През нощта срещу петък македонската полиция със сълзотворен газ и светошумови гранати спря хиляди мигранти откъм южната си граница с Гърция.

Гърците с готовност оставят неканените и нежелани чужденци да излязат от страната, македонците пък се страхуват да ги допуснат на своя територия и така нещастните излишни хора спали на ничия земя.

В петък сутринта бежанците подновили напъните си да се промъкнат на територията на Македония. В град Гевгелия те разчитат да хванат влака до сръбската граница, оттам пък през Унгария вече ще са на път към обетованите земи на ЕС. За месец Тирана е регистрирала почти 40 хиляди души.

Сърбия обаче на свой ред вече си затвори южната граница край Куманово, а Унгария спешно строи изолираща стена с дължина 177 км и височина 3,5 метра, като изпрати допълнително няколко хиляди полицаи да спрат вълната.

България може само да се радва, че не е на пътя на нашествието. Нито пък е крайната цел на мигрантските въжделения. Всъщност горчивата чаша не ни отминава съвсем. От началото на 2013 г. Държавната агенция за бежанците е регистрирала над 27 хиляди души, потърсили закрила от държавата. Отделно са нелегално пребиваващите и транзитно преминалите. На фона на глобалните проблеми с бежанците това е нищо.

Според ВКБООН (Върховен комисариат за бежанците към ООН) до края на годината сирийските бежанци ще надминат 4 милиона: от тях в Ливан са 1,174 млн, в Турция – 1,772 млн, Йордания – 629 хил., Ирак – 250 хил., Египет – 132 хил. Няма как България да не получи частица от чуждото нещастие, затова следва да се примирим и да се радваме, че ни се размина голямото бедствие.

Постоянен е идващият поток от Ирак и Афганистан. Другият неоспорим връх обаче е Либия, от която почти 2000 души намериха гибелта си в Средиземно море.

Според Дъблинските регулации на ЕС първата държава, в която пристигне мигрантът, трябва да поеме отговорност за него. Южноевропейските страни обаче твърдят, че това ги натоварва с твърде голямо икономическо и политическо бреме. В отговор лидерите на ЕС проявиха имитация на благородство.

Преди седмица канцлерът на ФРГ Ангела Меркел в интервю за телевизия ZDF заявява, че проблемът с мигрантите предизвиква в Берлин повече загриженост, отколкото гръцката криза и стабилността на еврото.

През юли външните министри на страните от ЕС се задължиха да приемат 32 хиляди бежанци от Гърция и Италия, и да преселят още 22,5 хиляди от граничните със Сирия държави – общо 54 760 мигранти. Германия, Франция и Испания великодушно се нагърбиха да приемат половината от тях.

В четвъртък, когато бежанците се вече струпваха на гръцко-македонската граница, се появи крайно интересна публикация на американския политолог Пол Крейг Робъртс в сайта на института IPE (Institute for Political Economy). Там той заявява скандално, че Западът сам предизвика бежанската вълна. Нещо повече, проблемът с бежанците не е достатъчно наказание на Европа за подкрепата й на хегемонията и милитаризма на Вашингтон.

Именно безгрижието на европейските правителства и милитаризмът на Вашингтон станаха причина за огромния брой мигранти в европейските страни, твърди Робъртс. Бягащите към Европа жители от Близкия Изток и Северна Африка са резултат от политиката на хегемония на САЩ, която стана причина за гибелта на голям брой граждански лица, счита експертът.

Робърс отбелязва, че притокът на емигранти в Европа е толкова голям, че правителствата на европейските страни си прехвърлят вината едно на друго и са в постоянен конфликт кой колко бежанци трябва да приеме. „Европейските правителства и тяхното безгрижно население сами носят отговорност за проблема с мигрантите. През последните 14 г. Европа подкрепяше агресивния милитаризъм на Вашингтон, който разруши живота на милиони невинни хора.”

„Ако светът не се събуди и не разбере, че центърът на всеобщото зло се намира на Запад, то човечеството няма бъдеще” – обобщава Робъртс.

Политолог от ранга на Робъртс не подлежи на коментар, но неговите разсъждения за появата на мощната бежанска вълна могат да бъдат продължени.

В обозримата най-нова история на света станаха много природни катаклизми и социални бедствия. Но никога досега не е имало такъв мощен импулс за миграция, неволно асоцииран с Великото преселение на народите от ІV-VІІ век. Не става дума за мащабите, а за причините – рухването на държави.

Държавата е висша форма на обществена организация и винаги е давала някаква сигурност на поданиците си. Когато тя остане без легитимен лидер и бъдат разрушени структурите й, тя се разпада на племена и индивиди, които потеглят да си търсят късмета другаде. Точно това се случи с Ирак, Афганистан и Либия, където разрушената държавна система породи дълбока социална несигурност у населението и неверие, че нещата някога могат да се променят позитивно.

Ако върнем лентата на събитията, ще се види, че в основата абсолютно винаги стоят Съединените щати и техните съюзници в Европа. Ангела Меркел не е човек без съвест, тя не може да не е изтрезняла и колкото да е предан съюзник на Щатите да не е проумяла последствията от агресията в Ирак, Афганистан и Либия. Колкото и бежанци да поеме Германия, тя все ще е длъжник на народите за причинените нещастия.

За операцията в Либия през 2011 г. основен организатор е Франция, но истинският вдъхновител са САЩ. Участваха още Германия, Испания, Италия, Великобритания, Дания, Норвегия, Холандия, Швеция. Именно те върнаха Либия към сегашната примитивна полуплеменна организация. Сега участниците в операцията не искат да си спомнят за станалото и се държат гузно като напикани първокласници. Редно е обаче международните гангстери да си поемат последствията и всички те, ако трябва, да приемат на своите територии либийските племена до последния бедуин. Особено не трябва да се жалят САЩ – те са богати, могъщи и винаги са готови да направят жертви в името на свободата и справедливостта.

Да припомним ли с какви две грандиозни измами САЩ без санкция от ООН въвлякоха през 2003 г. „Коалицията на желаещите” във войната в Ирак? В резултат държавата бе трайно и дълбоко дестабилизирана. Затова е редно и справедливо Рицарят на световната демокрация да приеме на своя територия и абсолютно всички иракски бежанци.

Да не би 4 милиона сирийци да се оказаха извън страната си без намесата на САЩ? Щатите си нямат достатъчно сирийци, може би няма да е лошо да обогатят с тяхната ДНК генетичния фонд на нацията си.

От Украйна половин милион души се преселиха в Полша, над милион са в Русия. Събитията на Майдана и държавният преврат щяха ли да се случат без намесата на Държавния департамент и специалните служби на САЩ? Няма от какво да се притесняват – украинската мафия отдавна шета по цялата територия на САЩ от Източното до Западното крайбрежие и сега там ще отидат само автентични бежанци.

Ако Вашингтон приеме бежанците от всичките тези страни, това няма да е акт на милосърдие, а акт на закъсняла справедливост и разкаяние. Разкаяние ли? Някой да е чувал САЩ за нещо и да се разкайват?