Когато четем „История славянобългарска“ и проследяваме съдбата на българската държава и българския народ, лесно може да забележим една закономерност. Докато българският цар е управлявал държавата със страх Божий и е следял за спазването на Божия закон в нея, страната ни се е укрепявала и благоденствала.

Така е било по времето на Св. цар Борис, цар Симеон Велики, цар Иван Асен, цар Петър и др.

Но по времето, когато сред управляващата аристокрация е имало беззаконие, вражда, междуособици, а сред народа пороци, насилие и безпътица, то Бог е изоставял страната ни и върху нея са връхлитали беди, разорение, поробване от чужди народи.

Свети Паисий подбужда народностното ни съзнание и казва: „И ние сме били велик народ и сме имали велики царе...“.

Но кога е било това?

Когато царете ни са възстановявали действието на божествения закон в страната; изпълнението на Божиите заповеди; християнската нравственост и благочестие; със своите действия са укрепявали Христовата Църква. Тогава Бог е благославял страната ни и тя е процъфтявала. Укрепявала се е като държава и народност. Това благополучие е било в пряка зависимост от отношението ни към Бога. В най-новата ни история ние преживяхме една противоположна действителност.

Преди шест десетилетия беше направен опит да се създаде общество на справедливост и прогрес, но без Бога. Ние съзнателно отстранихме Бога от живота си и живяхме без Него.

След две поколения на безверие виждаме резултатите:

1) народността ни заслабна, обезсили се;

2) младите хора, които са бъдеще и сила на страната, я напуснаха;

3) не се създават семейства, не се раждат деца;

4) увеличиха се болестите;

5) появи се престъпност, шири се безнравственост;

6) има стопански неудачи, разорение;

7) земята и природата са повредени от неразумната човешка дейност.

Всички изживяваме големи трудности и сме подложени на тежко изпитание. Ето какво ни донесе животът без Бога. Така изглежда човешкият живот, когато в него няма Божие благословение. Очевидно е, че тази отдалеченост не е полезна за нас и за държавата ни. Ако искаме животът ни да се промени и нещата да се поправят, ние трябва да се помирим с Бога и отново да Го потърсим. Ние не можем да се възродим като народ, ако в нас не укрепне православното ни самосъзнание.

http://www.sveta-gora-zograph.com/