Емблематични примери в това отношение са холивудските актьори Чарли Чаплин и Антъни Куин, чиято чудовищна потентност и колосална креватна мощ стряскаха нощем дори навикналите на всичко американски светски хроникьори. Чаплин например става баща за последен път на 73 години. Куин обаче подобрява рекорда му – неговият последен син се ражда, когато актьорът, останал в световната история на киното с превъплъщението си в ролята на Зорба гъркът, е на цели 81 години. Разликата между най-малкия му син Райън Николас Куин и неговия пръв батко Кристофърq е почти 60 години. Родната история на клюките пък помни неувяхващото либидо на дядо Вазов.

Днес все повече жени стават майки на възраст, когато техните баби, заченали първата си рожба на 15-16 години, ставаха баби, че дори и прабаби. И тук нямам предвид нито малцинствените групи, нито дори случая с русенската психиатърка, която стана майка на близнаци по метода ин витро на 62-годишна възраст и с това постави национален рекорд.

Данни на Националния статистически институт, представени по време на кампанията “Бебе на годината 2012-а” сочат, че българските жени раждат все по-късно – между 30 и 39 години. Ражданията на младите жени на възраст 20-29 г. съответно намаляват. Средната възраст на жени, които раждат за първи път в България, е 34-35 години. Преди години за късна бременност се приемаше, ако майката е на 26-27 години.

Според изследване на Лондонското географско дружество, раждаемостта намалява, когато жените получат достъп до образование и започнат семейно планиране. През 70-те години в Керала, на югозападния бряг на Индийския полуостров, инвестициите в здравеопазването и образованието спомогнали раждаемостта да падне до около 1,7%. Ключът, казват тамошните демографи, е процентът на грамотност при жените – там той е около 90%, най-високият в Индия. Момичетата, които ходят на училище, започват да раждат деца по-късно от тези, които не ходят. Те са по-склонни да употребяват противозачатъчни и е по-вероятно да осъзнават възможностите си за избор.

Ражданията на жени над 35 години в САЩ също са се увеличили – от 368 хил. през 1990-а година на 603 хиляди през 2008-а. Някои от възможните причини все повече американки да раждат на по-късна възраст, са по-високото образование, методите за асистирана репродукция и променящото се отношение към брака. Цялостната раждаемост в щатите през 2008-а г. не е много по-различна от тази през 1990 г., но бебетата, родени от жени над 35 години, съставляват смайващите 64%.

Младите жени и у нас все по-често посочват икономическата криза като фактор за отлагане на бременността. Късната бременност обаче крие своите рискове. Според акушери, най-малко 40% от бременностите в България завършват със секцио, което е твърде висок процент, но на фона на общата заболеваемост, на увеличаването на възрастта на родилките, на ин витро процедурите, това е обяснимо.

Друга тенденция, която отчитат акушерите, е увеличаване на вътреутробните инфекции, които майката предава на плода. Те са причинени от бъбречни заболявания, ако жената е боледувала през бременността, от хрема, кашлица, разстройство и др. Понякога някои от тези вируси преминават през плацентарната бариера и заразяват плода. Така бебето се ражда с инфекция. Това вероятно се дължи на лошия контрол на бременностите. Вече няма такива женски консултации, както преди. Повечето от тях са частни, техните манипулации и изследвания, които се плащат от НЗОК, са ограничени по брой. Навремето имаше посещение на бременните вкъщи, за да се види в какви условия живеят, изследваше се кръв, мереше се обиколката на корема, слушаха тоновете на бебето, правеха им запис, мереха кръвното налягане. Това сега също се прави, но жената трябва да си плати – всичко идва от парите. Но ако младите българки все по-често посочват икономическата криза като основен фактор за отлагане на бременността, то дамите към края на трийсетте и четиридесетте, просто нямат избор.