Списание “Тайм”, листата “Форбс” и международната общественост определят Путин не само като един от най-влиятелните хора на планетата, но и като човек, успял да обедини повторно разпадналия се Съветски съюз.

Започвайки кариерата си в Санкт Петербург, където е роден, Владимир Путин превзема Москва и от съветник по международните въпроси и бивш ръководен кадър на КГБ стига до кормилото на руското всемогъщество, което държи твърдо от 17 годиин насам.

Православието изглежда играе значителна роля в затвърждаването на неговия мащабен план за възраждане на руската слава. Впрочем това бе споменато и от самия Путин в негова реч: “руската нация и обединената руска държава започнаха да се създават с идването на християнството”.

Не е случайно, че на срещата си с гръцкия премиер Алексис Ципрас в Москва преди месеци руският държавен глава не само поиска от него да му помогне в организирането на проявите за честването на забележителната годишнина, посветена на хилядолетното руско присъствие в Света гора, но и да съдейства активно за разпространение на ролята на православието.

Сред символичните подаръци, които той даде на гръцкия премиер, бе и иконата на Свети Никола и на Свети Спиридон, открадната от офицер от Ес-Ес от манастир в Спарта. Освен това, в своите интервюта Путин никога не пропуска да спомене факта, че неговата майка тайно го е кръстила в православната християнска вяра. Но какво е това, което е превърнало православието в неотделима част от глобалната визия на Владимир Путин?

В доста интересната книга на Мишел Елчанинов /излязла в превод на гръцкия пазар/ се анализират всички теоретични фактори, представляващи основни пилони на неговия проект. В нея акцентът е поставен на това “как е изградена визията на Путин за “руския път” и какво въздействие върху руския президент оказват православието, Византия, съветският режим, Маркс, Достоевски, разпадането на Югославия или панславизмът”.

Авторът, смятан за един от най-известните интелектуалци във Франция, въпреки че произходът му е руски, е добре запознат с противоречивата връзка на президента на Русия със Запада. В същото време като философ Мишел Елчанинов познава добре начина, по който Путин използва теорията,
философията и религията за укрепване на своята мощ.

Предефинирането на панславизма и православието са в основата на неговия план. С това може да се
обясни и фактът, че в неговата основна група за влияние са включени цяла плеяда от философи, сътрудници, писатели и режисьори. Характерна в това отношение е подкрепата за руския президент от страна на видния режисьор Никита Михалков, който, както пише Елчанинов в книгата си, “от две десетилетия твърди, че Путин е превъплъщение на обновлението на Бяла Русия
след падането на комунизма”.