Действително ли римският папа е казал, че стига да си добър човек не е задължително да вярваш в Бога, а и защо в образа на добрия човек виждаме тъкмо себе си -  Сергей Худиев споделя своите размисли по тези въпроси.

В социалните мрежи се разпространява цитат, приписван на римския папа Франциск: „За да бъдеш добър човек, не е задължително да вярваш в Бога. В известен смисъл традиционната идея за Бога вече е остаряла. Човек може да бъде духовен и при все това да не е вярващ. Не е задължително да посещавате храмовете и да оставяте там свои пари. За мнозина природата може да бъде като църква.

Някои от най-прекрасните хора в историята изобщо не са вярвали в Бога, докато в същото време вярващи са вършили възможно най-лошите в човешката практика неща".

ТОЗИ ЦИТАТ Е ИЗМИСЛЕН. РИМСКИЯТ ПАПА НЕ Е КАЗАЛ ПОДОБНО НЕЩО. Интересното обаче е друго - ЗАЩО ТЕЗИ ДУМИ СЕ ХАРЕСВАТ НА ХОРАТА ТОЛКОВА МНОГО? Да се опитаме да направим кратък анализ.

Всяка реално утвърдена религиозна традиция си има конкретни изисквания към своите последователи.

Освен това всички курсове на обучение в каквато и да било област - било то живопис, изучаване на чужди езици, атлетически умения, туристическо ориентиране - изискват известна самодисциплина и влагане на усилия. Писането на упражнения по граматика при изучаване на чужд език е крайно скучно и досадно занимание. Също както и вдигането на тежести в спортна зала. Също както и усвояването на краснопис.

Всеки напредък изисква усилия. Не за да достигнем съвършенство, а просто за да се развиваме, това ще идва с влагането на решителност, твърдост, готовност да възприемаш наставленията на по-опитните в съответното дело. Напредъкът изисква също така подготвеност да преодоляваш умората, разочарованието и неудовлетвореността, които се явяват неизбежна част от процеса.

Ако ви кажат, че можете прекрасно да усвоите чужд език, без да се мъчите с изучаването му, да станете атлет, без да се изтощавате с тренировки, или да бъдете високоплатен специалист, без да се натоварвате с професионална подготовка, вие просто ще се изсмеете. Тези неща не се получават така.

Но ето че в същото време множество хора вярват, че най-важната човешка задача - да бъдеш добър - може да бъде придобита без всякакви усилия. Да станеш добър плувец са нужни месеци наред, даже години на изтощителни тренировки. Но пък да бъдеш добър човек - това епросто като да си хапнеш парченце торта.

Всички най-велики умове на човечеството са били терзани от въпроса: какво означава да си добър човек? Какво е истинното благо? Как може да бъде постигнато? Философи и религиозни мислители са отдавали живота си, за да се доберат поне отчасти до истината за това. Аскети подлагали себе си на тежък глад и медитирали под дървета, мъдреци посвещавали себе си на размишления, подвижници изоставяли всичко и цялостно преобразявали живота си, законници съставяли сложни правила, и всички тези усилия били насочени най-вече към това - да бъдат добри човеци. Или поне да прекарат живота си, полагайки усилия все в тази посока.

И ето че изведнъж ни се открива, че всички тези търсения са били съвършено ненужни - няма защо да се натоварваме с каквото и да било. Ние сме си добри такива, каквито сме си. Най-висшата цел в историята на човечеството - търсенето на истината - се обявява за изпълнена до такава степен, че дори да не се смятаме ангажирани повече с търсенето на каквото и да било. Всичко в нас и така си е наред.

Но ако всичко в нас и така си е наред, тогава кой предизвиква тези чудовищни безредици, които ни показват във всяка новинарска емисия? Сигурно някакви други, лоши хора? Парадоксът е в това, че тази увереност, че другите там са някакви лоши хора, е взаимна - същите тези други хора считат за лоши нас.

В какво се състои разликата между изкуството да свириш на цигулка, примерно, и изкуството да бъдеш добър човек? В това, че да поддържаш у себе си увереност, че си великолепен цигулар, е трудно. Можеш да го постигаш само докато не вземеш цигулката в ръце. А да си уверен в своя образ на добър човек е нещо много просто. Още от най-ранно детство практикуваме това и успяваме да постигаме значителна вещина.

По-голямата част от злодеите са уверени, че са добри хора. Именно такава увереност - за този факт разполагаме със собствените им свидетелства - са имали най-страшни злодеи в историята, като напримерХимлер, Пол Пот и др.п. на тях активисти.

Парадоксът на нашата природа се състои в това, че лошите хора са уверени в своята доброта; добрите хора са склонни да страдат заради своите простъпки. Най-страшните неща се вършат от хора, уверени, че тъкмо те са вече в числото на най-добрите. Не си позволявайте да се съмнявате в собствената си доброта и това ще ви постави на най-краткия път към ада.

Защо на хората им се прииска да вложат тези думи в устата на папата, защо ги цитират с подобно одобрение? Защото всички искаме да чуем ПРОПОВЕД, пропагандираща самодоволството - нещо, което виждаме и в случая.

Позволете ми да ви дам един пример. Преди време, очарован от готическия чар на немския език, аз направих опит да го уча. Поразителен език. (Направете само едно просто сравнение на тяхното неотразимо „du sollst" с блудкавото английско „you should" или с почти извинителното звучене на този фон нашенско „ты должен"!)

Но се оказа (внезапно!), че в немския език има сложна граматика и даже падежи. Не успях да се справя докрай. Известно време след това немският ми стана крайно неприятен - той ми напомняше за моя провал. Напомняше ми, че не съм особено упорит и прилежен човек.

Ние не обичаме да чувстваме губещи. И най-вече никак не ни е по вкуса да усещаме, че сме се провалили в най-важното за нас - да бъдем добри човеци. Ето защо сме готови с възторг да приемем проповед, която ни казва, че изобщо не сме се провалили. Ние просто и така сме си добри.

Но тази проповед е измислена. Опитът на светците, и даже опитът на хора извън Църквата, полагали сериозни усилия да бъдат добри, ни показва, че това изисква усилия. А УСИЛИЯТА ЗАПОЧВАТ С ОСЪЗНАВАНЕТО НА ТОВА, ЧЕ НИЕ ИЗОБЩО НЕ СМЕ ДОБРИ.

Уроците по цигулка започват с признание, че не умея да свиря на цигулка. (Може да се каже също така „не съм учил, не съм опитвал" - един малко по-щадящ за самолюбието вариант.) По същия начин, по който, за да станем добри хора, се изисква да осъзнаем факта, че не сме добри. Много са проблемите с добротата ни. Тъкмо с тях ще се сблъскаме, ако наистина положим упоритост и старания да станем добри.

Когато искам да се науча да свиря на цигулка, аз трябва се обърна към цигулар. Когатопоискам да се науча да бъда добър, трябва да се обърна към Този, Който единствен е съвършен Човек в добротата Си - нашият Господ Иисус Христос. И към тези, които са полагали усилия да Го следват и да постигат напредък в същата посока, а това са светците.

И в крайна сметка ще трябва да приема вярата в Бога и да се въцърковя - именно, да стигна тъкмо до този плашещ момент. В Църквата са нашите ближни, само че аз не изпитвам любов към тях. Ами да, ще се наложи да си признаем - не обичам Църквата поради това, че у мен няма любов. С това признание полагаме началото на духовната радост - признавам, не съм добър и искам да се променя. Това е непосилен труд и ще се окаже неизпълнима задача, ако разчитаме само на собствените си усилия. Но Христос създаде Църквата именно поради тази причина - да ни бъде от помощ в нашите усилия.

Превод: Анжела Петрова