Специализантите работят в абсурдни условия без перспектива 

Честито, вече си доктор   След няколко дни Явор* ще стане един от около 600-те български лекари, които напускат страната всяка година (по данни на Българския лекарски съюз). Той е трета година специализант и вече е напълно убеден, че няма смисъл да остава да учи тук. Целта му е Германия, където базата е по-добра, а заплащането адекватно. "Заминавам заради условията, които предлагат там", разказва Явор.  Той първо е учил шест и половина година в Медицинска академия. След това специализира още пет години, държавна поръчка, при което получава две минимални заплати. След като завърши, го пращат някъде по разпределение  още пет години - там, където държавата намери за добре. И когато преди три години е започнал като специализант, това дори не се е водило за трудов стаж (поне един абсурд, с който държавата се раздели). Досега Явор е получавал около 400 лв. месечно, като перспективата също не е розова - негови колеги с десет години трудов стаж взимат между 600 и 700 лв. В чужбина заплатата му като специализант ще бъде между две и три хиляди евро. След като завърши, има ясно стъпало нагоре. Парите обаче не са единственият мотив на Явор. "Начинът на обучение не ми допадна - не е това, което очаквах", споделя той и обяснява, че българските специализанти са нагърбени по-скоро с административни задачи, отколкото с истинска практическа работа.
Драмата с образованието на медиците скоро заплашва да се превърне в нещо близко на библейския Изход - да напуснат България или професията. Без млада кръв в здравната система обаче тя няма как да се промени. А ако тя влиза демотивирана и озлобена, здравното блато ще стане още по-дълбоко.

"Със сигурност по-лесният вариант е да си тръгнеш", обобщава Ирина, която също е специализант в голяма държавна болница. Избрала е частна поръчка, защото иска да бъде независима и да има избор къде да работи. Плаща на болницата и медицинския университет по 180 лв. на месец, работата й не се води трудов стаж, не й плащат и осигуровки. Това не пречи да има същите задължения като останалите лекари и да носи същата голяма отговорност. Ирина работи на половин ден и в друга болница, където получава малко над 350 лв. Между другото вече почти няма учебник по медицина под сто лева. Ирина смогва с разходите само благодарение на това, че живее при родителите си. За колегите й, които идват от други градове обаче, това не е вариант.

"Оценявам си труда на минимум 1500 лв.", категорична е Ирина и е убедена, че основният проблем са парите на младите лекари - "ситуацията е много демотивираща, една продавачка в мола взима повече". Затова и половината от хората от випуска на Ирина са вече или извън България, или работят във фармацевтични компании. Разликите в заплащането на различните лекари пък водят до отлив на студенти от някои специалности, като например патоанатомия, анестезиология и клинична лаборатория. За разлика от препълнените АГ, ендокринология и кардиология (и въобще тези с хирургична насоченост и които имат пряк досег до пациенти).

"Обучението си е самообучение, всичко зависи от теб." Така Ирина описва дългите години, прекарани с учебниците по медицина. При лекарите важи същият парадокс, както при повечето специалности с много кандидати - входът е ужасно труден, но пък всеки, който влезе в университет, се дипломира без проблем. Какво си научил и какво не, остава твоя отговорност. В някои страни лекарите са длъжни например да обновяват разрешителните си за практикуване на определен период. В България подобна мярка може да влезе в сила от следващата година според председателя на УС на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Инфографика Увеличаване

Абсурдната ситуация със специализациите можеше и да се преглътне, ако поне перспективата след тях даваше повод за надежда. Тя обаче не е никак радостна. Българските лекари са с най-ниски заплати в ЕС (виж графиката), работят често в мизерни условия (само от атмосферата в произволно избрана поликлиника или болница може да ти стане лошо), а и имиджът им в обществото не е от най-завидните.

"Не зная докога ще се боря. Надявам се нещата да се оправят някак си, но ако всички избягат, няма кой да ги оправи", обобщава за финал Ирина. И е тъжно права.  

 
•