Контролът върху медицинската дейност на практика липсва 

Хиляда. Толкова са лекарските грешки всяка година според изчисленията на Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той е направил сравнителен анализ на броя лекарски грешки в различните европейски страни. Дава пример с Франция, където на година се подават около 400 хил. иска за обезщетения за грешки в лечението, като около 10 хил. от тях се доказват.

Само че докато в останалите държави контролът върху работата на лекарите, спазването на медицинските стандарти и плащанията са изключително строги, в България това не е така.

Когато пациентът пострада, той може да напише жалба до един куп институции, които обаче няма да могат да установят дали има лекарска грешка. Още по-лошото е, че здравните чиновници не разговарят с пациентите директно в болниците, не ги питат как се лекуват, доволни ли са, не констатират на място пропуски.

За контрола върху лекарите отговаря самото здравно министерство чрез подразделенията си - регионалните здравни инспекции, Изпълнителна агенция "Медицински одит" и Националната здравноосигурителна каса. Общото в работата им е, че се занимават предимно с документи и нито една от тях не проверява детайлно медицинските стандарти и дали пациентът е лекуван правилно. Обикновено заключенията са, че има проблем в административните процедури, вътрешния правилник за работа в болницата и обичайното - грешно попълнени документи. Заради последното или лекарите се превръщат в "писари" (по собственото им определение), или пък болниците се въоръжават с чиновници, които да попълват правилно. Залогът е голям - ако има грешки по документите, здравната каса не изплаща разходите по лечението.

Процесът на доказване на лекарска грешка също не е от най-лесните. Като основен аргумент се приема неизпълнението на медицинските стандарти, които обаче не са особено конкретни. Представляват нещо като алгоритъм какво да се прави при дадено заболяване и се пишат от екип от лекари, в който участват националните консултанти и най-добрите лекари в съответната специалност. След това се одобряват от здравния министър и стават част от клиничните пътеки, по които се плаща за лечение в болница. Стандартите често са заимствани от европейската или американската практика.

Така няколко институции едновременно проверяват дали касата да плати за лечение на пациент, искани ли са му допълнително пари и спазени ли са процедурите. Всяка от тях може да наложи символична глоба и нито една няма разследващи функции. Контрольорите пък в повечето случаи не са специалисти или пък нямат достатъчно стаж по специалността, в която трябва да разследват евентуална лекарска грешка. Заради това проверките не вършат никаква работа за доказване на грешка пред съда, нито обезщетяват по някакъв начин пациента.

"В България има около две хиляди разследващи полицаи, които се занимават с немарливо изпълняване на служебни задължения. Те обаче нямат на свое разположение свой институт и експерти, не използват и ресурсите на Криминална полиция", коментира Пламен Таушанов. В съда ситуацията е още по-неприятна. Грешка се доказва само в наказателно производство. При смъртен случай това става само с аутопсия. В София с това се занимават 30 лекари, в провинцията са още по-малко. Експертизите пък трябва да се извършват от специалисти, колеги на заподозрения лекар, които имат право да откажат да свидетелстват. В момента на експертиза се плаща около 500 лв., ако докажеш, че си работил поне 30 часа по нея.

Едно от възможните решения на сложните отношения между лекари и пациенти е създаването на независима институция, която да решава извънсъдебно спорове при съмнения за лекарски грешки, както и да следи за нарушаване на правата на пациентите. Подобна идея предложи Националната пациентска организация и дори получи одобрението на Българския лекарски съюз. В новата структура трябва да участват медицински представители, общественици и представители на пациентските организации. Идеята е тя да наложи стандарти за поведение, да гарантира прозрачност и обективност.
Десислава Николова