Управлението на България трябва да се остави в ръцете на най-младите хора - онези под 35! Последните избори затвърдиха това мое убеждение. Всички над 35 години - вън от политиката и вън от управлението! Липсата на опит не ме смущава. Обезсърчава ме обаче мисълта, че мечтите ми са нереалистични. Къде е това младо поколение, което ще пожертва себе си и ще се нагърби с изриването на Авгиевите обори на България? По инерция си мислим, че младите хора, които сега масово учат в чужбина, няма да се върнат в една бедна, неуредена, объркана и лишена от бъдеще България. И че много от тези, които са в България, ще си вземат шапката и образованието и ще я напуснат. Както си мисля такива тъжни работи, насред Вашингтон се сблъсквам с истински феномен.

Има ли такова животно?

20-годишната българка, с която се заговорих за твърде неприличните последни избори в България, ми каза следното: “Проблемът в България не е в държавата, а по-скоро в хората, които само критикуват, но не действат. Ние стигнахме до извода, че е по-важно да се действа, отколкото да се критикува.”

Хайде да разчистим! Заедно!

Като си помисля за разпространените възгледи сред българското население, тези гледна точка ми звучи почти нечувано. Кои са тези „ние”, питам. И научавам, че били организация на млади българи, под 30 години, която иска да работи за по-добро бъдеще в България. Не желаели да стоят по чужбина, където повечето от тях следват, мечтаели да живеят в една подобрена и подобряваща се България.

“Като няма кой да направи по-добро бъдеще за нас, сами ще си го направим”, пали се моята нова 20-годишна приятелка. Мими Шишкова е завършила немската гимназия в София, следва политика и публична администрация в Германия, а в момента стажува в посолството на България във Вашингтон. Организацията им се казва “Обединени идеи за България” и досега обединява 30-ина млади българи с биографии, подобни на нейната.

Мигар ще сменяте режима в България?

“За разлика от преди 10-15 години учещите в чужбина се връщат в България и знаят, че промяна може да се постигне. С колективно усилие. Ние се учим от западните държави и сме вдъхновени да се върнем в България и да приложим наученото, за да подобрим обстановката, а не да останем извън страната”, съобщава ми засмяната Мими.

Чудя се как ще го направят, режима ли ще сменят? Изглежда обаче, че целите не са политически: “Идеята не е да правим политическа пропаганда или да критикуваме режима, а чрез собствено действие да помагаме в тези сектори от социалния живот, които имат нужда от допълнително стимулиране”, казва моят феномен.

Следващите й думи ме смайват още повече: “Да се критикува и протестира е лесно, но критикуването е пасивно, а протестът е крайно действие, което изисква, без да дава. Затова ние искаме първо да дадем, за да можем после да получим.”

Моят феномен: Мими

Българският манталитет

Тя и нейните съмишленици вярват, че колективното действие ще даде резултат, че ще оправи страната. Че какво колективно действие, като хората в България много често са пасивни и предпочитат да си останат с критиките? - питам я скептично.

“В България наистина има манталитет на пасивността, защото българинът се бои да рискува. Ние се опитваме да не попаднем в този капан. А и културата на пасивност се променя. Предишните поколения вече толкова дълго обезкуражават младите, така упорито ги убеждават, че нищо не помага и нищо няма да се промени, та чак лошо да ти стане! Но младите вярват в себе си така, както никое поколение досега, техните действия и поведение биха били направо немислими само допреди 10-15 години!” 

Преди срещата с Мими не бях се замисляла колко бързо може да се сбъдне моето пожелание тези под 35 години да вземат нещата в ръцете си. А “Обединени идеи за България” вече са теглили възрастовата граница. В тяхната среща през септември 2012 ще участват само хора под 35. “Хората до 35 години все още имат надежда, че бъдещето е в наши ръце. Виждаме, че с възрастта мнозина губят стимул да работят за общото благо, всеки гледа да уреди себе си. Животът в България не е лесен, не всичко е обезпечено, както е в западните държави. Това прави по-трудно изграждането на гражданско съзнание, което да подтиква хората към действие", казва Мими.

Ето как се прогонва мракът

Как се променя една страна като България? - питам своя феномен. Защото, мисля си, това едва ли е въможно, въпреки целия ентусиазъм. С малки проекти, казва Мими. Малки неща със социална насоченост и нестопанска цел. Да ремонтираме дом за сираци, да възстановим детска площадка - общополезни дела, които не са основен приоритет на управлението в момента. “Ние мислим така: колкото и да е малко, все ще е някакво подобрение на живота в България. Пък и ще е инструмент за мотивация, ще покаже на гражданите, че те могат да постигнат всичко, стига да са сплотени и готови да дадат от себе си, не само да искат.”

От любов към България

Приемат ли ги насериозно? “Хората, които са свикнали да мислят, че нищо няма смисъл и нищо не помага, ни възприемат може би като наивници, мечтатели, мислят, че живеем в някаква утопия. Но всъщност всичко, което правим, стъпва върху опита и върху практиката в по-напреднали държави. Ние не сме наивни, тръгваме с малки крачки и вече виждаме резултати от своя труд.”

Слушам всичко това, което нарочно разказвам с обширни цитати, и се щипя, за да се събудя. Твърде е хубаво, за да е вярно. Сякаш не ги е имало гадните избори и всичките останали нечистотии. Спомням си един съвет от философията на йога: как се прогонва мракът на невежеството, който е коренът на всяко страдание. Не тичаме из тъмната стаичка, размахвайки ръце, за да изгоним мрака. Просто запалваме една светлинка - свещ, лампа. Мракът изчезва. Нашето младо българско момиче ми казва: “Стигнахме до извода, че когато хората чуят за нещо добро, правено от добра воля, те искат да помогнат и са мотивирани. Вътрешната мотивация има по-голяма сила от материалното стимулиране.” За момент, посред Вашингтон, си мисля, че това трябва да е светлината.

Автор: Соня Каникова