Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 13:34 - Министър Вежди Рашидов за културата по време на протести
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
0



Вежди Рашидов – министър на културата, в интервю за предаването на НТВ „Здравей, България!”

Водещ: Сега Вежди Рашидов – министър на културата, е мой гост тази сутрин. Здравейте.
Вежди Рашидов: Добро утро.
Водещ: Господин Рашидов, сега преди малко си говорихме, че много негативни новини непрекъснато. Макар че това, с което ви предлагам да започнем, не е задължително да гледаме негативно на него. Протестите, които започнаха миналата седмица, на млади хора, които окупираха „Орлов мост”. Вие, като човек, който винаги е заявявал себе си като бунтар, как гледате на случилото се?
Вежди Рашидов: Стачките станаха модерни в България, защото ние винаги така гледаме – ако света скача от 20-тия етаж и ние сме готови да го направим. Общо взето, се движим по други модели. Онова, което на мен ми направи впечатление, разбира се, никак не е приятно на „Орлов мост” не може 100-200 човека да направят живота кошмар на другите 2 млн., които са в София. Просто не е почтено. Това е едно силово поведение. Значи във всички държави има порядки, място. И там, разбира се, както тук показват полицията, навсякъде се охранява...
Водещ: Такава е философията, както казвате и вие.
Вежди Рашидов: Демокрацията е такова нещо – всеки има правото да казва всичко. Но мен по-скоро, онова което не бих взел отношение, категорично, защото не е моя работа, разбира се, и не разбирам това, като принципи на екология. Но не може България да се лиши от инвестиции. Значи много просто говорим, няма нищо страшно – пенсионерите ще си ходят по гората. Няма цялата гора да изчезне. Но трябва да има и съоръжения. Не мога непрекъснато... Внучките си ги изпращам в Австрия да се пързалят...
Водещ: Знаете ли, и аз имам приятели, които ходят в Австрия и знаете ли какво ми казват? Защо? Освен че е по-хубаво и по-евтино.
Вежди Рашидов: Разбира се, че е по-евтино. Всяка година моето семейство, имам предвид сина ми и внучките ми, и двете карат ски, много са запалени. Но докато аз живея в „Симеоново”, могат да се качат, да се изпързалят на Витоша децата, да дойдат един чай вкъщи да си изпият... Няма друга столица по света с това щастие – да седи една прекрасна планина над столицата. Такова удобство няма.
Водещ: От това, което слушате на заседанията на Министерски съвет, вие спокоен ли сте, че няма да се наруши този баланс? ОК, трябва да се спортува, трябва да има зимни спортове, трябва да се карат ски.
Вежди Рашидов: Не е до спорта. Вижте, трябва и пари да идват в България. Ние не може да говорим колко сме бедни, колко сме нещастни непрекъснато и непрекъснато да правим стачки заради недостиг на средства, ако ние не намерим и лостовете и начина как да ни идват парите. Да, разбира се, един зимен туризъм би носил пари на България. Хората не само се пързалят, те пият и минерална вода, те ядат и сандвичи, те спят и в някакъв хотел, те си купуват сувенири, те излизат в града. Нали си давате сметка, че всичко това са пръскани пари в обществото, те се разпределят. Това е от една страна.
Водещ: Вие спокоен ли сте от това, което слушате от колегите си Министерски съвет?
Вежди Рашидов: Аз съм спокоен от едно друго нещо. Плакатите са им много професионално написани, те струват пари и явно много храна има за художниците, които пишат плакати. Много са красиви.
Водещ: Какво намеквате?
Вежди Рашидов: Намеквам, че са организирани добре. Като казвам, не бих казал, че изцяло са спонтанни.
Водещ: Те са т. нар. flash mob, не знам дали сте чували този термин? Хора, които се разбират в социалната мрежа и казват – тази вечер блокираме улица „Раковски”, минаваме по пешеходната пътека там.
Вежди Рашидов: Извинявайте, какво значи тази вечер? Дайте ми и на мен правото сутринта се събуждам и решавам да направя нещо.
Водещ: Обаче според вас не е анархия, а е организирано от някого, казвате.
Вежди Рашидов: Красиви плакати, хубави фланелки, хубави надписи, всичко това струва пари. аз съм художник все пак, да не забравяме. Години наред като войник съм писал много плакати, особено към 200 пъти: „Труд и учение”.
Водещ: Знаете ли, може и да не сте прав, защото голяма част от тези хора са и хора на изкуството, доколкото знам, може и сами да са си ги нарисували.
Вежди Рашидов: Не всеки, който завършва висше художествено заведение е човек на изкуството. Изкуството е малко по-специална сфера.
Водещ: Да, така е.
Вежди Рашидов: Дайте сега да не казваме...
Водещ: Със сигурност да нарисуват един красив плакат, могат много хора.
Вежди Рашидов: Изкуството е много специално пространство и затова то е по-различно от всички.
Водещ: Добре, разбрах ви. Дайте да минем по други теми.
Вежди Рашидов: Добре.
Водещ: Не знам дали четохте едно, според мен, лично, размазващо интервю на актьора и режисьора Мариан Вълев е „24 часа”, преди известно време. Четохте ли го?
Вежди Рашидов: Четох го, да.
Водещ: Какво ви е мнението?
Вежди Рашидов: Е, какво ми е мнението? Аз първо, нямам право да взема отношение, защото по Закона за филмовата индустрия, закона не ми дава правото да се намесвам.
Водещ: Вие сте министъра на културата.
Вежди Рашидов: Да. Онова, което аз съм направил, моята работа като министър, да набера средства за българско кино. За българско кино, аз ще продължавам да го говоря, някъде се внушава в общественото пространство... Откакто има Закон за българско кино е започнало от 3 млн. и 500, в годините е ставало до 7 млн. и откакто аз съм министър става най-високият процент. Първата година, когато бюджета ми е най-лош, става най-високия процент спрямо бюджет. Втората година става 11 млн., а тази година е 12 млн. и 200.
Водещ: Само, че дайте да ви питам конкретно. Това, което аз прочетох и 1 млн. за кино е много, от това което прочетох, че казва господин Мариан Вълев. Той казва следното, за хората да припомня все пак. Той казва следното: „Има една комисия към Националния филмов център...
Вежди Рашидов: Има, по закон си го избира техния управителен съвет. Те разпределят парите.
Водещ: ... 9 души, пълна шуробаджанащина. Ученик или студент, гласува филма на своя учител да вземе големите пари.
Вежди Рашидов: Вижте, дайте да не го обясняваме. Аз го четох внимателно. Пак отново ви казвам...
Водещ: Добре. Вярно ли е това? Проверихте ли, например, за конфликт на интереси там?
Вежди Рашидов: Е, конфликт на интереси е трудно. Но щом има някакво вълнение, значи има причина за това вълнение. Винаги е така в живота. Дори и за еколозите, щом има такова вълнение, значи има някъде някакъв проблем и то се проверява.
Водещ: проверихте ли го, господин Рашидов? Мариан Вълев срещна ли се с вас?
Вежди Рашидов: Разбира се, че съм запознат. Не, няма в такъв спор да се срещам. Отново ви обяснявам, закона не ми дава правото нито да съставям управителния съвет, аз не участвам нататък, нито да правя комисии. Значи отговорността е на комисиите. И е редно кинаджиите да седнат и наистина да сложат едни ясни правила. Явно тези правила не устройват кинаджиите. Онова, което е по-важно, което аз бих искал да кажа, бягам ви от въпроса, защото не е моя работа. В един конфликт, трети не трябва да се намесва. Трябва да си решат, като достойни мъже...
Водещ: Не, те търсят и вашата намеса, в крайна сметка.
Вежди Рашидов: Моята намеса е да намеря пари. Аз съм намерил, за българско кино, пари.
Водещ: Не е така, защото парите са на данъкоплатците.
Вежди Рашидов: Закони има. Вижте, има закони, аз не мога да нарушавам българските закони. В крайна сметка, закона ми казва на мен докъде съм аз, докъде не съм. И аз спазвам закона стриктно.
Водещ: Дайте да ви дам пример. Вие като министър, вече трета година сте министър...
Вежди Рашидов: Аз, ако съм свободен човек, ще ви кажа много неща.
Водещ: Говорете като свободен човек.
Вежди Рашидов: Аз съм министър, как ще ви говоря като свободен човек? Как така като свободен човек? Не може.
Водещ: Колко ви е заплатата като министър?
Вежди Рашидов: Не получавам, давам ги на сираци.
Водещ: Нищо, няма значение. 3 000 лв. ли беше, горе-долу?
Вежди Рашидов: Не е 3 000лв., 2 500.
Водещ: Значи за 3 години вашата заплата е към стотина хиляди лева, грубо казано, толкова.
Вежди Рашидов: Не съм ги изчислявал.
Водещ: Да, давате ги на сираци.
Вежди Рашидов: Да.
Водещ: От това, което разбирам, от казаното от Мариан Вълев, за филма „Козелът”, един пръч е взел, само за ролята си, пръчът взима колкото министър за 3 години.
Вежди Рашидов: Вижте, аз ви предлагам друго – нека да ми свърши мандата и аз като свободен артист, понеже вече повечко неща знам за културата, ще седнем и ще ви разкажа.
Водещ: А това кой трябва да провери истина ли е или не е истина?
Вежди Рашидов: Всичко съм проверил. Значи оттук нататък никъде не е нарушен закона. Но дали те правилно се разпределят, дали вътре има драми, това са вече...
Водещ: Ако сте проверил, това с пръча истина ли е?
Вежди Рашидов: Сигурно е истина, щом го казват хората.
Водещ: Това са вашите пари, господин министър.
Вежди Рашидов: Разбира се, че са нашите. Аз съм го повтарял това, че това са парите на данъкоплатците. И второ...
Водещ: А пръча са го гледали 2 000 души.
Вежди Рашидов: ... хубаво е хората в сферата на културата да прочетат добре българските закони и Конституцията. Аз също не бях я чел, преди да стана министър. Но там пише, че България, държавата не дължи пари на никой. А държавата подпомага развитието на културата като своя политика. Тя винаги може да определя, както всички останали държави, приоритети. Ако тази година киното не му носи дивиденти, като нация, може да ги даде на литературата. Ако литературата не му носи, може да ги даде на училища по изкуства. Ако училищата по изкуства не му носят, може на театрите. Ако те не му, може на музеите. Зависи кое е печелившо за България като...
Водещ: Кажете за приоритет, когато определяте парите за кино, според вас, трябва да се правят арт филми, такива които малцина да разберат, но да носят някакъв много висш смисъл. Или напротив, трябва да се правят филми, които да вкарват хората в залите?
Вежди Рашидов: Ще ви отговоря по този начин. Няма изкуство по света, което да съществува като златна кокошка заради себе си. Необходимостта на обществото, като духовна храна, дава възможността да се развива и културата. Така че мисля че публиката е онова нещо, което определя какво да има, как да го има и по какъв начин да бъде предложено. Аз дори бих казал тук, тъй като единствения показател за успеха на едно изкуство, независимо дали то е театър, кино или изобразително изкуство, са необходимостта публиката да гледа. Аз се чудя защо в тези комисии няма и от обществената част представители, защото в крайна сметка, те са крайните потребители.
Водещ: Както се правят фокус групи.
Вежди Рашидов: Вижте, когато едно нещо се нарича индустрия, значи трябва да печели от хората. Защото тези 5 лв. билет, това е хлябът на таланта, разбира се.
Водещ: А може ли 12 лв. ...
Вежди Рашидов: Вижте нашите театри. Аз малко съм горд с българските театри и българските артисти. Като казвам горд, те са и стари мои приятели, аз съм част от тях и част от занаята. Да, уплашихме се да правим една реформа, страхотно се уплашихме.
Водещ: Защо?
Вежди Рашидов: Не знаем дали ще заработи реформата. Защото в крайна сметка, реформа не се прави само, за да накажем някой, напротив. Реформа се прави, за да променим живота на хората. Аз винаги съм бил „за” това. Защо българските творци трябва винаги да са бедни? Това не го разбирам. Докато по цял свят, творците са заможни хора, със самочувствие хора. Вижте всички големи творци по целия свят, не само Холивуд, американците. Да, българският артист също трябва да бъде заможен и богат, но на базата на своя талант. Как така поравно ги разделяхме 20 години 600 или 500 лв. заплата на Пешо от Каспичан и 600 лв., примерно, аз винаги казвам паразитно, Татяна Лолова, просто много я обичам тази жена и виждам, че на тази възраст тя се самораздава, салона й е пълен. Обичат я хората и аз я обичам. Значи тя пълни един салон, тя години вече се скъсва от работа и от талант и взима същите пари. Не е честно. Слава Богу, заработи системата. Аз бях готов, ако не заработи, няма нужда от нещастието на българските творци – веднага щях да върна старото положение. Опитахме, преди нямаше публика, имаше отлив на публика, така говорихме преди 3 години. Сега няма билети, салоните пълни. Искам да ви кажа – Музикалния театър, който беше най-чувствителен сега заработи с пълна сила. Миналата година имат 600 хиляди лв. печалба. 600 хиляди лв., които могат, директора както прецени, да почва и да дава бонуси, защото това е техният труд. Тази година, ако изкарат още 600 хиляди печалба...
Водещ: /.../ имат представления, знаете ли?
Вежди Рашидов: Вече играят много.
Водещ: Защото филмът „Козелът” 2 000 души в киното.
Вежди Рашидов: Аз ви разбирам какво ме връщате. Опитвам се обаче, честно и почтено...
Водещ: А пък там сме дали пари, като данъкоплатци.
Вежди Рашидов: Като министър, закона не ми дава правото да се бъркам в техния вътрешен живот. Това показва, че някъде в закона и в правилника на филмовия център, нещо не е наред. Щом не е наред, аз предлагам тези мъдри хора, защото в момента не бива да говорим нито против киното... Защото киното ни е в подем от 3 години. Вижте от „Мисия: Лондон” досега, младото българско кино е много хубаво, агресивно,в добрия смисъл на думата.
Водещ: Да, господин министър, и това което казва този актьор и режисьор... Между другото, може да не е прав, на мен ми се ще и другата страна да чуя. Но това, което казва, че точно киното, което е в подем е в подем въпреки държавата, а не благодарение на държавата.
Вежди Рашидов: Разбира се, вижте, миналата вечер гледах по телевизията на Шошо, на Константин Коцев един филм /.../. Много сладък филм, много симпатичен.
Водещ: И хората не могат да си избият парите, които са инвестирали в тези филми.
Вежди Рашидов: Не.
Водещ: На Влади Въргала ще му вземат апартамента.
Вежди Рашидов: Няма да му вземат апартамента. Влади е талантлив човек. Вижте, пътищата са много. Разбира се, че държавата трябва да помага, тя трябва да има политика. Никой не казва, че ще абдикира. Но в момента има толкова пари, каквито никога не са взимали. Това трябва да го разберете. От 7 години, проверете го, такива пари, на всичкото отгоре...
Водещ: Аз пак ви казвам, един млн. да е. Колко млн. са сега?
Вежди Рашидов: Вижте, един млн. са един млн. Един млн. са много пари.
Водещ: Много пари са. А те са 10, нали?
Вежди Рашидов: Аз съм категорично против, като зрител вече тук, че за 1 млн. лв. не може, държавата не е лаборатория. Данъкоплатците не са експериментална група, данъкоплатеца иска като даде един млн. иска продукт.
Водещ: Да види за какво.
Вежди Рашидов: Сега ще ви кажа къде е една от големите грешки, горе, на закона.
Водещ: Кажете.
Вежди Рашидов: Голямата грешка на закона е, че взима се, примерно, 1 млн., прави се някакъв филм и отчетът за този млн. е само направихме филм. Без да се пита, никъде закона не пита за качество, каква възвръщаемост има, за...
Водещ: Инвестицията, която е направена.
Вежди Рашидов: И тогава идва онова оправдание – ама, те хората не ни разбират, но ние сме гениални.
Водещ: Чакайте малко. Взимам от вас един млн., кандидатствам, имам приятели в тази комисия, дават 1 млн. лв. да направя филм. Аз си взимам домашната камерка, снимам го, излъчвам го и после никой не ми казва – готин, ти си направил филм за 50 лв., не за 1 млн.
Вежди Рашидов: Така е направен закона.
Водещ: Така е направен закона?
Вежди Рашидов: Така е направен закона, за съжаление. И още нещо ще кажа – българският закон за киното, не е съобразен с европейските стандарти. И трябва наистина да се съберат колегите, защото вижте, в момента не е почтено да тръгваме да говорим негативно в тази посока точно, когато започва да има българско кино. Вече стигаме в 9 за номинация на „Оскар”, което е голям успех, повярвайте.
Водещ: Така е.
Вежди Рашидов: Филмите ни започнаха да стигат и до Кан. Е, не взимат от конкурсната част, голямата, но забелязвани са, което е успех. Аз се надявам, че съвсем скоро български филм ще пробие. Вижте Емил Костурица какво направи със Сърбия. Костурица много агресивно проби и направи Сърбия кинаджийска държава. Един ми трябва в България, той ще ми направи държавата кинаджийска. И това ще се случи, казвам ви. Има много талантливи млади хора. И аз им се кефя и им се радвам на тези млади хора. А по-скоро бих казал – трябва да се направят поправки горе, защото не бива един подем да бъде спиран. Това е за мен по-важното, не би било правилно. Една инерция тъкмо е набрана и сега изведнъж – щрак и започва една драма.
Водещ: Подсказват ми тук колегите, този червен конец защо е, който го носите?
Вежди Рашидов: Този червен конец ли? Този червен конец, преди 4 месеца бях в Израел.
Водещ: Да не подкрепяте тайно тройната коалиция?
Вежди Рашидов: Там така ли е? добре, хайде в рамките на шегата. Бях в Израел, бях на Божи гроб и конеца ми го завърза отеца, който седеше вътре до Божия гроб.
Водещ: Ясно.
Вежди Рашидов: Осветен е и аз го нося уж, за щастие. Нека да ми носи и на мен щастие. Опитвам се по някакъв начин, чрез конеца, някакво щастие да получа.
Водещ: Добре, от темата за конеца към друга... А, пак за театъра, още нещо забравих, извинявайте.
Вежди Рашидов: Добре.
Водещ: Вие си пушите, не сте се отказал, нали така?
Вежди Рашидов: Не, не съм.
Водещ: Обичате си ги цигарите?
Вежди Рашидов: Имам нужда, сигурно имам нужда от никотин.
Водещ: Преди малко казахте за театрите, че са пълни. Сега, аз съм гледал „Хъшове”, преди време... Въпросът на един мой колега, който много го мъчи – сега там, на сцената ще пушат или няма да пушат? Или електронни цигари ще им се раздадат?
Вежди Рашидов: Когато се изграждат в изкуството образи, там не може да има каквато и да е забрана, защото художествения образ не може да бъде ограничен. Как да създам образа на един дегенерат, примерно, ако не му дам бутилка с ракия в ръцете?
Водещ: Това в Закона за здравето не са го уточнили.
Вежди Рашидов: Как един наркоман ще ми прави роля, ако аз не го изиграя правилно? Как един ще ми създаде атмосферата. Вижте ние говорим за художествен образ. Давате ли си сметка сега да затлачим лулата от автопортрета на Ван Гог? Извинявайте.
Водещ: Или да дадете електронни цигари на хъшовете.
Вежди Рашидов: Значи, това е несериозно. В тази посока, ако нещо се случва, аз съм първия човек, който ще застане против този закон с пълна сила. Единствено в изкуството, това е възможно.
Водещ: Ама законът не го уточнява това. Значи в такъв случай, театърът в момента, за да създаде образи, да направи качествено представление, нарушава закона в момента.
Вежди Рашидов: Ама разбира се. Тук говорим за изкуство, за образи. Ще трябва да го поправим. Ако някой се опита да го спре това нещо, това значи, че ще има реакция. Ако има реакция, аз съм пред артистите.
Водещ: Добре. Много малко време ни остана, имаме още една тема, по която искам да говорим. Преди колко време беше... около месец, две-три седмици, нашият президент беше във Ватикана. Там подари на папата 200-килограмово златно яйце. Можем да го видим. Сега, повечето хора си казаха, че това е страшен кич. Ако трябва да бъда честен, аз също си го помислих. Вие, като творец, можете ли да ми обясните каква е символиката на това яйце – 200-килограмово и позлатено?
Вежди Рашидов: Аз да ви питам каква е символиката на яйцето „Фаберже”? ами „Фаберже” има доста диаманти и затова струва по-скъпо и ей така става една мода...
Водещ: От богата държава идва президентът, дава богат, скъп подарък на папата.
Вежди Рашидов: Сега, дайте за президента да говорим по един почтен начин... Водещ: Почтен е.
Вежди Рашидов: Защото не е честно от едно яйце да правим характеристика на президента.
Водещ: Подходящ ли беше подаръкът?
Вежди Рашидов: Президентът ни е много нов още. Президентът наистина в момента си съставя, почти е съставил - ние вчера бяхме на едно заседание – съвета, обществения... не е обществен, той е Съвет за духовно развитие към президента, където разбира се и аз му помагам. Там, в този съвет, ще бъдат най-изявените творци и хора, които са професионалисти.
Водещ: Които какво?
Вежди Рашидов: Които... една от ролите им е да дават мъдри съвети на президента. В крайна сметка, аз друго щях да... Това не е грешка, това явно е някакъв подарък, сметнало се е, че е много хубав, но явно реакцията е много остра. Аз иронично казах на едно място – щеше да бъде по-добре едно „Фаберже”, малко скъпичко струва, но щеше ефектът да е по-голям. Но не е беда и не е лошо на мерене. Въпросът е, че като отидат хората във Ватикана е хубаво... и българите могат спокойно да влязат до Сикстинската капела – там има един от най-хубавите музеи на света. И този музей е изграден изцяло с дарения, но там вътре присъстват до Шегал, Дали, от Ренесанса досега, най-добрите екземпляри на световната култура. И разбира се, под всяка работа пише автора и името на държавата.
Водещ: Това яйце не е там, нали?
Вежди Рашидов: Там има един тежък художествен съвет селектира това, което може да влезе в музея и това, което отива в мазето. Аз съм го казал и казвам отговорно – бих се радвал много вътре, в този музей на някое наше дарение отдолу да пише „България”. Като минават по 30 000 човека на ден, хубаво е да четат всички „България, България, България” – това е пътят. И разбира се, като казвам, че там има една селективна комисия, много тежка – само година и половина ни трябваше да ни дадат разрешение, на българската църква да сложим благодарствената плоча. От Ватикана разрешение ни трябваше.
Водещ: Добре, успешен ден ви желая.
Вежди Рашидов: Аз ви благодаря, и на вас да ви е хубав деня.
Водещ: И ви благодаря за това интервю, беше много интересно. Успешен ден.
Вежди Рашидов: Мерси, дай Боже.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074479
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031