Прочетен: 1271 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2016 21:31
На днешната дата, но 25 април 1962 година, е родена поетесата Петя Дубарова. Момичето, което остана завинаги на 17. Момичето, наричано „най-младата сред големите творци на България”. Момичето, което се разочарова от живота и от хората.
И реши да си отиде.
Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета на 4 декември 1979 година. Като оставя бележка, само с няколко думи:
„Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА”.
В една от последните й бележки, открити в дневника й, Петя казва:
„„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”...
Днес Петя щеше да навърши 54 години. Но тя реши да остане завинаги момичето.
Момичето, което написа стиховете:
БЛАГОРОДСТВО
Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбръчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна се във огнена коприва.
След кораба остана само пяна
и раната във морските гърди.
Една вълна, немирна, разлюляна,
затвори я и меките води
пльоплюкнаха във устните на плажа,
изхвърляйки и миди, и звезди,
за палавия кораб да разкажат.
Море, море, когато той със сила
разцепи те, нали те заболя?
Видях как твоята гръд се беше свила
Ти тази болка как преодоля?
А можеше със силните си пръсти
да счупиш мачтите като крила,
да блъснеш всичко в дълбините гъсти.
Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство,
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство.
Първи глас от мен, според статистиката на блога!
Поклон пред Паметта за Петя Дубарова - и мене вдъхнови да пиша... каквото ми е...
Жалко, че избра (?!) тя (ли) този начин да ... остави света... (Не одобрявам самоубийствата... защото, ... айде да не философствам)
Хубаво е стихотворението, което си избрал!
Поздрави!
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България