По Великден коренни жители на Южното Черноморие ме посрещнаха с новината, че Митьо Очите отново бил станал основен фактор в региона, след като му бил „поверен бизнесът с трафика на бежанци”. 

Забелязал съм, че в по-малките (т.е. от столицата) населени места винаги се знае кой какво и с кого прави. И особено се знае кой местен разбойник е само с протекции от местната власт, а кой е „вързан чак в София”. Едва ли решението трафикът на хора през границата да бъде „поверен” на Митьо Очите е само на местните власти. Прекалено голям е размахът на този „бизнес”.

На този фон министърът на вътрешните работи ни съобщава, че над Очите няма никакъв „политически чадър” – дори местен такъв. Както, сещаме се, нямаше чадър и когато той се водеше, че лежи в затвора, а всеки курортист можеше да го види по заведенията. Както преди това беше с Маргините, които се водеха на стационарно лечение в затворническата болница, а инак не излизаха от ресторантите.

Или Бъчварова няма никаква представа къде и какво вършат нейните подопечни, или ни мята на черешата. И в двата случая не е човек, на чиито уверения можем да опираме. Защото всеки, който има живот и извън София, може да посочи местните мутри, техните покровители, абонираните за обществени поръчки и пр.

Имайки това предвид, можем да декодираме нейното съобщение относно липсата на чадър над Очите. Нас то не убеждава, но на другите си адресати – главатарите на организирани престъпни групи – съобщава нещо много ясно: Момчета, няма страшно, поне – няма нищо страшно да дойде откъм нас, властта; само гледайте да сте по-тихи някак си...

Аналогично беше съобщението от миналата седмица, пак излъчено от МВР-министъра, по посока на битовата престъпност. Казвайки „Ние не можем да се справим с битовата престъпност”, Бъчварова съвършено ясно съобщи на местните бандитчета: Разбивайте и крадете, от нас противодействие няма да видите, защото не можем.

Как, на този фон, да разкодираме съобщението на премиера и на главния секретар на МВР, че при престрелка, в която са участвали 40 екипирани и въоръжени мъже става дума за битов скандал („махленски” бой), в който са замесени „кандидат-зет и бивш затворник”? Насочено към нас, то гласи: не бойте се, стабилност има, тия са нек"ви махленски побойници, вас няма да ви застигне нищо. Насочено към бандитите, съобщението е също толкова ясно: няма да се месим във вашите неща; ще ги таксуваме като хулиганство.

А какво да кажем за твърдението, пак от главния секретар на МВР, дни преди престрелката, че в България вече нямало организирани престъпни групи като през 90-те? Очевидно за МВР тежко въоръжени организирани мъже, ангажирани в криминални деяния под ръководството на известен всекиму главатар – това не е организирана престъпна група.

Организираните престъпни групи (и това разбрахме в последните седмици) живеят предимно във Фонда за лечение на деца и колекционират редки монети.

Пардон, за малко да забравя: а пък терористите сме предимно ние, дето през ден извършваме по някое „деяние... с цел... да се принуди орган на властта... да извърши нещо в кръга на неговите функции” (Закон за противодействие на тероризма).

Да теглим чертата. В последната седмица висшата власт в държавата ни съобщи, че:

*организирана престъпност няма, камо ли въоръжена и стреляща такава;

*тъй като такава няма, то всяка престрелка ще се таксува като хулиганство от местен мащаб;

*държавната машина не може и не възнамерява да се справя с битовата престъпност;

*всички категории разбойници - от селските кокошкари до онези, които са „вързани в София”, имат позволението на властта да правят каквото им скимне;

*стабилността си е стабилна, икономиката цъфти, хората стават все по-богати (макар по най-неблагодарен начин да не прославят властта заради добрия си живот);

*а всеки гражданин, който иска властта да си върши работата (например – такива като Очите да гледат небе на квадратчета) е терорист.

После се чудим защо човек не може да се размине от мутри из публичните пространства, дребни чиновници с автомобилни прякори си пишат заплати от по 10 000 лева, а ние вкупом за седми пореден път плащаме глобите на Цветан Цветанов, присъдени срещу него от международните съдилища.