На пръв поглед след приемането си в ЕС през 2007-ма година България като че ли е постигнала напредък в опазването на околната среда. Страната прие едно след друго всички разпореждания на ЕС за качеството на въздуха и водата.

На теория едно, на практика - друго

Проблемът обаче е в приложението на нормите и това се игнорира от националните и европейските служби, критикуват български еко-активисти. "Ние имаме много добри закони и системи за контрол. Нашият най-голям проблем обаче е, че нямаме служби, които да прилагат приетите закони", казва Георги Стефанов от българския клон на известната еко-организация Световен фонд за дивата природа /WWF/. Еко-несгодите на България са предизвикани от остарялата инфраструктура в енергийната сфера, индустрията и транспорта.

Няма да е нужна маска, ако нормите наистина се прилагат

Освен това по българските шосета се движат множество стари автомобили. "Бедността задълбочава още повече проблема", казва еко-активистът Стефанов. Той припомня, че ромското население в страната използва предимно дърва и брикети за готвене и отопление, което увеличава количеството вредни вещества, отделяни във и извън жилищното пространство.

Чакат, докато стане късно

Главният проблем обаче е в липсващата политическа воля за промени. "Нито един от българските политици не свързва темата за лошия въздух с увеличения риск за здравето на хората", критикува Георги Стефанов. Той и други еко-активисти настояват Европейската комисия да оказва по-голям натиск върху управляващите в София: те са длъжни да прилагат приетите в закона европейски норми, а не да чакат, докато стане прекалено късно.

Тазгодишният доклад на ООН за човешкото развитие показва, че лошият въздух в България и Румъния води до увеличаване на смъртните случаи в тези страни. През 2004-та година например лошият български въздух е предизвикал 437 смъртни случаи на 1 милион жители. Само в Румъния тази цифра е по-висока.

АГ, ЕА, М. Липчева-Вайс,