С политолога ОГНЯН МИНЧЕВ разговаря ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ

 - Какво трябваше да направи и какво все още може да направи парламентът, за да отговори на исканията на протестиращите, г-н Минчев?

- Можеха да се приемат поправки в Изборния кодекс за въвеждане на преференциално гласуване на предстоящите избори. Такова предложение беше направено в пленарна зала, преди да започне настоящата политическа криза, но бе отхвърлено. В настоящата ситуация преференциалното гласуване щеше да отговори на исканията за по-силен елемент на мажоритарен избор, без да се въвежда пряка мажоритарна система. Можеха да се приемат и определени поправки, свързани с контрола и разплащанията в сферата на енергетиката.

- Отказът на депутатите да променят Изборния кодекс, в който поне да се въведе преференциално гласуване, да гласуват мораториум върху застрояването на плажовете и да приемат законодателни мерки срещу монополите не минират ли предварително резултатите от изборите през май?

- Трябваше да бъде намерен баланс между достойнството на парламента като висш законодателен орган и удовлетворяването на някои от исканията на протестиращите, които са реалистични. На парламента не може да бъде диктувано, а той автоматично да гласува. Същевременно народните представители не могат да се държат по начин, който игнорира наличието на политическа криза в страната и силния обществен натиск за промяна на системата за политическо представителство. Стремежът да се приключи работата на Народното събрание максимално бързо предотврати създаването на подобен баланс.

- Ще се запази ли енергията на протеста и в предизборната кампания? Как протестиращото гражданство може да получи политическо представителство в следващия парламент?

- На този етап е невъзможно протестиращите да се самоорганизират за участие в предстоящите избори, освен ако не използват похвата на НДСВ от 2001 г. - тогава царското движение нямаше регистрация и се опря на коалиция от две незначителни, но регистрирани партии. Нещо подобно би могло да се случи и сега. Разликата в настоящия момент е, че протестът е многолик и няма структурирано гражданско представителство на протестиращите. Има много групи протестиращи, с различни искания и различна степен на самоорганизация. Това означава, че само някои от тях биха могли да излъчат легитимни представители за кандидат-депутати. Протестът все още в начална фаза. Очаквам от него да се породят по-устойчиви граждански движения, които ще продължат да оказват натиск върху институциите на властта за промени в политическата и стопанската система за дълъг период от време. Пълноценното им политическо представителство може би ще се реализира на следващ етап - най-вероятно при следващи предсрочни избори.

- Успяват ли протестиращите да се справят с опитите за възсядане на протестната вълна или за превземането  отвътре?

- Няма еднозначен отговор на този въпрос. Всички значими политически и корпоративно-олигархични фактори в страната (и някои от чужбина) се стремят да влияят върху протеста, да създават свои лобита и инструменти в него. Протестиращи групи се използват като таран за прокарване на определени искания или за осуетяване на политически решения на конкурентни сили. Въпреки това мисля, че протестът в сърцевината си остава граждански автентичен и носи потенциал за самоорганизация и канализиране в няколко граждански движения, които да играят дългосрочна роля за натиск върху институциите на властта.

- Протестиращите не държат толкова на политическо представителство, колкото да контролират депутатите и другите власти. Къде е добрата пресечна точка между недостатъците на 4-годишния цикъл на политическо волеизявление и перманентния контрол на улицата над институциите?

- Не става дума за контрол от улицата. Един радикален протест по необходимост започва на улицата, но ако той свърши на улицата, едва ли ще постигне сериозна част от целите си. И такъв протест може да приключи успешно, когато успее: първо, да излъчи достатъчно силни граждански и потенциално политически лидери; и второ, когато може да се структурира в гражданско движение, способно да действа и да постига цели и след като масовата психологическа вълна на протеста по необходимост спадне. Затова на мен лично ми се струва, че преходът от преимуществено политически към преимуществено граждански искания, искания в посока граждански контрол, е важен елемент от съзряването на протеста, от намирането на важната пресечна точка, че преди да се превърне в политическа алтернатива, едно подобно протестно движение трябва да се структурира като гражданска алтернатива и да направи това, което гражданите преди всичко трябва да правят - не само да контролират властта в изборния ден през 4 години, а всеки божи ден.

- В такъв смисъл ли да разбираме центробежните процеси сред протестиращите - обособяват се група “Орлов мост”, група, събиращи се пред икономическото министерство, група от страната - Габрово (преди това Сливен)... Както помежду им, така и вътре в тях, текат разделения. Това нормален процес на структуриране на гражданския протест ли е, или заплаха за автентичността му?

- Това е напълно нормален процес - идентификацията на протестиращите създава различни дневни редове сред различни групи от тях. На това ще бъде част от успеха на процеса, ако след диференцирането или паралелно с него се полагат и усилия за координирането на различните групи, за създаване на един по-общ граждански дневен ред за промяна на икономическата и политическата ситуация в България. Тук има и една опасност - прекаленото диференциране и обособяване може да бъде и резултат от странични, външни нежелани влияния и инфилтрации в самия процес на протеста. В рамките на този протест обаче бихме могли да видим и съзряване на гражданската култура, а не само на гражданската организация. Защото за дълъг период от време значителна част от българското общество разглеждаше властта по един традиционен начин - като нещо, което пада отгоре.

- Кои са най-сериозните опасности за подмяна на промяната в месеците до изборите?

- Най-сериозната опасност е движещите ядра на протеста да бъдат овладени от олигархични и задкулисни интереси, които да ги поставят в услуга на дългосрочните цели на българската милиционерска олигархия. Болката на хората, причинена от манипулираните сметки за електричество от предходните месеци, да бъде използвана за реклама например на АЕЦ “Белене”. Знаете как енергийната олигархия може да манипулира и заблуждава, да казва на черното бяло. Така “Белене”, което би било непоносим товар върху раменете на ограбения български гражданин, може да бъде представяно и разкрасявано като източник на “евтин ток”... Спомнете си лъжите на едро по време на кампанията за референдума. Манипулацията на протестите в предизборния период ще се реализира и като стратегия за омаловажаване и атакуване на демократичната политическа система. Патосът на протестиращите срещу поведението на политическата класа ще бъде тласкан към атакуване на самите демократични институции.

- Ще има ли втори предсрочни избори тази година?

- Съществува немалка вероятност изборите в условията на гражданска и политическа криза да произведат парламент, който трудно да излъчи работещо мнозинство и правителство. Тогава можем да разглеждаме хипотезата за евентуални втори избори до края на тази година или малко по-късно.

- Служебният премиер няма да дойде от политиката или от бизнеса, а повечето кандидати отказват, както каза президентът. Ясни са и ресорите на тримата вицепремиери. Не ви ли се струва, че се очертава едно съвсем президентско правителство - без особено ярки фигури начело, като на преден план още повече излиза фигурата на държавния глава?

- Бруталността, с която мафиотски - корпоративни и политико-олигархични среди, пречат на създаването на служебното правителство е важен индикатор за това в каква степен българското - и не само българското - задкулисие има интерес от продължаване и манипулиране на политическата криза в полза на частни и нелегитимни интереси. За пореден път се проявява антинационалната същност на тази милиционерска олигархия (на нейни банки и медийни групи), която овладя икономиката и политиката на България в десетилетията на прехода. Въпреки това има шансове за създаване на нормално функциониращо служебно правителство от компетентни експерти. Да не забравяме, че едно такова правителство няма преки политически цели за осъществяване извън организирането на честни избори и оперативното управление на страната.

- Какъв Бойко Борисов може да видим след Генерала, Отмъстителя и Строителя?

- Той вече се идентифицира като “социално чувствителния”, след като разбра, че финансовата стабилност трябва да обслужва обществото, а не обратното. Има хипотези, че смутните времена на протест и нарастваща нестабилност, увеличаващи се лишения, могат бързо да създадат достатъчно силна подкрепа за Борисов и ГЕРБ, видени като фактори на реда от определени групи граждани. Евентуалното спечелване на изборите от ГЕРБ ще е най-голямото предизвикателство за Борисов и неговата партия.