Постинг
18.12.2011 08:13 -
Трагедия от грешки Инцидентите в болницата са симптом на дълбоките проблеми в здравеопазването. Те имат решение, стига да се действа бързо
Тука няма и там няма
... или как финансирането на системата разочарова плащащите за здраве
Когато преди година 23-годишният Илия* умира в многопрофилна болница в страната, причината не е рядкото заболяване, което има. Оказва се обикновено възпаление на апандисит, което е можело да бъде овладяно, ако лекарите са действали адекватно. В случая обаче, за да използва максимално клиничната пътека, болницата задържа пациента и търси съдействие от друго лечебно заведение твърде късно. Целта е да получи от здравната каса цялата сума по лечението на Илия. Тъжният случай показва нагледно как сбърканият начин на финансиране - по количествени критерии, вместо според качеството на услугата, примесен с лекарска небрежност, може да доведе до фатални последици.
Всъщност грешките с финансирането на системата на здравеопазването тръгват още от осигуровките. Броят на здравно неосигурените в България не е ясен, въпреки че държавата е длъжна да оказва безплатна спешна помощ на всички тях. Според бюджета на здравната каса за 2012 г. те са 1.1 млн. души, според други изследвания - 1.3 млн., според личните лекари – 1.6 млн., а от отговор на финансовото министерство до СДС към края на септември този брой е 1.9 млн. Въпреки многото информационни системи (на НАП, НЗОК, ГРАО и т.н.) държавата не си прави труда да изучи структурата на неосигурените и да ги накара да дават пари за лечение.
От друга страна, 1.5 млн. души дават две трети от вноските, които изразходва здравната каса. Освен това плащат и данъците, които се разпределят като вноски за осигурените от държавата 4.5 млн. души – пенсионери, деца, държавни служители. Държавата не дава ясна разбивка кого точно осигурява по групи и за колко пари, както и не превежда всеки месец вноски в касата. На практика работещите в частния сектор издържат касата. НЗОК обаче се управлява от държавата, а не от онези, които плащат най-много. Хората в работоспособна възраст са принудени да дават пари втори път за частни прегледи, защото, когато се разболеят, талоните за безплатни прегледи обикновено са изчерпани.
"Здравната каса е банка, в която се събират нашите средства за здравеопазване", коментира Владимир Томов, председател на управителния съвет на конфедерация "Защита на здравето". Според него източването й (което стана популярно като термин през последните години) е равно всъщност на кражба и в такъв случай би трябвало да се намесят държавните институции, а не да се ограничават средствата за здравеопазване.
Освен всичко останало здравната вноска може да се превежда само в НЗОК, независимо дали осигуреният е доволен от услугите или не. За да се осигуряваш в частен здравен фонд, трябва преди това да си платиш задължителните вноски, а след това – да не ги ползваш, поне в доболничната помощ. Около 300 хил. българи имат допълнителни здравни осигуровки в частен фонд. Въпреки предизборното обещание на управляващите засега не се предвижда част от вноската да се превежда във фонд по избор.
А най-големият проблем е, че разпределението на средствата от вноски в размер на 2.6 млрд. лв. не може да се проследи от осигурените. Това би могло лесно да се промени, ако има електронна здравна карта и електронно здравно досие, за които от години се говори, но нищо не се случва.
Обърканият модел на финансиране рефлектира и върху средствата за болниците. Според изчисленията на лекарите лечението там е финансирано от НЗОК средно на 70% от реалните разходи и се налага пациентите да доплащат или болницата да преразпределя средства от по-печеливши дейности (като например избор на екип). От съществуването на здравната каса досега обаче няма точни изчисления колко средства са необходими за конкретното заболяване. Получава се така, че в момента по-изгодни за болницата са леко болните пациенти. Все пак има някаква надежда от следващата година, когато НЗОК ще плаща по т.нар. диагностично свързани групи – ще се плаща не само за основното заболяване, но и за придружаващите и усложненията. Така клиниките ще получават и повече средства за лечение на тежко болните.
Люба Йорданова
... или как финансирането на системата разочарова плащащите за здраве
Когато преди година 23-годишният Илия* умира в многопрофилна болница в страната, причината не е рядкото заболяване, което има. Оказва се обикновено възпаление на апандисит, което е можело да бъде овладяно, ако лекарите са действали адекватно. В случая обаче, за да използва максимално клиничната пътека, болницата задържа пациента и търси съдействие от друго лечебно заведение твърде късно. Целта е да получи от здравната каса цялата сума по лечението на Илия. Тъжният случай показва нагледно как сбърканият начин на финансиране - по количествени критерии, вместо според качеството на услугата, примесен с лекарска небрежност, може да доведе до фатални последици.
Всъщност грешките с финансирането на системата на здравеопазването тръгват още от осигуровките. Броят на здравно неосигурените в България не е ясен, въпреки че държавата е длъжна да оказва безплатна спешна помощ на всички тях. Според бюджета на здравната каса за 2012 г. те са 1.1 млн. души, според други изследвания - 1.3 млн., според личните лекари – 1.6 млн., а от отговор на финансовото министерство до СДС към края на септември този брой е 1.9 млн. Въпреки многото информационни системи (на НАП, НЗОК, ГРАО и т.н.) държавата не си прави труда да изучи структурата на неосигурените и да ги накара да дават пари за лечение.
От друга страна, 1.5 млн. души дават две трети от вноските, които изразходва здравната каса. Освен това плащат и данъците, които се разпределят като вноски за осигурените от държавата 4.5 млн. души – пенсионери, деца, държавни служители. Държавата не дава ясна разбивка кого точно осигурява по групи и за колко пари, както и не превежда всеки месец вноски в касата. На практика работещите в частния сектор издържат касата. НЗОК обаче се управлява от държавата, а не от онези, които плащат най-много. Хората в работоспособна възраст са принудени да дават пари втори път за частни прегледи, защото, когато се разболеят, талоните за безплатни прегледи обикновено са изчерпани.
"Здравната каса е банка, в която се събират нашите средства за здравеопазване", коментира Владимир Томов, председател на управителния съвет на конфедерация "Защита на здравето". Според него източването й (което стана популярно като термин през последните години) е равно всъщност на кражба и в такъв случай би трябвало да се намесят държавните институции, а не да се ограничават средствата за здравеопазване.
Освен всичко останало здравната вноска може да се превежда само в НЗОК, независимо дали осигуреният е доволен от услугите или не. За да се осигуряваш в частен здравен фонд, трябва преди това да си платиш задължителните вноски, а след това – да не ги ползваш, поне в доболничната помощ. Около 300 хил. българи имат допълнителни здравни осигуровки в частен фонд. Въпреки предизборното обещание на управляващите засега не се предвижда част от вноската да се превежда във фонд по избор.
А най-големият проблем е, че разпределението на средствата от вноски в размер на 2.6 млрд. лв. не може да се проследи от осигурените. Това би могло лесно да се промени, ако има електронна здравна карта и електронно здравно досие, за които от години се говори, но нищо не се случва.
Обърканият модел на финансиране рефлектира и върху средствата за болниците. Според изчисленията на лекарите лечението там е финансирано от НЗОК средно на 70% от реалните разходи и се налага пациентите да доплащат или болницата да преразпределя средства от по-печеливши дейности (като например избор на екип). От съществуването на здравната каса досега обаче няма точни изчисления колко средства са необходими за конкретното заболяване. Получава се така, че в момента по-изгодни за болницата са леко болните пациенти. Все пак има някаква надежда от следващата година, когато НЗОК ще плаща по т.нар. диагностично свързани групи – ще се плаща не само за основното заболяване, но и за придружаващите и усложненията. Така клиниките ще получават и повече средства за лечение на тежко болните.
Люба Йорданова
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България