Постинг
16.10.2014 01:51 -
На границата между живота и смъртта
автор: tiffany2014 категория: Лични дневници Ако можех да върна времето назад- щях да ти кажа да не го правиш.Дори да имах секунда с теб -пак не бих те пуснала да отлетиш. Вярно небето е красиво и огромно място,може би те приласкава да усетиш Другия свят. Искаш да спасиш клетата си душа ,скитала толкова безпътно по света и завърнала се окаяна и окаляна с бреме, непосилно да износиш на раменете си. И въпреки уютния простор,който очите ти съзират - Не тръгвай натам, поне докато не дойде утрото и лъчите на слънцето не те огреят и прояснят този хаос в главата ти. Нали търсеше щастието-горе ли го намери?! Ти не живееше, ти се рееше свободно в това безкрайно пространство...знам че беше търсач на усещания, онези които те погубват и не си същия след тях.. Успя ли да достигнеш до тях. Отдаде ли се на адреналина или предпочете да се видиш очи в очи с мъката и жестоката болка- това ли бе последното,което искаше да изпиташ преди да ни напуснеш. Кървавата баня след теб оставя огромна бездна-много човешки души се давят в нея....неутешими сърца ,съкрушени мечти,безутешни сълзи.....ти беше живеца и все още мога да го видя и усетя в теб ,дори никога повече да не надникна в дълбоките ти очи. Знам че е там навътре в теб.....пуснал си дявола да излезе ,за да те спаси от ада на "живота" и да те заведа до рая на истинското "съществуване". Пробяга доста път ,номадски скитнико ,за да стигнеш до нея-Смъртта. Подчини ли и се ? Не вярвам ! Но си усещал.че е време да тръгнеш по нов път неразбран за другите ,за слепите водени от зората на суетата и порочността. Не вършещи нищо,но затъващи във все по-дълбока кал.Опозорени сме не заради грешките си , а за това че не сме се поучили от тях-просто сме ги приели ,но сме отказали да ги разберем.Също както сме се отказали и от това да мислим,защото боли.......
Ах, как боли ме всичко сега сякаш едновременно се прераждам и умирам,а около мен е толкова спокойно небето ,всичко така неподвижно,слънчево и засмяно. Да си на границата и да съумееш да я прескочиш с цената да нараниш себе си ,дори да се убиеш,само за да видиш какво е отвъд........геройско ,но оставящо локва кръв след себе си,с която оставащите след теб ще се събуждат всеки Божи ден и няма да престват да питат "Защо". И вероятно ...няма да те разбират,но ще продължават да те чувстват в ежедневието си.Присъствието ти е тук ,бунта ти се усеща дори сред сутрешната мъгла-заем че търсиш бленувана свобода и те пускаме да летиш .....И моля те,недей да спираш никога . Дори да чуваш мъката ни безутешна,не тъгувай !Ние ще те стигнем и когато отново те докоснем обещавам,че ще летим заедно ...Ти си нашия летец!!! На добър час,приятелю!
На Ники! Нагоре
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България