Армията от либерални мулти-култи лицемери заля социалните мрежи със снимки, колажи и сълзливи публикации, основно на свещички, плюшени мечета, анимационна скръб и белгийски знамена. По навик и рефлекс. Вече е лесно. Просто сменят знамето и датата върху готовите си шаблонни жалейки и отново са тъжни и съпричастни. Солидарни, един вид.

Особено дразнещи в тази пошла имитация на състрадание са трубадурите на „толерантността”, на „мултикултурализма” и фалшивата „толерантност”. Саксиените либерали, грантовите правозащитници, полезните идиоти, „приятелите на бежанците” и цялата либералстваща пасмина, гръмко, но невярно наричаща се „гражданско общество” или по-ясно „НПО-сектор”.

Всички тези рупори и поддръжници на напълно провалената „меркелова” политика на „отворени врати”, „интеграция” и „мултикултурализъм”. Далеч съм от мисълта да виня само германския канцлер за тази политика. В случая тя е просто продължител и микрофон на куп кухи лозунги и клишета, натрупани с годините от немските комплекси след Втората световна война, съчетани с особено важния дебат за това колко всъщност са половете –  5 или клонят към безкрайност.

Всички те обезателно са „Шарли”-та, във всичките им европейски варианти, но никога не са „Кения”, „Палмира”, „Ракка”, „Кобане” и прочее. Явно не им отива на европейския аутфит. И на европейските ценности.

Та всички те вкупом ревнаха и си съдраха статусите за „сърцето на Европа”. Да се вгледаме по-отблизо в това „сърце на Европа”.

Брюксел е да речем административна столица на Европейския съюз. Пиша административна, защото политическите решения, особено най-пагубните от тях, като поканата на „мути” към всички сирийци от цялата галактика, под лозунга „елате хиляди младежи”, определено не се вземат тук. Вземат се я в Берлин, я някъде другаде и се изпращат тук, за да бъдат подходящо хубаво овъртолени и омазани в политическа коректност и прочее плява и да бъдат „спуснати” надолу.

Тук, в Брюксел, са разположени две от основните европейски институции – Европейската комисия и Европейският парламент, третата – Съда на ЕС е в Люксембург. Освен тях, в Брюксел се намират и десетина квартала, като Моленбек –  люлка и крепост на стотици джихадисти и крайни ислямисти. Доказано най-голям брой регистрирани бойци на „Ислямска държава” са родени и израснали в Брюксел. Поне триста главореза и днес се сражават в Сирия и Ирак и срещу водената от САЩ коалиция.

Каква ирония, а?

Столицата на ЕС всъщност е и столица на европейските джихадисти и главорези. На европейския джихад. Това, ако не е ирония, здраве му кажи. Днес гледах интервю с едни от „най-влиятелните” ислямски духовници и проповедници в Брюксел по темата за нападенията от вчера. Никога няма да познаете къде беше взето интервюто. Шейх Хасан Айяши или нещо подобно, беше и все още си е в Сирия. Да, в Сирия, където уважаваният и влиятелен духовник воюва с „Калашников” в ръка…

И човекът каза, че „те”, тоест „белгийците” никога не дали на момчетата от квартала шанс да станат богати и те затова продавали хашиш, после влезли в затвора, там попаднали на хора, открили религията и затова така. Затова били млади и гневни. И затова правили такива неща.

Найс, а?

Още по-умилителното е, че на белгийските власти е известно съществуването на този шейх, неговата ислямистка дейност в т.нар. „сърце на Европа”, това че се бие в Сирия, очевидно не на страната на техния съюзник в НАТО САЩ и нищо от това. А най-хубавото е, че белгийските журналисти могат да вземат от него интервю за по-малко от 24 часа след ислямистката атака в Брюксел, в което той да обясни, че момчетата от квартала били напрегнати и фрустрирани и затова.

Сега разбирам защо е възможно цялата белгийска армия, полиция и специални части да провеждат поне 4-месечна операция в Брюксел, на територия далеч по-малка от Люлин и да не успеят да заловят нападателите от Париж, в края на краищата и тези нападатели да взривят под носа им всичко, което си поискат и могат. Пак повтарям, след 4-месечна, 24-часова операция по издирването и неутрализирането им. Просто в мюсюлманските квартали на Брюксел всички са укривали Салах Абдеслам и неговата весела пиродружинка от ислямисти-главорези. И радикали, и нерадикали. Всички. А това говори много.

Защо се стигна до тук ли? Ами защото либералстващите лицемери години наред провеждаха политиката на „добре дошли” на всеки, на когото му скимне, в многообразието и разнообразието. На насърчаването на различието. Даже различието беше „европейска ценност” за тях. Колкото си по-различен, по-ислямист, по-джихадист, толкова си по-добре дошъл. Колкото си с по-дълга брада и по-налуден поглед – по-добре. Повече „куул”. Това е една от големите им грешки. От ключовите, бих казал. Защото политиката по този въпрос трябва да е точно обратната. Искаш в Белгия – правиш като белгийците. Искаш в Германия – правиш като германците. Пиеш бира, ядеш вурстчета, такива неща. Не искаш? Няма проблем, никой не те кара на сила. Дим да те няма.

Искаш да си носиш пижамата, искаш „халал”, „хиджаб”, „шериат”, искаш да биеш на воля петте си жени, искаш да ожениш 5-годишната си дъщеря за братовчед й – моля, няма проблеми, Саудитска Арабия те зове. Там си заявявай и защитавай „традициите” и „ценностите”. Тук не правим така и не желаем да знаем за тези „традиции”.

Дали полезните идиоти ще осъзнаят тази своя системна грешка? Надали. Дали има шанс за този политически проект? Да, има. Той ще настъпи след нападението над Германия. И ислямистите очевидно го съзнават, защото засега мируват в Германия, въпреки, че както е известно, броят на джихадистите там също е внушителен.

Просто са наясно, че 5 минути след подобно нападение, в който е да било германски град, Меркел ще се превърне в бежанец в Ракка, а 10 минути по-късно ще започне отвоюването на този континент. Ще започне Реконкистата на Европа, както би написал Мигел де Сервантес, който има опит с тези неща, особено изстрадан, след битката при Лепанто.

Дотогава, плачете лицемери, за сърцето на Еврабия, Брюксел. И си публикувайте мечетата, свещичките и знаменцата. Но си ги пазете. Ще ви трябват.