Обаче не избирай както и да е. Сложи всички карти на масата искрено и избирай. Какво ще стане тогава? Както се казва в псалома: „Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере” (Пс. 24:12). Кой избира? Човек. От текста е ясно, че човек избира пътя, но човек, който се бои от Господ. Искаш ли да избереш път, който да е угоден Богу? Избирай!

Добре, ти си го избрал. Бог ще ти даде закон на този път, ще ти постави някои знаци, защото ти си се клел, че това е пътят, който Бог е пожелал за теб. Даже и да не е така, това не е важно. След като си го избрал, Бог го приема и те приветства, като че ли това е точно този път, Който Той е предназначил за тебе. Върви по този път и спазвай следните условия: бой се от Бога и работи за Него, тогава по какъвто и път да тръгнеш, Той ще го изправи и ще те отведе точно там, където трябва.

- Аз искам да се оженя, но няма за кого. Какво да правя?

- Моли се и Бог ще ти изпрати човек. Не е възможно Той да не направи това.

- Как мога да победя страстта на блудството?

- Светите отци казват: „Колкото и да си свят, ти не можеш да победиш тази страст освен с бягство.” Нека никой никога да не се самозалъгва, че може да устои пред тази страст и да победи. Никога, никога, какъвто и светец да е. Така разбираме, че трябва да избягваме поводите към греха, надявайки се, че можем да устоим. Ние не можем да стоим лице в лице с поводите към блуда и да се борим, измамвайки се и да си казваме: „Това е нищо. Аз мога да се справя с това влечение, то няма да ме доведе до нищо…”

Мъжеството не е глупаво умуване, не е самоувереност, а самообладание. Ние се борим с причините, съблазните, които се надигат в нас, с желанията, които искат да вземат връх над нашето сърце. Но когато виждаме, че мястото, обстоятелствата, в които се намираме, дават повод към грях, тогава мъжеството се състои именно в това, да бягаме, подобно да праведния Йосиф, който оставил дори своята дреха.

Вторият много важен момент е, че трябва да се научим, при това бързо, да ненавиждаме греха с всички сили. Както е казано в псалома: „С пълна омраза ги мразя” (Пс.138:22). Ако ти не възненавидиш греха, той няма да те остави, ще се прилепва към теб като лепка. Така че бягай от него и го ненавиждай, колкото можеш.

След това прибягвай към помощта на Бога и особено на св. Богородица. Това е много важно. Не към помощта на друг, а на Майката Божия. Спомнете си Мария Египетска. Както знаем от житието й, тя не могла да влезе в църквата, когато поискала. След като три пъти подред не могла да влезе в храма, разбрала, че състоянието й съвършено не съответства на състоянието, което следва да има, за да влезе и се поклони на Кръста Христов. Какво направила тя тогава? Това е изключително. Обърнала се към Божията Майка. Тя, най-разпуснатата, отишла при Най-Чистата!

Защо ви казвам това? Когато при вас се появи изкушение от подобен род в ума, душата, тялото, първото, което трябва да направите, е да бягате към Майката Божия. Само тя може да ви помогне мигновено. Бесовете бягат от Нея, като не знам от какво.

Само Богородица наистина знае, какво е висотата на девството. Затова само тя може да ви помогне в тази борба. Когато имате такива изкушения, бягайте към нея. Както казвахме в армията: „Бегом марш!” Това означава повече от 370 стъпки в минута! Ех, да ви видя да бягате така!

- Трябва ли да отидем при духовника?

- Разбира се, трябва да се освободите от този грях при духовника. А какво да се прави, ако не попаднете на духовник? Попитали авва Пимен Велики: „Колко дълго грехът има власт над човека?” Той отвърнал: „Когато човек каже: “Съгреших, прости ми!”, грехът престава да властва над него.”

Тук има една разлика, за която трябва да знаете, защото ще ви е нужно. Едно е властта, която грехът има над тебе, а друго – присъствието на греха в теб. По думите на св. Пимен Велики, когато застанеш пред Бога и уточниш своята позиция и кажеш: „Господи, съгреших, нужен Си ми. Аз съгреших, прости ме!” от този момент грехът е загубил браздите, по които те е управлявал. Но не е изчезнал от тебе. Той ще изчезне тогава, когато отидеш на изповед и го откриеш. Но докато не си сторил това, ти се нуждаеш от този момент на изясняване на своята позиция пред Божието лице, от момента на трезвение и полагане отново на благо начало, в това отново да започнеш от нула: „Аз сгреших, но каквото станало, станало, давай да започваме отначало.”

- Какво означава да имаме мъжество? Как да го придобием?

- Само в отношенията си с Бога. Веднъж един старец бил попитан как да се придобие смирение и той отвърнал: „Пребивавай със смирен, живей редом до смирен.” Знайте, тези основни добродетели – смирение, любов, мъжество са много заразителни, защото идват от горе надолу, идват от Бога. Бъдете с тези, които имат тези качества и ще се „заразите” от тях. Иначе не става.

- Ние сме много разсеяни. Как да се съберем? Започваме нещо и не го довеждаме до края. Какво можем да направим?

-Св. Иоан Златоуст казва: „Ти никога няма да можеш да извършиш делото с необходимата сила и ревност, ако преди това не си убеден, че това е полезно за теб.” На първо място изследвайте себе си, бъдете много внимателни, съвършено уверени за какво правите това нещо, за какво ви е нужно, след това се захващайте и го вършете. Така можете да се съберете, когато сте по-внимателни; разсеяността означава отсъствие, означава, че ти не живееш.

- Къде е границата между това, трезвено да виждаш своите грехове, подобно на съдия, и да падаш в отчаяние поради тях?

- Границата е „прости ми!”. „Прости ми!” е като курсор: поставяш го или в началото или в края. Ако малко го отклониш, ето, отчаянието е готово. Когато започнеш да виждаш своите грехове, ако кажеш: „Прости ми!”, то за отчаянието вече не остава място.

- Искам да обичам ближния, но често забелязвам, че завиждам на тези, които са с мен. Защо?

- Защото ние още не сме вкусили от истинската любов, истинското смирение. Искаш да обичаш ближния? Докато ти не поискаш да възлюбиш ближния си така, както ни е заповядано, така, сякаш от това зависи твоят живот, няма да ти повярвам, че искаш да обичаш ближния. Когато искаш да направиш това, тогава се стараеш, молиш се, не си намираш място, докато Бог не ти даде отговор, докато не ти помогне да направиш това.

Когато започнеш толкова да безпокоиш Бога поради този проблем, тогава ще се случи същото, както в притчата за вдовицата и неправедния съдия: Той ще ти даде нужното, за да не идваш постоянно и да Го притесняваш (Лк. 18:1-8).

Искаш да обичаш ближния? Моли се за него и тогава ще видиш. Не преставай да се молиш за него, докато не се разреши проблемът.

- Ние винаги бързаме, не ни стига времето за молитва. Какво да правим?

- Митрополит Антоний Сурожки казва: „Така се молете, като че ли от това зависи цялата вечност с Христа”. Имаш само десет минути за молитва, защото трябва да отидеш на училище? Настрой си будилника, погрижи се от рано за това. И тези десет минути стой спокойно пред Христос, като че ли си във вечността. За разлика от това време, което ще се съкрати и въобще ще изчезне, ние винаги имаме вечността.

Прекарвайте своята вечност с Христос. Започвайте отсега да правите това, за да не се окаже после, че ще ви се наложи да я прекарате с някой чужд. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Доколкото виждаме Христос в този живот, толкова ще Го виждаме и в другия.” Да не се случи така, че въобще да не Го видим в този живот.

източник: православие ру