новини, които те карат да бдиш :: АРХИМАНДРИТ ТИХОН (ШЕВКУНОВ): "ГОСПОД ОТКРИВА СВОЯТА ВОЛЯ НА ВСЕКИ, КОЙТО СЕ СТРЕМИ ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.03.2014 04:43 - АРХИМАНДРИТ ТИХОН (ШЕВКУНОВ): "ГОСПОД ОТКРИВА СВОЯТА ВОЛЯ НА ВСЕКИ, КОЙТО СЕ СТРЕМИ ДА Я УЗНАЕ"

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 1269 Коментари: 0 Гласове:

По покана на Българския Патриарх Неофит, игуменът на Сретенския манастир в гр. Москва архимандрит Тихон (Шевкунов) е в България за участие в презентацията на българския превод на книгата му „Несветите светци и други разкази”. Специално за сайта Всемирното православие той беше любезен да отговори на зададените въпроси: Ваше Високопреподобие, безспорно, електронният портал Православие. Ру е уникален по своята същност – можем да го определим като една от най-значимите електронни медии в православния свят. Трудно ли се създава и организира такъв проект и в каква степен работата върху него се превърна в изпитание за вас? Нямаше никакво изпитание, работата върху сайта винаги е било много интересно, правилно и радостно занимание. И днес ние, и монасите от Сретенския манастир, и миряните, които работят по поддръжката на сайта, вършат това с голямо увлечение. Каква е представата ви за православната журналистика – към какво трябва да насочва тя своите усилия? На първо място, мисля, че тя трябва да разказва достъпно на миряните, на светските хора, на нецърковните или недотам църковните хора за истината на нашата вяра. Втората щ задача е да разказва за нашия православен мироглед, за нашия възглед по повод едни или други събития – православният възглед е най-интересният, най-парадоксалният. Трето, православната журналистика трябва да разказва за подвижниците на благочестието, за живота на Църквата като за нещо поразително, прекрасно, несравнимо с нищо друго в света, редом с който живеят хора, които не го забелязват. А според вас, какво не е полезно за православната журналистика – кога тя престава да носи духовна полза? Днес съществува тенденция православната журналистика да се възприема като средство за критика на църковния живот и хората, свързани с Църквата, и това се смята за средство за изцеление на Църквата от негативните явления. Що се отнася до критикарството, до критиката, аз не казвам, че трябва да се говори само за най-приятното и най-хубавото и да не се разказва за проблемите. Трябва да се говори за тях, да се поставят и веднага да се предлагат реални решения – това е най-желателното, макар че не винаги е възможно. Но има и друга крайност, когато започва критика заради самата критика, очерняне и нагнетяване на деструктивен негативизъм. Това се прави много често под вид на защита на истината, справедливостта, ревност по истината. А един от оптинските старци, св. Йосиф Оптински е казал: „Ревността, която желае за унищожи всяко зло, самата тя се оказва най-голямо зло”. От вашите публикации личи, че се стремите да се борите с идеи, които открито противоречат на светоотческото богословие (имам предвид, вашата статия, например, посветена на митарствата на душата след смъртта). Как се отнасяте към опитите да бъде пренаписано православието (да се отрича благодатта на свещенството, изповедта преди причастие, авторитетът на светите отци)? Такива опити е имало и ще има, за съжаление. Мнозина искат да приспособят православието към самите себе си. Мнозина, за жалост, искат да поправят православието, в крайна сметка абсолютно и несъмнено изопачавайки го. Това е съвременна мода. Всички искат всичко да поправят, всички искат всичко да реформират, всички крещят, че всичко наоколо е абсолютно несъвършено. „Съвършени” са единствено те, които знаят как да направят всичко съвършено. Това са нещастни хора, за които е казано: „Слепи водачи на слепци”. Тези хора трябва просто да се отбягват, както се бяга от чума. От гледна точка на нашия обществен живот хората, които казват: „Аз всичко знам!” са същинска катастрофа, а в православието това е чиста проба самонадеяна прелест. В книгата си вие разказвате за множеството духовни старци, с които сте се срещали. Това означава ли, че руското старчество е живо днес в пълния смисъл на думата и че то е доказателство срещу твърденията, че съвременни духовни старци вече няма? Подвижници винаги е имало, има и ще има. Има особени подеми в духовния живот на поместните църкви, например в Руската църква, когато процъфтява старчеството, но това, което ние наричаме старчество – особено пророческо служение на велики духовници. Но има периоди в Руската църква, когато този разцвет на старчеството затихва, след това отново се появява. Как става това – директен отговор няма. Навярно тези старци и велики духовници се появяват тогава, когато има велики слушатели, велики послушници. А днес състоянието ни не съответства да има такива велики старци. Няма такава жажда за духовно просвещение и духовно водачество. Какви бяха най-важните уроци за вас от духовното наставничество на обичания от всички нас о. Йоан Крестянкин? Най-важният урок от отец Йоан Крестянкин е неговата непоколебима увереност във всеблагия Промисъл Божий за света, Църквата и за всеки един от нас, за всеки човек. Непоколебима вяра в Божия промисъл! И радост в Господа Иисуса Христа именно в светлината на тази убеденост, че Господ ръководи всеки човек, който искрено Му се е доверил. Какво от срещите с тези свети хора имаше важно значение за вас като монах? Великото смирение на тези старци пред всеки човек. Техният изпълнен с духовна радост нрав, съпроводен при това с най-дълбоко покаяние и пълна надежда на Бога. Трудно ли е да си монах в света, в Москва – смятате ли, че съвременните хора не разбират монашеството и защо? Не смятам така. Съвременните хора разбират монашеството и се стараят да го разберат и много обичат монашеството. Нашите манастири са пълни с вярващи, манастирите в голяма степен се превръщат в енории. В енорийските храмове дори няма толкова енориаши, колкото в руските манастири. В такъв смисъл ние, монасите, се превръщаме в енорийски свещеници. В това има все пак някакви проблеми, но те съвсем не са катастрофично непреодолими. Така е отсъдил Господ, Той ни е поставил на такова послушание – да бъдем и монаси, и енорийски свещеници. Не виждам нищо страшно в това. Как виждате своята мисия на православен духовник – какво от придобития духовен опит от старците, до който сте се докоснали, искате да предадете на хората от света? Най-важната мисия на свещеника, за която аз говоря на учениците в нашата Сретенска семинария, е постепенно заедно да узнаем Божията воля за всеки конкретен човек. А след това заедно да намерим сили да изпълним тази Божия воля. Това също не е лесно. Как се разбира волята Божия, ако няма прозорливи старци? Господ открива Своята воля не само на прозорливите старци, но и на всеки, който се стреми да я узнае. Ще ни помогнат да разберем Божията воля и Свещеното Писание, и обстоятелствата в живота, и съветването с опитни християни. С тези три помощника човек постепенно, не веднага, ще разбере Божията воля за себе си. Но дори когато си я узнал, ти си още на половината път. Трябва да намериш сили да я изпълниш. Страшното е, че понякога не ни се иска да я изпълним.
Още за автора на книгата Архимандрит Тихон Шевкунов (в света Георгий Александрович Шевкунов) е роден на 2 юли 1958 г. в Москва. Свещенослужител на Руската православна църква, игумен на Сретенския ставропигиален мъжки манастир. Ректор на Сретенската духовна семинария. Отговорен секретар на Патриаршеския съвет за култура. Съпредседател на Църковно-обществения съвет за защита от алкохолната заплаха. Църковен писател и кинорежисьор. Ръководител на издателството на Сретенския манастир и главен редактор на интернет-портала Православие.Ru. През 2012 г. в номинацията „Проза на годината” книгата (изд. 2011 г. от Сретенския манастир) печели ежегодния национален конкурс „Книга на годината” в Русия – една от най-престижните литературни награди в страната. За по-малко от година книгата събира 1 милион и 100 хиляди читатели! Представлява сборник от реални истории от живота на монасите и на множество известни личности, които авторът е познавал лично. „За мен е невероятна, и да си призная, наистина неочаквана радост това, че книга, чиято главна тема е съкровеният път на човека към Бога, е удостоена с толкова голямо внимание и интерес от страна на журито и читателите”, споделя отец Тихон. Според медиите е най-продаваната книга от времето на СССР. За по-малко от година тя е преиздадена шест пъти, така че общият щ тираж достига един милион и сто хиляди екземпляра! Преведена е на английски, гръцки, полски, сръбски, български, а скоро и на френски, италиански, испански и арабски език. Ето два кратки откъса от : „Защо тогава бяхме дошли в манастира и с цялата си душа копнеехме да останем тук завинаги? Много добре знаехме отговора на този въпрос. Защото всеки от нас беше открил тук един прекрасен, неприличащ на нищо друго свят. И този свят се оказа безкрайно по-привлекателен от онзи, в който бяхме прекарали дотогава малкото си, но по своему също щастливи години. За този прекрасен свят, в който се живее по съвсем други закони, който е безкрайно светъл, пълен с любов и радостни открития, надежда и щастие, изпитания, победи и проумяване на смисъла на пораженията, и най-вече за мощните прояви на Божията сила и помощ искам да разкажа в тази книга.” (от Предговора) "В часовете, когато тягостно униние се промъква и иска да изпълни душата, когато същото се извършва с близките ми хора, аз си спомням събитията, свързани с чудния Промисъл Божи. Веднъж един подвижник бе казал, че всеки православен християнин може да разкаже собствено Евангелие, собствена Радостна Вест за срещата си с Бога. Разбира се, никой не сравнява такива свидетелства с книгите на апостолите, видели с очите си Божия Син, когато Той е бил на земята. И все пак всички ние, макар и немощни, грешни, но сме Негови ученици, и няма нищо по-прекрасно от съзерцаването на поразителните действия на Промисъла на Спасителя в нашия свят. Тези истории съм разказвал на братята от Сретенския манастир, след това на моите студенти, много от тях – в проповедите си. Благодарен съм на всички мои слушатели, които ме накараха да напиша тази книжка".

Нагоре