Какво означават думите Господи Иисусе Христе, помилуй ме!?  Първо, когато казваме тази молитва, прославяме Христос – наричаме Го Господ, което ще рече Боже мой, Вседържитлю, Всесилний, Всезнаещ, Премъдър, Преблагий, всички хубави неща, които ти идват на ум. В онзи миг, когато казваш тази молитва, се покланяш на Бога, признаваш, че Бог съществува, че не съществуваш само ти в този свят, а съществува и Някой Друг пред теб, около теб, в теб, Който обгръща вселената, Който е създал всичко  и е Господ и Бог. Казвайки обаче Господи –  тази дума подчертава Божията трансцедентност, недосегаемост, вечност и безкрайност – до нея поставяш едно човешко име, име на човек, на Иисус, казваш Иисусе  Христе. Тоест в този миг подчертаваме и се опитваме да разберем двете  природи -  божествена и човешка – на Христос и признаваме, че Иисус е Господ, че Христос е Бог, Този недосегаем Бог, Когото дори Ангелите не могат да проумеят, Този Бог става достъпен, осезаем, можеш да Го докоснеш, да Го видиш, да Го изобразиш, да Му говориш, да Го слушаш в личността на Иисус Христос, Който е Бог. Това не е ли велико?  Ако някой иска да разбере Кой е Бог, знаеш ли какво трябва да направи? Вземи една икона на Христос, покажи му Христос и му кажи: Той е Бог. Ама, Той има очертание? Бог е без очертание – има цветове, виждам Неговата уста, очи, коса. Да, Той е Бог, Господ е Иисус, Иисус е Господ, Словото стана плът и живя между нас и видяхме Неговата слава. Бог дойде на земята и сега нашият Бог е достъпен – гледаме Господ, нашия Христос и чрез молитвата разбираме, че божествената и човешката природа са съединени в Неговата личност. Съществуват местата, където Господ e живял и ходил, където бил разпнат и възкръснал. Него призоваваш, в тази дума влиза цялата история на Христос, целият Негов живот, всичко за Христос,  всичко, което крие тази дума – всички съкровища на земята и на небето, прославяме Бога, наричаме Го Господ: Господи, другите Те похулиха, разпнаха, удариха, заплюха, Теб, Иисус Христос, но аз, 2000 години след това идвам и викам към теб ден и нощ и ти казвам Господи Иисусе Христе, Теб, Който другите Те смятаха за обхванат от нечист дух и заблуден, че с помощта на началника на демоните изгонваш демоните, Теб викам и Те наричам Господи,  приемам, че си Бог, признавам за мой Бог, както слепият Те викаше и казваше  Господи, помилуй ме, дай ми зрение!  Така аз признавам, че не аз, а Ти си Бог.

Майка Гавриила казва, че Иисусовата молитва е здрав шамар срещу твоя егоизъм, една плесница срещу твоето его. За да кажеш на Христос Господи, трябва да се смириш, да разбереш, че не ти си Господ в този свят, тоест не ти, а Той е Всичко.  Защото думата Господ това ще рече – Всичко. Нужно е смирение, нужно е да признаеш кой си ти и Кой е Той, ти си  нищо, ти си този, който допреди няколко години не съществуваше, помислял ли си това, скъпи приятелю? Допреди няколко години и ти, и аз, и всички хора, и всичко това, което виждаме около нас, нашите деца, съпруг, съпруга, близки не са съществували. Още не сме били родени. Той обаче е съществувал.  Кой ли? Господ Иисус Христос. Ние се родихме когато Той поиска,  в даден момент от времето, а Той винаги е съществувал, съществува и ще съществува.  Той е Вечно Съществуващият,  Той е Христос, Него признаваме с тази молитва, на Него се покланяме, служим и приемаме, че ние не сме нищо пред Тебе, Господи. Ние сме много малки и затова в тази молитва моето име застава до името на Христос, но моето е толкова малко, това ме, което казва накрая  помилуй ме, влизам и аз, и ти, и всички ние, до името на Христос. Дели ни цяла бездна, Бог е едно, а човекът друго. Бог е това, което не можем да разберем, както се казва в молитвата от св. Литургия:  Ти си Бог неизказан, неизследим, невидим, непостижим, Който вечно съществуваш и винаги си един и същ.  И аз какво съм? Глина, кал, пръст.  Ако стъпиш върху кантара, за да се претеглиш, колкото и килограма да тежиш, знаеш ли какво са тези килограми?  Кал. Толкова килограми кал си. Ако кантарът показва 80 кг , ти си 80 кг кал.  Ти си кал, и аз, а Той е Този, Който се облича със светлина като с дреха.  И ти, калта, отиваш  пред Христос, Който е Всичко,  и искаш да хвърлиш мост над тази бездна, която те разделя от Него, и знаеш ли как става това? С тази дума чудотворна, мощна, спасителна дума -  помилуй ме! – именно Божията милост преодолява разстоянието между тварното и Нетварния. Нашият Бог е нетварен, Той е Създател на всичко,  а ние сме ограничени същества, заквасени с тлението и смъртта, но отиваме пред Христос и се молим и казваме – Господи Иисусе Христе, Ти, Който си Бог, Всемогъщ и непостижим, а аз съм на тази планета, в този свят, Ти ме приведе от небитие в битие, дари ми живота, аз съм немощен, малък, имам проблеми, притеснения, какво съм аз и какво си Ти, чуваш ли ме? Разбираш ли ме? Изпращам SOS, пишеше на една стена- някой от анархистите го беше написал-  изпращам сигнал SOS, някой чува ли ме?  И някой ми казваше – аз се моля, но Бог ще седне да слуша мене? Бог чува нас, хората? Ама, какъв е Той да слуша нас?  Занимава се с нас?  Занимава се, знаеш ли защо? Защото има това, което се казва в тази дума – има милост, Господ е Великата Милост. Именно тази милост ни свързва с Бога, тя е мостът, който съединява тварния човек с нетварния Бог, тези хубави неща правим с тази хубава молитва и ти, малкият човек, заставаш  близо до Бога с помощта на тази думичка. Казваш Помилуй ме! и Господ идва и те милва. Не са ли хубави тези неща?

Естествено, за да ги кажеш, трябва  да обичаш, това е любовна история, тази молитва е любовна, тоест хората, които са рационалисти, хладни, със суха логика, безчувствени, без поезия, това, което казва старец Порфирий, че християнинът е поет, той е художествен деятел, за да изобразиш това име в себе си, трябва да имаш художествена кръв, сърцето ти трябва да го казва, трябва да обичаш. Сърцето ти трябва да е омекнало, за да можеш да кажеш  със славословие, поклонение и признание, че Христос е Бог и Господ. Трябва да обичаш.

Тази молитва прави и нещо друго. Тя ти показва кой е основният въпрос, която трябва да те занимава в този живот. Нека направим един експеримент – ако те попитам, но не сега, а в друг час от деня, кой е основният въпрос, който те занимава в този момент?, ти би отговорил, т.е. майката би казала – детето ми!  Бащата: жена ми, децата ми!  Парите! Ученикът: упражненията, изпитите, шофьорският изпит, младежът:  обичам една девойка и искам да се запозная с нея!  Основната тема, която те занимава. Видя ли? Ще те занимават много неща, които смятаме, че са основната тема на нашия живот. Тоест това за теб са парите, здравето, например да отидеш да си купиш някакви обувки, които си видял и казваш -дано сваря! И аз, и всички ние, ако някой отвори умът ни,  за да види ясно кое е първото и основно нещо, за което мислим, ще види различни неща. Тази молитва обаче идва и ни казва, че основната тема, въпрос, предмет за твое занимание и размисъл, любов и привързване, най-главното нещо  трябва да бъде Христос. Тоест тази молитва се опитва да ни каже, че всичко, основната тема, основната личност и въпрос на нашия живот е Иисус Христос, не моите пари, защото, за съжаление, ти на практика това казваш, това правим всеки ден – Господи, моето здраве е всичко!  Моят основен въпрос е да не се разболея от нещо, да оздравея,  тоест за нас всичко е нещо друго.  И идва тази молитва и ни казва – не!, Всичко е Христос. Нашият проблем ще отмине, то е нещо преходно, относително, преминаващо  като птиците, които отлитат,  ще премине това, което имаш, но това, което пребъдва вовеки, е Иисус Христос. И знаеш ли какво прави тази молитва?  Тя ни ориентира правилно,  ориентира ни повторно натам, където реално е Изтокът на изтоците, където е Слънцето, утрешната звезда, където е Източникът на живота. Разбираш ли? Ако разбереш това, че основният въпрос на твоя живот е Христос, а не ти, нито аз, нито парите, нито нищо друго от това, което занимава, знаеш ли какво ще стане? Ще се успокоиш. Ще оздравееш, всички проблеми, които имаме, психологическите, потиснатостта, заболяванията, нашите душевни проблеми, другите проблеми,  знаеш ли защо ги имаме? Защото абсолютизираме относителното, защото прилепваме в нещо,  имаме зависимости, пристрастяваме се, имаме болна любов. Нима това не е основната причина? Ти не ми ли каза, че  когато една девойка те остави, ти се разболя, подлуди, обърка, не знаеше къде се намираш за дълго време,  беше като замаян. Защо стават всички тези неща? Защото сме поставили като основен въпрос на нашия живот всякакви други неща, а когато поставиш като основен въпрос на твоя живот всичко друго, но не и Христос, тогава се разболяваш. . .

Тази молитва е съвършената „психотерапия”, т.е. душелечение, защото дарява на човека съвършен баланс, прави те балансиран човек, завърта те и те поставя в правилно положение пред самия себе си, твоя ближен, Бога и ти казва -  постави нещата на тяхното място, не се прилепвай, не залепвай в нищо. В даден момент, когато умреш – след колко години? Колко години искаш да живееш?  Сто?  Давам ти  повече от сто! –  но когато си тръгнеш от този свят и аз, и ти, първото нещо, което ще намериш пред себе си, първото, което ще видиш пред себе си, и за да го видиш, ще бъде основното, нали? – няма да бъде нито твоя компютър, нито твоето тяло, което обожествяваш и обожаваш, нито лицето ти, което гледаш да не се изпълни с бръчки, нито  косата ти, която гледаш да не побелее, да не окапе, нито твоите вещи, нито твоя автомобил, нищо от това. Първото и основно нещо, което ще видиш пред себе си, е Господ Иисус Христос. Ако Този Господ Иисус Христос, Който е Всичко, ти с едно „интелигентно” движение, със смирение и богоозарение още сега Го прегърнеш в Църквата и Го грабнеш, кажи ми, ще има ли по-умен човек от тебе, ако постигнеш това? Ако още сега прегърнеш Този идващ Господ и Го направиш твой, твое притежание, ти ще бъдеш най-умният и най-красивият човек на земята. Всичко ще отиде на мястото си, ако Христос стане за теб Господ, основната тема, основният проблем, тогава няма да те занимава  нищо друго, няма да се разболееш, каквото и да стане,  някой твой близък ще умре, ще поплачеш,  ще ридаеш, всичко това – да, човек си, не си безчувствен, но ще казваш – умря, защото не той бе Господ. Господ е Иисус Христос  и Той е жив, Аз съм животът и възкресението – казва Той. Виждаш ли какво става около нас? Това, което обичаш и го превръщаш в господар в твоя живот, те предава, разболява се, умира, изтлява, разваля се, хвърляш го, остарява, мирише,  това са нещата, които обичаме и ги превръщаме в господари в нашия живот, защото, знаеш, че нашата епоха е идолопоклоническа и имаме много господари и началници. Четох пак на една стена, за съжаление съм любопитен, но като минавам с автобуса, гледам какво пише: нито Бог, нито началници – това бяха написали някакви анархисти. Не искаме нищо над главата ни. Ама, ако кажеш това, то е  само на думи, дано нямаш началници  и нямаш за бог своя егоизъм!  Имаш обаче хиляди божества, хиляди господари. Когато не обикнеш Христос и не Го направиш твой Господ, ще направиш господар нещо друго, човекът така е сътворен, такова е неговото устройство, ние сме сътворени да се отдадем на нещо, не можем ние да ставаме божества, това е високомерие, самохвалство, демонично, но на нещо ще се отдадеш, край!  Ще направиш нещо твой господар.  Ако не направиш Бога твой Господар, ще направиш твоето его, тяло, идеи, мнения, отбор, партия, нещо ще направиш твой бог.  И понеже то ще те предаде в даден момент, ще се разочароваш, ще се сринеш и ще плачеш много. Не се облягай на звездите, защото и те не са здраво закрепени, не превръщай в твой господар нищо друго, ти казва тази молитва, а само Мене, Иисус Христос!

Господ Иисус Христос е основният въпрос на нашия живот, основната личност на нашия живот, нищо друго, нито предаването, което искам да направя, нито това, което сега ти мислиш и другите неща, които ще направиш, а Иисус Христос е Всичко.  Преп. старец Порфирий постоянно се провиквал: Христос е Всичко! Възлюбени приятелю, ти ми каза: отче, за мене компютърът е всичко! Да но компютърът, след това сам ми го казваше – се повреди. Значи не е всичко. Ще го поправя – ми каза. И да го поправиш, пак ще се повреди. И ако не се повреди, един ден ти ще се повредиш, защото и ти си тленен,  ще си тръгнеш  от този свят и няма да можеш да вземеш със себе си нито компютъра, защото, както някога ми каза едно дете: отче, бих искал  сънят да не съществува! Защо? – го попитах. За да не спя, а цяла нощ да играя на компютъра! Натъжих се, че трябва да спра да играя в даден момент, за  да отида да спя! Следователно, това дете превърнало това в негов господар и божество, но това  е нещо, което ще те предаде, компютърът ще те предаде, той не е това, което търсиш, ще те предадат и хората, как да го кажа, не ти го пожелавам да стане, но е нещо, което става. Ние сме тленни хора и тлението предава тление, не може един човек да ти предаде нещо нематериално, вечно, безкрайно, защото го няма, докато тази молитва поставя нещата на тяхното място, ставаш улегнал човек, придобиваш хармония, равновесие, раздвоението изчезва от теб, намираш твоето равновесие и място във всемира, в света около теб. Колко хубаво е това, да казваш молитвата и очаквания Господ да бъде твой!

Страхотно е да окупираш  рая, сега правят окупации на училища, окупации на университети, окупации навсякъде, нека и ние  да направим една окупация на рая! Това е въпросът – дали я правим? Ще намерим ли място там? Да ти кажа нещо – ако казваш молитвата, ще намериш. Ако казваш постоянно молитвата, постоянно, можеш ли? Можеш. Не искаш. Мога, но не искам! По различни причини. Но ако човек призовава постоянно в живота си Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, когато  умре и види Иисус Христос пред себе си, нима е възможно цял живот да Го вика със смирение, любов, с търпение, с борба,  с последователност – но не да говори едно, а да върши друго – нима е възможно Той да не го помилва?  Това ще рече милостта, да помолиш: дарувай ми рая! Нима Той няма да ти даде рая, ако цял живот викаш към Него? След като Бог помага на хора, които не Го призовават, Той отива и ги крепи, помага им, подкрепя ги – хора, които никога не са Го обикнали, защото е Бог на любовта. На тебе, който Го викаш цял живот и казваш Господи Иисусе Христе, помилуй ме!, ли няма помогне?

Веднъж, докато чаках на светофара, дойде един просяк, но нямах дребни, имах само едно евро – и даваме обикновено половин евро – но той имаше нещо върху себе си, което те смекчава, стапя и си казах – колко изстрадало и жадуващо лице! Начинът, по който просеше милостиня, реално ме огъна, дадох му малко повече и си казах- трябва да бъдем такива пред Бога, като просяци, но добри просяци, реално да чувстваш, че нямаш – за да ти даде.  Този копнеж трябва да излиза от сърцето ти с болка, любов, жажда, сълзи. Ако казваш молитвата, намираш в себе си благодатта, тя се пробужда и процъфтява, благодатта, която си приел, знаеш ли кога, когато си се кръстил. Тогава Христос е влязъл в теб, и белите одежди, които са ти облекли, са бялата одежда на чистотата, на светостта на Божията благодат и  Самият Христос, защото всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохме. Тези, които сме се кръстили в името на Христос, сме се облекли  с Христос като  с друга одежда, дреха, покривало и покров. Къде е Христос? В нас. Къде? Не Го виждаме, не Го чувстваме, не Го усещаме, затова чувстваме празнота, самота, меланхолия, изоставеност, плачем, липсват ни компанията на хора, липсва ни утеха, любов, роптаем и се  оплакваме. Ако чувствахме Този, Който вече имаме в нас, Той вече е в нас, Христос, но не Го оставяме да се яви, не Го викаме да излезе,  толкова много други неща ни окупират, толкова много други занимания, теми, въпроси, а Христос чака и казва- да видим. Чакам. На опашката съм. Дали  някога ще извика и Мен? Да се явя? Да му дам Моите дарове. Засега вика други неща, вика модата, телевизията, хубавите ястия, хубавите разходи, всичко това.  Мене кога ще ме извика?  Да се открия? Тази молитва отива и казва на Христос – Господи, събуди се, дойди, яви ми Твоето лице, яви Твоето лице върху нас и ще се спасим! Да Те видим, Господи, в Твоята светлина виждаме светлина. Господи, викаме Те, няма ли да ни чуеш?. .

превод от гръцки