Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2015 05:02 - НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА Е ПОЛИТИЧЕСКО ДЪНО, ОТ КОЕТО МНОГО ТРУДНО СЕ ИЗЛИЗА
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 960 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  „Националната катастрофа” е политически термин, който до сега се използваше в учебниците по нова история най-често в два конкретни случая. Първият – когато се обясняват злощастните събития, сполетяли българския народ след Междусъюзническата война през 1913 година. Тогава националистическите правителства на Сърбия, Гърция и Румъния налагат на България, от позиция на силата, злощастния Букурещки мирен договор (28 юли 1913 г.), въз основа на който Македония е разпокъсана на три части. Вардарският дял е присъединен към Сърбия, Егейският – към Гърция, а Южна Добруджа е анексирана от румънците. Вторият случай, във връзка с който терминът се използва най-често, са събитията, свързани със съдбата, сполетяла България и нейния народ, след налагането на жестокия Нъойски договор от 28 ноември 1919 година, по волята на държавите победителки в Първата световна война. Съгласно неговите клаузи нацията ни тогава губи допълнително Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко, натоварена е с огромен репарационен дълг, разоръжена е насилствено и са наложени редица контролни клаузи върху политиката на правителствата в София. В резултат, напълно са пропиляни десетилетните усилия на българите за постигане на националното си обединение. Напразни остават 160 000-те човешки жертви, които народът ни дава в името на своята справедлива национална кауза и е объркана жестоко логиката, по която през 30-те и 40-те години се развива вътрешнополитическия живот в Третата българска държава. Въпреки почти вековната употреба на понятието „национална катастрофа” обаче, политическата наука в нашата страна все още не го е дефинирала същностно. Поради това не рядко (особено в така наречената „любителска историография”) този термин се използва и напълно произволно за процеси и събития, които не могат да бъдат категоризирани като действителна национална катастрофа. Предвид на тези обстоятелства, с всичките условности, които съпътстват появата на една нова научна дефиниция, тук най-напред ще дадем един примерен вариант на определение за понятието „национална катастрофа”. По какво то се различава примерно от такива други „ненормални” ситуации в политиката каквито са „кризата”, „превратите”, „конфликтите”, „обществената деструкция” и т.н. Казано най-общо, под национална катастрофа би трябвало да се разбира: рядко срещана ситуация в областта на политиката, резултат от пълния банкрут на провежданата до съответния момент политика от страна на официалната държавна власт, вследствие на което на нацията се нанасят уникални поражения във всички области на обществения живот, погребващи националния идеал, условията за нормално развитие на човешкото същество и се поражда отчайваща безперспективност за бедещето на народа. От подобни изходни позиции е тръгнал и авторът на настоящата книга в усилията си да обясни драматичните промени, настъпили в България през последните две десетилетия, които най-често се определят от поръчковите анализатори по тривиалния начин като „преход към демокрация”. За реализирането на поставената си задача Костадин Костадинов е събрал колосално количество официални статистически данни; лично е обиколил цяла България и на място е открил и зафиксирал огромен обем от „локални цифри”; изяснил е и множество чисто битови (конкретни) реалности, които не съществуват в официалните статистики; разговарял е със стотици хора по места, от които е получил информация, каквато нито една социологическа методика не може да хване, защото фактологията там се отнася до хиляди т.нар. „частни случаи”. Такива, които нерядко се приемат като „изключения от правилата” на съвременния български обществен бит, като: кражбите на лично Предговор - 4 - имущество от страна на циганите, разграбване на публична собственост, прояви на агресия, напълно паразитен начин на живот от представителите на тази общност и пр. Въпреки че тези „локални” и „частни” случаи фактически са реалната, жестока действителност, при която живее обикновения български гражданин – особено в малките населени места на държавата и т.н. На базата на този наистина колосален информационен ресурс, за пръв път в българската публицистика са разработени уникални етно-демографски карти, които разкриват и „зримо” съотношенията по места на етническите групи, населяващи територията на България, количествените миграционни придвижвания и произтичащите от тях непознати досега последици в развитието на вътрешно българската етническа ситуация. На базата на обобщенията авторът прави извод, че към края на второто десетилетие от „демократичния преход” в България реално са налице класическите аргументи, даващи основание да се говори вече за ”трета национална катактрофа”, преживявана от българския народ. Опорните точки за тази своя теза Костадин Костадинов открива в резултатите на политиката, провеждана от българските правителства, довела до колапс модерното българско земеделие; в деиндустриализацията на държавата; в първото „масово бягство” на българи от Отечеството поради безработицата; в рязкото намаляване на населението (за 20 години с около 2 милиона); във влошената възрастова структура на нацията; в неумолимо настъпващата неграмотност сред подрастващите поколения; в динамично променящата се демографска картина, при която е налице тенденцията за рязко намаляване количеството на българските граждани от славянско-православен произход, за сметка на почти лавинообразното разрастване на циганската общност. (По данни на министъра на просветата на България, съобщени на 31 януари 2010 година, 48% от децата в първи клас в нашата страна вече не могат да говорят български език или не го признават за майчин език!?) Важно е да се отбележи също така, че авторът по същество открива и обяснява и принципната разлика между първите две национални катастрофи и тази, чиито белези той търси през последните 20 години, определяйки я като трета. Най-важното в случая е обстоятелството, че уникалните тежести, които се стоварват върху гърба на българския народ през 1913 и 1919 година, в много голяма степен са резултат от намесата на външни, неблагоприятно настроени чужди политически сили. В първия случай ударът е нанесен от балкански националистически правителства, а във втория от велики сили, победителки в Първата световна война. Докато трагичното положение, до което е докарана България и нейния народ през епохата на т.нар. ”демократичен преход”, е преди всичко резултат от политиката на „своите”, на „собствените” – тоест, на българските правителства. Именно поради това и поради моралните поражения, които се нанесоха върху съзнанието на българина, вследствие невъзможността да се поддържа един нормален, съвременен жизнен стандарт „при свое, българско правителство” и в „рамките на свободната си държава”, се появи и уникалната фраза: „Обичам Родината си, но ненавиждам нейната държава”!? При подхода към съдържанието на настоящата книга изрично трябва да се отбележи, че идеите, прокарани в нея, не са ксенофобски. Тъкмо напротив – авторът ясно заявява и неколкократно подчертава, че етнодемографската катастрофа на България от началото на ХХІ век е плод на политиката, водена от официалната власт в София. От неспособността на българските правителства да регулират трансформационните процеси в областта на икономиката и произтичащите от там сложни обществени отношения и последици. В резултат на което се появи масовата безработица, мизерията, лумпенизирането на сериозни слоеве, а от там покълнаха произволите, баззаконието, престъпленията – както сред българския славянско-християнски елемент, така също сред циганската общност. Следователно, авторът е далеч от мисълта да прокарва тезата за някаква особена, едва ли не, неестествена „циганска патология”, за която няма никакво смислено обяснение. Напротив, обяснение има и то трябва да се търси в политиката, която вече 20 години се реализира на българската обществена сцена от официално овластените. Със сигурност при срещата си с настоящата книга, различните читатели ще се отнесат към нея не по еднакъв начин. Не е изключено авторът да не бъде разбран правилно, най-вече от онези, които превърнаха отцеругателството и платеното измекярство от чужбина в свой начин на живот. Напълно е възможно трудът да получи и преобладаващо одобрение от сериозно мислещите представители на

https://www.dropbox.com/s/2tkqv9qnvu3z5he/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0.pdf Третата национална катастрофа http://kostadin.eu/2010/10/18/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4073665
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031