Агентите на ДС сред духовниците са преди всичко гавра с вярата на българите. Досиетата на църквата лепнаха ново петно върху имиджа на страната, казва младият германски изследовател Кристофер Неринг.

Кристофер Неринг проучва в София документите за сътрудничеството между Щази и Държавна сигурност. Николай Цеков разговаря с него за връзките между духовниците и тайните служби в България и ГДР през годините на комунизма:

"Изобщо не съм изненадан от огромния дял на доносниците на Държавна сигурност сред ръководствата на православната църква и мюсюлманското духовенство. Ако България бе приела преди 20 години сегашния закон за досиетата на агентите и доносниците на ДС, Светият Синод и Главното мюфтийство сега щяха да изглеждат по съвсем друг начин” - така младият германски изследовател Кристофер Неринг коментира последното решение на Комисията по досиетата. 

А известен ли е делът на духовниците-агенти в ГДР? „Германският закон за досиетата предвижда проверки за агенти в държавните институции, но не казва нищо за църквата. Известно е, че един от 26-те главни отдела на могъщата източногерманска комунистическа полиция, за която са работили 90 000 души, се е занимавал специално с внедряването на информатори сред редовете на висшия клир и на обикновените пастори” - това казва изследователят от Хайделберг.

Щази и ДС - прилики и разлики

Между Щази и ДС се забелязват известни прилики. От курса на репресии, гонения на духовници и затварянето на църкви те постепенно преминават към тактиката на внедряване на агенти сред пасторите и висшия клир. Младият германски изследовател отбелязва, че така тайните служби са се опитвали да получат информация от първа ръка и да влияят директно на настроенията и отношението на миряните и църквата към комунистическата диктатура.

"Трябва да се отбележи, че в България делът на доносниците във висшия клир е почти 70 на сто от целия му състав. Този своеобразен "рекорд” като процентно съотношение е двойно по-голям дори спрямо дела на агентите на ДС в сегашното Вътрешно министерство в София”, подчертава Неринг. 

Докато в България се провежда специална проверка, в Германия миналото на значителна част от духовниците-агенти става известно съвсем случайно - покрай разследванията на шпионската дейност на известни политици и общественици. Такъв е случаят с бившия премиер на провинция Тюрингия Манфред Щолпе. Покрай разкриването на агентурното му минало преди десетина година, на бял свят излезе и досието на Инго Беклайн, протестантския епископ на източногерманската провинция. Като агент на Щази Беклайн не е позволявал на неговата църква да критикува делата на "народната власт”. Епископът е информирал могъщата тайна полиция за всички ходове и намерения на висшето духовенство.

Какво ще се случи в България?

"Не съм сигурен какво ще се случи сега в България, но в Германия изобличените сътрудници на Щази по един или друг начин бързо напуснаха ръководствата на протестантската и католическата църкви. Трябва да отбележа все пак, че независимо от Щази и подаваната към нея агентурна информация, протестантската църква изигра голяма роля за падането на комунизма в ГДР. Редица протестантски духовници, като известния пастор Гаук, имат и значителен принос за изобличаването на Щази и нейната агентурна мрежа”, обобщава Кристофер Неринг, сякаш за да напомни за мълчанието на обладаните от ДС Българска православна църква и Главното мюфтийство. 

"В никакъв случай обаче не може да се заключава, че Щази е държала църквата по-хлабаво от ДС в иначе желязната си хватка. Просто събитията от 1989-та в бяха повлияни от много други фактори - като появата на силно антикомунистическо гражданско движение, към което се включиха пастори и църковни общности”, напомня германският изследовател.

"Съмнявам се дали сегашното брожение и обществен натиск в България след последното решение на Комисията по досиетата ще доведат до прочистване на ръководствата на основните религиозни общности от бившите агенти. Може би по-добра работа тук ще свърши естествената смяна на поколенията, идването на млади духовници, които са нямали досег с комунизма и неговите служби.”

Автор: Н. Цеков

Те са се интересували от всичко, което мислят и говорят "гадовете" в Народна Република България. И са действали по най-жесток начин - по нареждане на "най-отвратителното" управление в структурата на Държавна сигурност.
Йога, дискотеки, църкви, некролози. Ще се запитате: какво може да обединява тези несъвместими неща? Отговорът на Комисията по досиетата е еднозначен: Шесто управление на българската Държавна сигурност! Потресаващ е всеобхватният интерес на комунистическите „ченгета на мисълта” към всичко, което мислят и говорят „тружениците” и „гадовете” в Народната република. Той лъха от всяка страница на публикувания съвсем наскоро пети поред документален сборник на Комисията, посветен на дейността на „най-отвратителното” управление в структурата на Държавна сигурност - по думите на бившия министър на вътрешните работи Йордан Соколов.

Българските "ченгета на мисълта"

Българската политическа милиция, създадена през 1965 г. по образеца на Пети отдел на КГБ, има една основна цел: да донася на ЦК на БКП и на подчинения й апарат за физическа и съдебна репресия за огромните „контингенти” от опасни за народната власт обществени прослойки. На първо място са старите „врагове на народа” - излезли от лагерите буржоазно-фашистки елементи и контрареволюционери. Следват ги интелигенцията, духовенството, младежта, невъзвращенците и враговете с партиен билет. Под око са също българите, работещи за радиостанциите Свободна Европа, Гласът на Америка, БиБиСи и Дойче Веле.

60-те документа в новопубликувания сборник карат читателя да усети най-вече едно: маниакалната параноя, за чието щедро финансиране началниците на управлението воюват до самия му край. Всеки опит за инакомислие извън кухите догми на реалния социализъм е бил следен, смазван или „профилактиран” /т.е. прегрешилият бива предупреден какво ще му се случи, ако продължава в същия дух/.

Врагове на комунизма са буквално всички, които на всеослушание или под сурдинка споделят дори зачатъчно недоволство от което и да е ръководство в Народната република или в братските страни. Ето само един пример: за периода 1979-1981 г. между 5100 и 5400 „обекти”, т.е. критикари, са били засечени и поставени под наблюдение заради критика по адрес на съветските лидери и техните дела.

Документалният свят на Шесто управление на ДС е населен с „Вампири”, ”Скитници”, „Предатели”, „Свраки”, „Гадини” - названията на част от оперативните дела. Срещат се и наименования като „Нахалните”, „Катилите”, „Гамените” или „Гларусите”, които пък удивително приличат на имената на шумните и модни сега спец-операции...

По следите на "контингент интелигенция"

Документите на Шесто управление на ДС, освен обобщенията на доносите и месечните отчети за разкрити „конспирации”, за „вражески” кръгове и за изказани еретични мисли и „буржоазни” влияния сред писатели, журналисти, лекари, артисти, художници, духовници и учени, съдържат още нещо наистина забележително: списъците с имена и прегрешения на „обектите” от „контингент интелигенция” безпогрешно определят кръга на най-талантливите български творци през втората половина на миналия век.

На фона на смехотворните изводи на „каскетите” относно вредите от разпространението на йога или от ходенето на дискотека и църква, случаят с „профилактирането” на Радой Ралин е направо шокиращ. Той е автор на „тайни” и „незаконни” некролози, написани през 1983 г. по повод годишнината от смъртта на поетите Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев. В епитафиите проницателните шпиони доловили мириса на политическо разложение и вражески внушения. И цял отдел тръгва да дири тайнствения им автор...

Разбира се, политическата милиция прилага и съвсем сериозна репресия. В отчет за успехите на Шесто управление, изготвен през 1984 г., се съобщава например за ефективната присъда от 4 години затвор за „предателя” Петър Гогов, който работил във филмовото студио „Бояна

и се опитал да изпрати на Запад „клеветнически” материали за живота в НРБ. Българските чекисти имат и други поводи за „гордост”: например защото са осуетили издаването на „упадъчни” автори или са забранили разпространението на 30 „опасни” книги. Пак през „Оруеловата” 1984 година в списъците на Шесто управление попадат не само творбите на западногерманските писатели Волф Шнуре и Гюнтер Грас, но и на автори от ГДР, Румъния и други „братски” страни.

Екстазът на "каскетите"

Шесто управление на ДС решава съдбините на хиляди българи. С репликата „Май че имаме нещо за този” службата зачерква професионалното и личностно развитие на всеки „обект”, заподозрян в мисловно предателство спрямо режима. А в един отчет за провалите на службата намираме следните думи по адрес на некадърните чекисти: „Все още в Държавна сигурност има оперативни работници, които не са усетили вкуса от удоволствието да обезвредят врага.”

Автор: Николай Цеков