Според експертите от Еврокомисията много от важните стъпки, постигнати от София, са резултат най-вече на "външен натиск", като самият механизъм има ключова роля за това.
     Да си представим, че през последните 5 години, след като стана член на Европейския съюз, България е трябвало в областта на правосъдието и вътрешния ред да построи една кула. А Европейската комисия да оценява през определен период от време как върви работата и да помага със съвети. Какъв е резултатът? За пет години България е събрала много от необходимите инструменти и материали (някои не дотам модерни и качествени) и е струпала една купчина тухли. Не е гарантирала обаче, че работниците по проекта могат да се справят професионално, качествено, в срок, наемани са прозрачно и не крадат от материалите. Повечето от тухлите пък са намествани набързо малко преди всяка поредна оценка на Еврокомисията или след нейно нееднократно настояване.

Екипът от Брюксел обаче е последователен и упорит и не се изморява да повтаря колко много още трябва да се направи, кое е спешно, кое липсва, какво от препоръките му не е спазено, колко незначителни са някои стъпки. И да настоява за прозрачност, независимост, ефективност, отговорност, почтеност... Принципи, които за много от хората в системата на правосъдието и вътрешния ред в България и особено за много от ръководителите ѝ, сякаш остават абсолютно непонятни. И докато от Брюксел казват, че кулата, която е трябвало да бъде построена, всъщност никаква я няма, то българският екип се опитва да представи струпаните тухли за нея. Усещането обаче е, че той не че не може да я построи, а просто не иска.

Така образно може да обобщим изводите от общата част на доклада по механизма за сътрудничество и проверка, който оценява петте години от членството на България в ЕС, преминали под мониторинга на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешния ред. Черновата му беше прочетена от "Дневник", а окончателният текст трябва да бъде публикуван в сряда (18 юли) след одобрението на всички членове на Европейската комисия.

И съвсем конкретно

Липса на координиран подход, на ефективност, на посока в политиката, на ясни действия в защита на независимостта на правосъдието, важни структурни, процедурни и организационни слабости, системни провали... Това са само част от директните критики в черновата.

"Липсата на последователна насока означава, че процесът на реформи не е изградил необходимия импулс, за да стане утвърдена част от развитието на България", пише в черновата на документа, видяна от "Дневник". Като една от причините за тази липса Брюксел отбелязва различния фокус на отделните правителства и различната ангажираност към целите.

Според експертите от Еврокомисията много от важните стъпки, постигнати от София, са резултат най-вече на "външен натиск", като самият механизъм има ключова роля за това. "Фактът, че външен натиск все още е необходим, повдига въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната", е отбелязано още в предварителния текст.

От черновата става ясно, че мониторингът върху България продължава, като следващата оценка ще бъде публикувана в края на 2013 г. Целта е страната да има време да постигне видими резултати. Еврокомисията вероятно ще прекрати публикуването на междинни доклади, но ще продължи да "наблюдава процеса отблизо през този период с редовни мисии", за да представя доклада си веднъж годишно.

Критики на дипломатически език

Докладът отбелязва постиженията на България през петте години на членство, провокирани в голяма степен от Брюксел и международните партньори, но след всяка похвала следват много по-дълги пасажи с отбелязаните недостатъци и какво не е постигнато. "Обаче" е една от ключовите думи в текста, в който не липсват думи и изрази като "слабост", "малък ефект" или "неефективност", "съмнение", "малък напредък".

След думите за напредъка в правосъдната система през последните пет години например Еврокомисията поставя под въпрос нейната независимост пряко и директно:

"Обаче тези усилия все още не са довели до значителни подобрения в съдебната отговорност и ефективност. Съдебните процедури са често извънредно дълги. Дисциплинарната практика показва несъгласуваност и при много важни случаи или не е можела да бъде завършена, или не е достигнала до възпиращи резултати. Съдебните оценки, повишения и назначения все още не са прозрачни и не следват обективни и основани на заслуги критерии. Все още няма подробна политика за човешките ресурси, която може да балансира нуждите на екипите и тяхната работна натовареност. Мерките за подобряване на съдебната практика често са повърхностни и все още няма конкретен ефект за резултатите по важни дела. Остават въпроси за съдебната независимост."

Подобна е оценката и в частта за борбата с организираната престъпност:

"Дейността срещу организираната престъпност се засили през 2010 г., когато полицията зае по-активна роля и бяха въведени множество дълго просрочвани процедурни и институционални реформи. Тези усилия доведоха до по-солидна институционална организация, по-добри процедури и спечелиха доверието на органи за прилагането на закона в други държави членки. Ресурсите, предвидени за полицейски разследвания, бяха значително повишени. Обаче все още липсват убедителни резултати и в предсъдебната и в съдебната фази, за да бъде справянето с този тип престъпност ефективно. Все още има много неразрешени и отложени дела в тази област. Организираната престъпност все още е описвана от независими наблюдатели като фундаментално предизвикателство за държавата и обществото, мнение споделяно и от гражданското общество."

В черновата на общата част на доклада (техническата е отделна) критично са споменати (без имена, но през казуси) и уволнението на съдия Мирослава Тодорова, и изчезването на братя Галеви, и скандалите за влиянията в съдебната система, и напускането на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов, чиято работа се оценява като "значителен напредък" в областта.

И докато резултатите в борбата с организираната престъпност след 2010 са оценени като ограничени, е отбелязано, че повече напредък е имало в областите (например наркотрафика), в които се работи в екип с други държави - членки на ЕС.

Статистики, независими експерти, неправителствени организации

В черновата на доклада впечатление прави вниманието, което Европейската комисия е обърнала на общественото мнение, отразено от социологически проучвания на Евробарометър, както и мненията на редица независими експерти.

В конкретните препоръки, които правят от Брюксел за постигане на конкретен напредък, изрично е отбелязано, че трябва да се осигури участието на всички важни неправителствени и професионални организации в определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.

Препоръки

"Механизмът за сътрудничество и проверка не иска от България да постигне по-високи стандарти от съществуващите в другите държави членки", отбелязва в черновата Еврокомисията. За да може България да постигне тези европейски стандарти, Брюксел прави редица препоръки, с които да продължи съдействието за страната.

Основно предизвикателство пред България е "да запълни ключови стратегически празнини и да осигури ефективно прилагане", подчертават експертите.

Критична точка

Изборът и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор пък ще бъдат решаващи за промяна в съдебната система и ще са един от основните индикатори за устойчивостта на реформите. Според Еврокомисията те могат да са стартова точка за по-фундаментални реформи.

В черновата ясно е отбелязано, че България не е спазила препоръката за пряк избор на членовете на ВСС и с последните поправки в Закона за съдебната власт е отложила ползите от такава процедура за след 5 години.

Комисията отбелязва, че България е въвела много от "правилните инструменти. И следващата фаза е да ги използва, за да задвижи и приложи реформите".