В третото десетилетие на прехода партийното пиратство в България е на път да остави гражданите и без име. Гражданите – в онзи смисъл на думата, който в модела на представителната демокрация все пак поставя разделителна линия между индивида и държавата, между обществените структури и управленските институции. В нормалните страни политическите субекти, заявявайки желанието си за властта, не прекрачват линията и не посягат "на чуждото”. А и на всеки пазар, включително и на изборния, е шизофренно да продаваш стоката си, правейки се на купувача.

През 90-те и България беше що-годе нормална държава по политическата координатната система на цивилизования свят, в обичайния случай - двуполюсния модел на лявото и дясното. Партиите си бяха просто партии и се предлагаха с ясен етикет, на който най-често се четеше демократи, социалисти, радикали, консерватаори и прочие идеологически обозначения.

От началото на новия век тази нормалност се смали, а към момента е на път да изчезне напълно. Разбиването на двуполюсния модел, постигнато в блиц-криг с идването на бившия монарх, измете партиите-партии и възцари партиите-движения, чиито етикети са като лотарийни билети. За какво политическо съдържание говори "Национално движение Симеон Втори”? За всякакво, за никакво и за каквото и да е. Българите си купиха точно този билет, "повервали", че за някакви си 800 дни джакпотът ще ги удари. Е, удариха ги други неща.

Да не казваме "никога”, но докато поне в Европа някоя партия, кръстена на живия си лидер, не спечели властта, случилото се у нас си остава прецедент на политическо малоумие. Дипломати от нормалния свят се дивяха как може българите да се обзаведат едновременно с "цар" за министър-председател и комунист-агент на ДС - за президент.

Може и още как, даже и още. Същата матрица пусна нов хит - гражданските партии. В момента партията "Граждани за европейско развитие на България” управлява останалите граждани, подозирани всъщност, че не са точно за този вид развитие, ако не са й членове и симпатизанти. В резултат напоследък наблюдаваме как по улиците на София и други градове едни неименувани граждани по разни причини викат на гражданите за европейско развитие "мафия”. А гражданите за европейско развитие ги обвиняват, че помагат на организираната престъпност, което е официалното име на мафията. Интересно тя за какво ли развитие е?

Година преди поредните избори на терена започнаха да загряват и други формирования от този тип като "Гражданското обединение за реална демокрация”, каквото и да значи това, на архонта Слави Бинев. Без съмнение ще има и още. Но докато партиите на гражданите за европейско развитие и на тези за реалната демокрация са се заявили в някакъв обсег все пак, колкото и да е безсмислен, на небосклона изгря и тоталната "България на гражданите”.

Ами сега? Как би следвало да се тълкуват гражданите, които не харесват тази партия – като антиграждани ли? И протест на гражданите в България срещу евентуалното управление на "България на гражданите” няма ли да е чутовна гротеска?

Едно е ясно – тези, които не са обхванати в гражданските партии, ще трябва да си търсят ново име, ако искат да се разграничат като просто граждани. А за протестиращите в бъдеще ще е задължително. Какво всъщност му е на селяни – на този фон звучи направо достойно. Могат да използват и призива, познат от историята: "Грабвайте буците, бийте гражданята”. В нов прочит.
Борислав Владимиров