Денят на християнското семейство, който отбелязвахме вчера, 21 ноември, неизбежно поставя въпроса за това какви са водещите ценности в нашето общество и ръководи ли се то от предписаното в религията.

Семейството е основната градивна частица на всяка една общност. Встъпването в брак, според християнската религия, е завинаги, нещо неотменно, което идва с отговорността на, „докато смъртта ни раздели”. Колко са хората, готови да бъдат само с един партньор, да му бъдат верни и лоялни завинаги? В съвременните условия на живот няма нищо задължително, всичко е само понякога.

Дори бракът, сам по себе си, изглежда твърде обвързващ и натежава, със своята сигурност превръща романтиката в отношенията в рутина. Така ли трябва да бъде всъщност? Измести ли цинизмът любовта и остана ли от нея, за да я споделим с ближния? В едни по-други времена, останали в историята, идеята да сключиш брак, е имала съвсем друг смисъл.

Всъщност, важното е децата да израстват в дружелюбна семейна среда, обградени от обичта на своите родители, защото, в крайна сметка, целият житейски кръговрат започва и свършва със семейството. То възпитава в добродетели, а понякога е и главният виновник за прегрешенията на личността. В едно общество, в което свободата е прераснала в "свободия" и всичко е на една ръка разстояние, в което семействата се разпадат ежедневно, не могат да израстват личности. Факт е, че семейството е първата и най-важната предпоставка за развитието на пълноценни хора. Така всичко се оказва взаимосвързано.

А какво прави предприемчивият българин? Наред с обявите в сайтовете за онлайн търговия, се нарежда и развод с 80% отстъпка. Как да не се разведе човек? Колко изгодно и удобно. Но правилно ли е!? - едва ли.

Християнството е религията на милосърдието. В себе си, то съдържа някои основни добродетели, които противостоят на седемте смъртни гряха. На първо място това са целомъдрието и лишението. Доколко българският народ е целомъдрен е трудно да се каже, а лишенията са ежедневие за много хора.

Така се стига до следващата ценност – щедростта. Трудно е да бъдеш щедър в години на криза, но човек е такъв, независимо от обстоятелствата, а често пъти и заради тях. Щастливци са притежателите на тази добродетел. И смея да твърдя, че още ги има.

Трудолюбието също се нарежда сред основните ценности. Трудолюбив е българският народ, или поне е бил такъв, обича да работи, но още повече обича да си почива, а и най-добре знае как. Затова в работен ден улиците и заведенията са пълни, не с хора, които уплътняват свободното си време с приятели.

Най-разпространената добродетел в България е търпението. Ако съществуваше класация за търпелив народ, българският щеше, несъмнено, да я оглавява. Ние не само търпим, ние умеем и да прощаваме.

И също така, отново по християнските канони, сме смирени и понасяме съдбата си – такава каквато ни се е паднала. И понякога сме добродушни, помагаме на ближния с каквото можем, най-вече, когато нищо си нямаме, защото се оказва, че колкото повече има човек, толкова повече няма какво да даде, или просто не иска.

В крайна сметка семейството е най-ценното, което имаме. Важно е да го знаем и да умеем да го показваме честичко на хората около нас, защото сам човек е никой.