Постинг
21.02.2013 11:02 -
Изходът от хаоса след падането на Тялото Борисово е възстановяване на Тялото Политическо
Няма нищо по-опасно от събирането на всички власти в една. А още по-опасно е събирането на всички власти в едно човешко тяло. И няма по-грозна и стряскаща публиката гледка от падането на такова тяло. Това видяхме с оставката на Тялото Борисово. Властта, овеществена в едно – макар огромно – тяло счупи тялото. С което отново се убедихме в правотата на тезата, изказвана от всички прозорливи мислители от Марк Аврелий до Лорд Актън – че тежестта на властта е прекалено голяма, за да бъде носена от един човек. Счупва човека и така счупва себе си. Счупвайки себе си, счупва реда в обществото.
Точно това счупване усетиха всички; и затова на практика не виждаме триумфиращи физиономии, както беше в предишните пъти, с падането на Живков, Младенов, Луканов, Виденов. Напротив – доминиращото обществено настроение след оставката на Тялото е:
"Ами сега?"
За да има траен ред, властта в модерните страни е максимално разпръсната из обществото. Не само трите основни власти са разделени. Парчета власт има и другаде – в медиите, гражданското общество, местните общности, партиите, църквата, финансовите борси и пр. При тази конструкция властта е изградена като къщичка от Лего – от много парченца, всяко от които си има собствена форма и граници, и влиза на определено място в общата конструкция. Всяко парченце си върши работа в крепежа на цялото, а когато някое парче се счупи, това не срутва всичко. Парченцето се вади, ремонтира – или заменя с ново – и се слага обратно в конструкцията. Тя остава.
За да съществува такава стабилност са направени институциите, процедурите, правилата, протоколите и ритуалите, чрез които се упражнява властта. Всички те са без-личностни и без-телесни – спрямо тях всички индивиди са еднакви и те се отнасят към всички еднакво. Всичко е без-лично; и всяко действие се обяснява не със замесените личности, а с прилаганите правила.
Властовата конструкция, изградена от Бойко Борисов бе във всичко противоположна на това. При него всичко беше лично – ще рече, действията на властта зависеха лично от него и бяха различни според личностите, към които се отнасяха. Ако си Мишо Бирата – не те проверяват. Ако не си – проверяват те. Ако си Цеко Минев – подаряват ти Пирин; ако не си – и ливада няма да видиш. Независимо от това, какво пише в законите, правилата, процедурите и протоколите.
Принципът "всичко е лично" ликвидира институциите
От инструменти на без-личностните правила, те бяха превърнати в инструменти на личната воля на Бойко Борисов и на неговото обкръжение. Така се разпадна редът в обществото – и всеки възможен ред зависеше само от намесата на Тялото. Ако не ти плащат заплати – идва Тялото и ти ги носи. Ако са ти височки цените на тока – идва Тялото и уволнява ценовия регулатор.
В крайна сметка, след като обсеби и президентската, и съдебната, и медийната, и икономическата власт, Тялото Борисово пое в себе си цялата възможна власт. Отстрани това изглеждаше като непреодолима сила. А всъщност беше непреодолима слабост. Защото от този момент нататък се оказа, че всички проблеми в страната и извън нея стават проблем на Тялото – влизат в него като заболяване на някакви негови органи. И всеки възникнал проблем поставяше под въпрос цялото Тяло – нещо, напълно невъзможно при конструкция на властта като къщичка от Лего, в която всяка счупена част се вади и поправя без рухване на всичко останало.
Затова
за огромно изумление на самия Борисов
не сработи тактиката на хвърляне на глави в тълпата. Никакви министерски глави не впечатлиха никого, защото всички бяха свикнали, че има само едно Тяло. И се разсърдиха именно нему. Отнеха му правото да ги въплъщава в себе си. Докато правиха това – миналата неделя – Борисов ритал мачле... А можеше, ако беше онова, което дълго време изглеждаше, да излезе на площада и направи поне опит да убеди хората да останат въплътени в Тялото Борисово.
Хората напуснаха Тялото и всичко рухна. Институциите, чрез които властта по принцип поддържа реда, вече отдавна не съществуваха, тъй като бяха смлени от стомаха на Тялото. И докато Тялото си мислеше, че с отпадането на институциите цялата власт е отишла в него, тя бе отишла съвсем другаде. Беше се върнала в хората. И когато те си тръгнаха, си взеха властта.
Тялото рухна, тъй като вече нямаше нито институции, нито хора, които да му дават власт.
А останал без власт, Бойко Борисов се разкри като онова ограничено човешко същество, което винаги е бил – неуверено, но наперено; боязливо, но фукливо; неграмотно, но пък по махленски симпатично. В комбинация с властта, тези му качества го правиха да изглежда като Крали Марко. Лишени от власт, те се превърнаха само в минуси.
Връщане назад няма. Защото, докато има демокрация, такова връщане може да стане само с помощта на една от нейните институции – политическата партия. А докато Борисов унищожаваше институциите на властта, той не успя да направи от ГЕРБ институцията "партия". ГЕРБ бе конструиран на феодален принцип – големите барони дават надолу по веригата на по-малките, за да стигнат трохи и до крепостните селяни.
Това нещо може да съществува само докато е във властта – т.е. докато имат достъп до ресурси за разпределяне надолу. Затова
ГЕРБ не съществува
от момента, в който Тялото падна. И няма как да се превърне в основа на оставане на Борисов на върха на властта или дори – на политиката.
Онова, което предстои в близките седмици е точно обратното на политиката –
гигантска вакханалия от разграбване
на последното, което може да бъде разграбено по линия на ГЕРБ. Няма институции и няма власт. Има Министерски съвет, който раздава последните порции без контрол от когото и да е, защото бидейки в оставка вече не е под контрола дори на парламента.
Едно истински варварско средновековие ни гледа право в очите и дори не мига.
Единственият изход от хаоса, породен от падането на Тялото Борисово е – възстановяването на Тялото Политическо, ненапразно наричано Body Politic.
На ход са президентът и политическите партии. Тяхна е задачата да убедят протестиращите, които не искат да бъдат управлявани от партии – и следователно искат някаква нова версия на Тялото – да не се държат като деца. Да искат не ново Тяло, а нова политика, стъпила върху напълно лишени от телесна маса институции.
От Евгений Дайнов
Точно това счупване усетиха всички; и затова на практика не виждаме триумфиращи физиономии, както беше в предишните пъти, с падането на Живков, Младенов, Луканов, Виденов. Напротив – доминиращото обществено настроение след оставката на Тялото е:
"Ами сега?"
За да има траен ред, властта в модерните страни е максимално разпръсната из обществото. Не само трите основни власти са разделени. Парчета власт има и другаде – в медиите, гражданското общество, местните общности, партиите, църквата, финансовите борси и пр. При тази конструкция властта е изградена като къщичка от Лего – от много парченца, всяко от които си има собствена форма и граници, и влиза на определено място в общата конструкция. Всяко парченце си върши работа в крепежа на цялото, а когато някое парче се счупи, това не срутва всичко. Парченцето се вади, ремонтира – или заменя с ново – и се слага обратно в конструкцията. Тя остава.
За да съществува такава стабилност са направени институциите, процедурите, правилата, протоколите и ритуалите, чрез които се упражнява властта. Всички те са без-личностни и без-телесни – спрямо тях всички индивиди са еднакви и те се отнасят към всички еднакво. Всичко е без-лично; и всяко действие се обяснява не със замесените личности, а с прилаганите правила.
Властовата конструкция, изградена от Бойко Борисов бе във всичко противоположна на това. При него всичко беше лично – ще рече, действията на властта зависеха лично от него и бяха различни според личностите, към които се отнасяха. Ако си Мишо Бирата – не те проверяват. Ако не си – проверяват те. Ако си Цеко Минев – подаряват ти Пирин; ако не си – и ливада няма да видиш. Независимо от това, какво пише в законите, правилата, процедурите и протоколите.
Принципът "всичко е лично" ликвидира институциите
От инструменти на без-личностните правила, те бяха превърнати в инструменти на личната воля на Бойко Борисов и на неговото обкръжение. Така се разпадна редът в обществото – и всеки възможен ред зависеше само от намесата на Тялото. Ако не ти плащат заплати – идва Тялото и ти ги носи. Ако са ти височки цените на тока – идва Тялото и уволнява ценовия регулатор.
В крайна сметка, след като обсеби и президентската, и съдебната, и медийната, и икономическата власт, Тялото Борисово пое в себе си цялата възможна власт. Отстрани това изглеждаше като непреодолима сила. А всъщност беше непреодолима слабост. Защото от този момент нататък се оказа, че всички проблеми в страната и извън нея стават проблем на Тялото – влизат в него като заболяване на някакви негови органи. И всеки възникнал проблем поставяше под въпрос цялото Тяло – нещо, напълно невъзможно при конструкция на властта като къщичка от Лего, в която всяка счупена част се вади и поправя без рухване на всичко останало.
Затова
за огромно изумление на самия Борисов
не сработи тактиката на хвърляне на глави в тълпата. Никакви министерски глави не впечатлиха никого, защото всички бяха свикнали, че има само едно Тяло. И се разсърдиха именно нему. Отнеха му правото да ги въплъщава в себе си. Докато правиха това – миналата неделя – Борисов ритал мачле... А можеше, ако беше онова, което дълго време изглеждаше, да излезе на площада и направи поне опит да убеди хората да останат въплътени в Тялото Борисово.
Хората напуснаха Тялото и всичко рухна. Институциите, чрез които властта по принцип поддържа реда, вече отдавна не съществуваха, тъй като бяха смлени от стомаха на Тялото. И докато Тялото си мислеше, че с отпадането на институциите цялата власт е отишла в него, тя бе отишла съвсем другаде. Беше се върнала в хората. И когато те си тръгнаха, си взеха властта.
Тялото рухна, тъй като вече нямаше нито институции, нито хора, които да му дават власт.
А останал без власт, Бойко Борисов се разкри като онова ограничено човешко същество, което винаги е бил – неуверено, но наперено; боязливо, но фукливо; неграмотно, но пък по махленски симпатично. В комбинация с властта, тези му качества го правиха да изглежда като Крали Марко. Лишени от власт, те се превърнаха само в минуси.
Връщане назад няма. Защото, докато има демокрация, такова връщане може да стане само с помощта на една от нейните институции – политическата партия. А докато Борисов унищожаваше институциите на властта, той не успя да направи от ГЕРБ институцията "партия". ГЕРБ бе конструиран на феодален принцип – големите барони дават надолу по веригата на по-малките, за да стигнат трохи и до крепостните селяни.
Това нещо може да съществува само докато е във властта – т.е. докато имат достъп до ресурси за разпределяне надолу. Затова
ГЕРБ не съществува
от момента, в който Тялото падна. И няма как да се превърне в основа на оставане на Борисов на върха на властта или дори – на политиката.
Онова, което предстои в близките седмици е точно обратното на политиката –
гигантска вакханалия от разграбване
на последното, което може да бъде разграбено по линия на ГЕРБ. Няма институции и няма власт. Има Министерски съвет, който раздава последните порции без контрол от когото и да е, защото бидейки в оставка вече не е под контрола дори на парламента.
Едно истински варварско средновековие ни гледа право в очите и дори не мига.
Единственият изход от хаоса, породен от падането на Тялото Борисово е – възстановяването на Тялото Политическо, ненапразно наричано Body Politic.
На ход са президентът и политическите партии. Тяхна е задачата да убедят протестиращите, които не искат да бъдат управлявани от партии – и следователно искат някаква нова версия на Тялото – да не се държат като деца. Да искат не ново Тяло, а нова политика, стъпила върху напълно лишени от телесна маса институции.
От Евгений Дайнов
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
