направо беда.
А българският народ е доказал, че е мъдър не само като цяло, но и в поговорките си...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
