Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2015 05:48 - Потомка на Апостола: това не беше МОЯТ Левски!
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 2429 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

На 16 февруари вечерта, един пост във Фейсбук взриви социалната мрежа, после и всички медии, а покрай тях още хиляди хора.

Написан бе от пра-пра внучката на сестрата на Левски – Христина Богданова, която сподели голямото си разочарование от новия филм „Дякон Левски”. Ето част от думите й:

„Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо...! Левски е толкова жив, интересен, вълнуващ образ. Тук беше една мижитурка. Исторически абсолютно недостоверно – поне що се отнася до неговата лична история. Оттам насетне – една мазня откъм исторически фигури, събития и т.н. Кинематографски – няма да коментирам, щото това не ми е работа, ама мнооого не ми хареса. Не знам! АБСУРДНО!”

Кой е истинският Левски, забравяме ли героите си, какво знаем и не знаем за историята си  –  един разговор с потомката на Апостола – Христина Богданова - за миналото, което винаги определя бъдещето...  

Четете.

image

Нека припомним - каква е вашата връзка с Левски?

Аз съм праправнучка на сестра му Яна и зет му Андрей Начов през най-малката им дъщеря Елена и зет им Стефан Красев. Елена и Стефан са баба и дядо на моята майка.
 

След премиерата на филма „Дякон Левски” написахте много емоционален коментар в социалната мрежа – че сте обидена и много разочарована от видяното. Какво ви обиди и разочарова?

Трудно ми е да го формулирам кратко. Образите, които видях, не отговарят на моята представа за хората, които, в крайна сметка, с вяра и убеденост са се борили да бъдем свободни, да имаме права и възможности. И не говоря за евтина идеализация. Говоря за проявата на уважение към тях, независимо дали приемаме или харесваме делата им и тях самите. Прави, криви ли са били, добри, лоши, праведни, грешници – това са само категории. Точно липсата на мяра и уважение към тези хора и към този исторически период ме обиди. Преживяването ми беше като че ли някой се опитва да отсече корените ми, а какво е човек без корени – такъв, който няма здраво и смислено настояще, няма перспектива за бъдеще. С твърде лека ръка сме склонни да сечем корените си, а това ни прави слаби като нация.

Кои бяха неверните факти и грешните неща, показани в този филм?

Прочетох някъде, че това не било документален филм. Но, че е игрален не ми се струва достатъчен аргумент да се преиначават факти от живота на реално съществуващи хора. Могат да се интерпретират щрихи от поведението им, да се подчертават едни или други техни страни, но не и да се подменят. Един такъв пример е образът на бащата на Левски, например. Та той не е убит в реалния живот, а си отива на около 40-годишна възраст от болест. Има и други, но, честно, не ми се влиза в този детайлен разбор. В крайна сметка има историци – нека те коментират, ако желаят, историческата достоверност.

Защо според Вас е представен така Левски, а и цялата епоха?

Нямам идея. А и каквото да кажа, ще изпадна в нелепата роля да се опитвам да тълкувам какво е искал да каже авторът. Право е на авторите да имат свое отношение и интерпретация на събитията и хората от онази епоха. Мое право е, обаче, като зрител и като българка, да не приема тяхното отношение и интерпретация и то да не ми хареса. В този филм аз не видях МОЯ Левски, онзи, който ме вълнува, увлича, мотивира…

Как си представяте един достоверен, хубав филм, посветен на Левски? Какво трябва да се казва и показва в него?

Много трябва да пораснем, за да направим такъв филм. Той би изисквал дълбоко познание и, най-вече, разбиране на духа на времето, на душевността на хората, на ценностите тогава, на използвания език, на нравите... И след като тези неща се разберат, то следва да се приемат такива, каквито са – без окраската на морални норми и категории от друго време, без претенция, простичко. Тогава би могъл да се получи хубав, топъл филм.

Като потомка на Левски, вие често се срещате по теми за Апостола с деца, из цяла България. Разкажете ни за тези срещи. 

О, тези срещи са много вълнуващи и незабравими за мен. Гостувала съм в различни училища и на публични срещи в София, Троян, Козлодуй, Карлово, Ловеч… На тях присъстват от 7-8-годишни деца до 90-и-отгоре-годишни възрастни. Това, което всеки път ме просълзява, са интересът, вниманието, отношението в очите на всички тях.

Какви въпроси ви задават децата? И прави ли Ви впечатление какво те знаят за Левски?

Знаят много неща, защото се интересуват, защото имат вдъхновени учители. Отправяли са ми уникални въпроси, като например: „С коя ръка е пишел Левски?“ или „Имал ли е домашен любимец?“ Вълнуват се дали е имал любима, дали го е боляла операцията, защо е избрал името Игнатий, кои са му любимите песни, кой и защо го е предал…. Търсят, искат да докоснат, да опознаят човека Левски. Струва ми се, че това е съвсем закономерно. Една митологизирана фигура е непонятна за тях – може да предизвика само страхопочитание. А те нямат нужда да СТРАХопочитат, имат нужда да имат пример, който да следват. И за това ми се иска за Левски да се говори в по-човешки, в по-интимен стил.

Какво най-често разказвате на децата за Левски? И кои според Вас за фактите, които не бива да забравяме като общество за него?

Една от темите, които не пропускам, е за семейството на Васил. Майка му и баща му са били изключително стойностни хора. Баща му, например, се е радвал на доверието не само на своите съграждани, но и на хората от съседните поселища. Те са идвали при него, когато са имали спорове и разпри помежду си, за да ги разреши той, защото бил справедлив, честен. Иван Кунчев наказва дъщеря си Яна да не лазарува една пролет, защото прередила хората на чешмата – за него било недопустимо да извършиш нещо некоректно към когото и да било, колкото и дребно да изглежда. Майка му – Гина Кунчева, също е била уникална жена – горда, себеуважаваща се, знаеща значението на думата достойнство. Представяте ли си, тя зашлевява шамар на заптие, което си е позволило да я закачи пред фурната! Мило и драго е давала да изучи децата си, особено Васил. По-късно той е и сред основателите на Българското книжовно дружество, което днес е Българска академия на науките. Знаел е той силата на знанието – какво оръжие може да бъде в борбата за свобода. И тук бих подчертала – първо личната, а след това националната. Защото необразованияt, малкия човекt, оня с тесните духовни граници, мерещ с аршина на нормите и на другите няма как да отстоява и да защитава, каквато и да било кауза, да не говорим за национална. И за учителстването му във Войнягово им разказвам, и за отношението му към децата. Как е бил изобретателен и смел, но в същото време грижовен за близките  си и внимателен да не застраши делото. И за дълбоката му вяра им говоря. Актът на захвърляне на расото, не му е дал основание да загърби обетите, които е дал – за бедност, послушание и целомъдрие. Като тук не става дума за каноничните правила, а за отношение към света, хората и делата, които върши.

19 февруари е. Как приемате тази дата, какво означава тя за Вас и символ на какво е тя за България?

Датата на неговата гибел е 18 февруари, но, по някакви причини, официално почитаме паметта му на 19. Тя е символ на безсмъртието, на национална гордост и на надежда. Вярвам, обаче, че най-истински бихме могли да почетем личността на Левски, като се замисляме – поне на този ден, в каква България искаме да живеем и в делата си бъдем честни, достойни и непреклонни, за да направим страната си по-добро място за живеене. Защото той ни завеща: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

Има ли в общественото пространство митове около Левски, за които смятате, че не се говори достатъчно, не се опровергават?

Митовете за историческа фигура като Левски са неизбежни. Има добронамерени, има такива, които са твърде спорни. През последните години чета и чувам от време на време да се повдига темата дали е бил терорист, например. Някои от митовете са свързани с това дали е имал любима, кой го е предал, защо никой не е направил опит да го освободи… Не че не се говори достатъчно, просто, според мен, Левски е образ, твърде много наситен с емоции, провокиращ вниманието и интереса на хората. В едно се убедих, обаче, и то е, че всички ние имаме потребност да говорим за него, да споделяме това, което знаем, което сме чули или прочели, да обменим мисли с други. Той вълнува, обединява. И това е най-важното. 

Напоследък се открои и проблем с учебниците по история. Възмутени родители посочиха „факти” от учебник на „Просвета”, в който се обяснява как Левски е заловен от полицията. И после – обесен. Как приемате това изкривяване на историята в учебниците? И защо се прави, на кого е нужно?

Моите деца вече минаха през това обучение. Всяка година имах поводи да се възмущавам от един или друг учебник. Учебниците са написани нескопосано, без да се преценява и съобразява възрастта на децата. Това е жалко, разбира се. Защото децата много бързо губят интерес и после няма как да бъдат компенсирани пропуските им. Но, като се замисля, по-лесно се управляват неграмотни и незаинтересовани хора, защото те не се противопоставят на това, което властимащите им предлагат.

Има ли масова дезинформация в съвременното общество относно Левски и като цяло други важни за България исторически фигури според Вас?

Не знам дали това е дезинформация или най-обикновен мързел. Пишем едни и същи познати неща, а, ако „изкараме“ нещо ново, то то е в зоната на скандалното. Не си правим труда да се замислим, да се опитаме да разберем епохата, в която и Левски, и всеки един от останалите ни велики личности в историята са живели. И, през разбирането, да си дадем сметка какво са направили, какво са постигнали или какво не са успели да свършат. И да приемем това, което са ни завещали с цялото разбиране на приемането. И с цялото уважение, което заслужват.

 




Гласувай:
2



1. lightsaber123 - Странно
24.02.2015 08:51
но никой не скача срещу филмът "Аспарух", където сме представени исторически некоректно като чергарско племе... как тук е имало многобройни славянски племена... и т.н. исторически нелепици.
цитирай
2. mileidi46 - Защо да са нелепици?
24.02.2015 21:54
lightsaber123 написа:
но никой не скача срещу филмът "Аспарух", където сме представени исторически некоректно като чергарско племе... как тук е имало многобройни славянски племена... и т.н. исторически нелепици.

Да не си мислиш ,че българите са живели колективно на едно място??
Още през 1 и 2 век прииждат българи от Азия в Италия,а през 450 година водят жестока битка с лангобардите за надмощие в Италия,но губят битката и биват асимилирани от лангобардите,според тогавашните закони,не убивали пленниците.през 5-6 век Алцек основава първата българска държава в Италия ,но никой не говори за това.Огромна част от градовете на Италия са носили български имена и днес много фамилии в Италия се наричат Булгерини.И днес планината до Салермо носи името Булгерия и град с името,,килиите на България."И всичко това преди 681 година.
А тези българи,чието име носи реката Волга??
Изобщо историята ни е за пренаписване според мен.То е ясно, че в древността са живеели на племена и яко са се преселвали...както и днес:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4073879
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031