Eдна одиозна фигура доминира в българската политика в годините непосредствено след 9 септември 1944 г. С истински и значителни заслуги към БКП, но същевременно необразован и простоват, Добри Терпешев бързо се превръща в посмешище. На всичкото отгоре обичал много да държи речи и станал обект на подигравки и от чужди, и от свои. Но извън комичните ситуации, които предизвиква, комунистическият държавник е виновен и за някои съдбовни грешки като оттеглянето на българската армия от Беломорието. Иначе заслугите на другаря към комунистическото движение били безспорни. Роденият в село Изворово през 1884 г. Терпешев едва завършил трето отделение, но се включил в БРСДП още през 1903 г. От самото начало в партията на Димитър Благоев той се придържал до най-левите тесни социалисти около Георги Димитров. Затова при разцеплението на партията без колебание се присъединил към радикалното крило. По време на Балканската война през 1912 г. бил мобилизиран. На фронта активно се заел да сее комунистическа пропаганда. Заловили го и за деморализиране на войската по военните закони набързо го осъдили на смърт. Но късметът му проработил - точно когато бил в карцера, започнала турска атака и за да я спре, армията ни имала нужда от всеки човек. Извадили го от карцера, дали му оръжие и го изпратили да се сражава на позициите. През 1924-1925 г. той станал политически ръководител на хасковската комунистическа чета "Христо Ботев". Зам.-командир на въоръжената групировка бил Митьо Ганев, от чиито обири били пропищели не само българите в района, а и много гърци в Западна Тракия. След сражение с редовната армия и полицейски части четата е разбита, а Добри Терпешев е хвърлен в затвора и отново е осъден на смърт Но екзекуцията все се отлагала и той прекарал цели 12 години при строг тъмничен режим, докато накрая през 1937 г. отново бил амнистиран. Веднага след като излязъл на свобода, пак се заел, комунистическа дейност, а през 1938 г. успял да стане и член на ЦК на БРП (к). През 1941 г. отново е арестуван и хвърлен в затвора. Но... късметът не го напуска. Случило се така, че го преместили заедно с група затворници от Плевен в Бургаския затвор. Оттам пък го изпратили в оградената кариера в село Българово. Колко добре са ги пазили, не е ясно, но на 12 юни 1943 година Добри Терпешев заедно със Стоян Добрев, Иван Радев, Ганчо Хардалов, Еньо Мордовански, Петър Пенчев и още едно момче, гайдарджийчето Тошко, успяват да избягат и се присъединяват към партизаните в Айтоския Балкан. Малко по-късно с фалшиви документи Добри Терпешев тръгва за София. В столицата не само бил избран за член на Политбюро на ЦК на БРП (к), а заради революционните му заслуги го избрали и за командир на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която трябвало да воюва с оръжие срещу правителствените сили. В края на лятото на 1944 г. правителството на Иван Багрянов, което се опитвало да смени плавно прогерманския курс на българската външна политика с продемократичен, било свалено. На негово място на 2 септември 1944 г. дошло правителството на земеделеца Константин Муравиев. Още от първия ден на седемдневното управление на Муравиев правителството започнало активни преговори с оглавяваното от Терпешев нелегално движение. На 4 септември 1944 г. в дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията на него присъстват Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от "Звено": капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци начело с Александър Оббов и Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията. Без всякакво обръщение съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите: "Съветските войски са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е." След кратка пауза и усмихвайки се, продължава: "Ясно е, но дайте да видим кой ще взема властта" Антон Югов казал, че разполагали само с 8 души в кв. "Банишора"и с тях не може да направят преврата. Но шефът на партизаните бил непримирим и дал нареждане на всички нелегални да слязат от балкана. След идването на комунизма въпреки слабата си грамотност Добри Терпешев се включил в изпълнителната власт. Веднага след преврата той станал министър без портфейл в правителството на Кимон Георгиев. Даже и за другарите му в комунистическата партия не било тайна, че бай Добри не е много умен, но с първите си действия задминал всякакви очаквания. Още през септември 1944 г. той заминал за Беломорието. В Гюмюрджина новата власт набързо свикала митинг. Цялото българско и гръцко население на града се стекло на него, за да чуе какво ще решават новите управници. Пръв на импровизираната трибуна на балкона в хотел "Астория" в центъра на града се изтъпанил Добри Терпешев. "Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!", обърнал се той към множеството. Настъпили напрежение и хаос. Българското население е направо попарено от предателството на Добри Терпешев. А гърците започнали радостно да викат: „Зито! Зито!" ("Ура!Ура!").Все пак се чули възклицания на огорчение от тълпата. "Ами ние какво да правим, къде да ходим?!", питали българите. "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето", отговорил им троснато партийният вожд. Как Добри Терпешев хариза Беломорието на гръцките партизани, четете в новия брой на в. "168 часа"