Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет.

- Г-жо Буруджиева, след вота всички политически лидери коментираха със самочувствие, че са доволни от себе си и са победители. Кой загуби и кой спечели в тази надпревара?
- Не всички са победители, разбира се, но на местен вот всеки чете и интерпретира резултатите от своя камбанария и в своя изгода. Като добавим и президентските избори, то различните партии застават там, където им е най-удобно. Според мен ГЕРБ са несъмнени победители в местния вот. Те са партията с най-много общински съветници. Това е резултат от партийния вот. И след тези избори управляващата партия продължава да е с най-силни позиции и да е най-голямата формация в държавата. Техен единствен сериозен опонент е БСП, която постигна наистина сериозни резултати и не е редно никой да ги пренебрегва. Що се отнася обаче до мажоритарната част на този избор, то се видя, че хората от самата водеща партия не са доволни сами от себе си. Последните дни дадоха заявки, че поне 7 от големите градове ще са техни, но това не се случи. Очакванията бяха, че на президентския избор ще получат много по-висок процент от този, който на практика взеха.

- Как ще коментирате избирателната активност и може ли да се твърди, че един вот е представителен, когато в него са участвали по-малък процент от този на неучаствалите?
- Около 50 на сто резултат за активност на местни избори не е изненада. Но виж, за президентски избори и по-различно - през изтеклите години е имало случаи на гласуване и над 60%. По смисъла на закона тези избори са представителни. Но аз лично смятам, че големите губещи от вота са онези, които са си останали вкъщи и не са отишли до секциите. А това са повечето българи. Тяхната основна заблуда е, че щели били да гласуват на втори тур. На практика обаче те са лишени от избор, защото партиите формираха какво ще избираме на втори тур. Т.е. отказът да се намесват в чисто партийния вот им направи лоша услуга. Този тип мислене засили възможността други да избират вместо тях. При тази ниска избирателна активност ние прогнозирахме, че партийните ядра и верните им привърженици ще решат изборите.

- Кой е виновен за лошата организация на вота, от която всички пропищяха вчера, само ЦИК ли?
- Организацията на изборите беше провалена от ЦИК. Но това беше прогнозирано от експерти още преди неделния ден. Компетентните специалисти отдавна обявиха, че сега имаме най-слабата комисия от двайсет години насам. По никакви закони тя нямаше право да удължава изборния ден. Това е едно откровено закононарушение, което аз не зная защо всички приеха равнодушно. Или пък сметнаха, че е добро решение, тъй като даде възможност на много хора все пак да гласуват въпреки лошата организация по места, предизвикана от ЦИК. Трябва да се отбележи вината в това отношение и на самия законодател. В парламента бяха изказани предположение в тази посока, но не бяха отчетени. От самото начало беше ясно, че ще има проблем с тези бюлетини и необходимото време на хората да се справят с тях. Тук трябва обезателно да споменем и потиснатия вот. Около 500 000 души е разликата между двата списъка на правоимащите да гласуват. В местния вот бяха лишени от възможност да пуснат бюлетина хора, които нямаше за какво да бъдат така отблъснати. Тези ограничения също така са един огромен проблем в изборите на 23 октомври. След всичко, което видяхме в изборния ден, остава въпросът: „И какво от всичко това”. Оказа се, че в България даже най-официално и от най-високи места като ЦИК например могат да се нарушават закони безнаказано и без никакви последствия за тях. Е, как тогава и с какви очи същите тези политици призовават гражданите да спазват върховенството на закона.

- Как ще коментирате представянето на спряганото като вечен балансьор в президентския вот ДПС? Май загубиха тука-там и по места в в бастионите си?
- В местния вот на много места ДПС изкара доста по-ниски проценти от своите потенциални възможности. Или поне това е така спрямо резултатите, които са постигали в предишни години. Факт е, че движението сега се съсредоточи в местните избори. Вярно е също така, че ерозията в движението не се преля в друга партия. Прогнозите за разцепление на ДПС не се състояха. Според мен движението има проблеми с местните структури, там има разделения, които най-силно проличаха във всички останали селища освен в Кърджали. Колкото до президентския вот, смятам, че те просто изчакаха, за да гласуват на втори тур.

- Мечешка услуга към БСП ли е призивът на Доган към електората от ДПС на втори тур да гласуват за двойката Калфин-Данаилов?
- За разлика от някои коментатори аз не смятам, че това е мечешка услуга. Нито пък вярвам, че този жест ще срине рейтинга на тези двама претенденти. Според мен това е очаквана реакция и в нея няма никаква изненада. Всички коментари и позиции още преди първия тур бяха в посока на това, че ДПС на втори тур ще подкрепи двойката на БСП. В този смисъл няма да има спад на подкрепата, която те са получили досега. Друг е въпросът как ще се отрази това на допълнителната подкрепа, която биха могли да вземат от останалите около 1 милион избиратели, които на първи тур са гласували за представители на други партии.

- Доколко може да се твърди, че кандидатурата на Меглена Кунева е независима, предвид това, че когато в началото на юни нейни поддръжници обявиха кампанията й, сред тях беше и Симеон Сакскобургготски, а той ясно каза, че от НДСВ ще я подкрепят? Сега тя ще реанимира НДСВ или ще прави нова партия?
- Това е абсолютно вярно. Впрочем в тази посока говори и премиерът в изборната нощ – Кунева не е независима и не идва от никъде. Тя има подкрепата на НДСВ, въпреки че избра да не се яви от името на тази партия. В този смисъл тя не може да се спряга като чиста гражданска кандидатура. Факт е, че голяма част от хората около нея, които организираха и проведоха кампанията, й са от НДСВ. И по повод на нея отново ще припомня, че на 23 октомври гласуваха хора верни и пристрастни на партиите у нас. Единствените различни и отхвърлящи сегашното статукво гласуваха за Светльо от „Хиподил”. Гражданското общество не отиде да гласува на този вот.

- Коментатори спорят Светльо Витков дали е подставено лице, или събирач на протестния вот, вие как мислите?
- Това не е протестен вот. Винаги част от избирателите досега са проявявали своето чувство за хумор, като през годините са си избирали свой подходящ за целта кандидат. За Витков гласуваха млади хора, но не протестиращи, каквито бяха онези от 90-те години на миналия век. За него дадоха гласа си сега онези, които бяха решили да покажат на политиците, че и различен от тях човек може да събере приличен процент. Гласуване за Светльо Витков е вицовият протест. Но този път в него се включиха малко хора. В предходни години имаме примери за много по-масово такова гласуване.

- На вас с какво ще ви бъде интересен балотажът на 30 октомври?
- Балотажът ми е интересен да видя дали все пак ще се състои мажоритарен вот. Както за президент, така и за органи на местната власт по дефиниция вотът трябва да е мажоритарен. Но сега той не се състоя и хората гласуваха за своите партийни кандидати. При мажоритарния вот се обезсмислят разговорите за онова грубо търгашеско прехвърляне на гласове от партия в партия.

- Смятате ли, че българинът гласува рационално и с пълното самосъзнание, че както гласува, така ще живее?
- Не, българинът няма самосъзнанието, че с гласуването си определя своя начин на живот. Все още нашият избирател гледа на повърхността на нещата. И е подвластен или на миналото, или на бъдещето. А в рационалното мислене доминира настоящето. Той се вслушва в онези, които му обещават светло бъдеще. Или пък другите, които все говорят какво са му дали в миналото. От тази гледна точка на 23 октомври нямаше рационален вот. От друга страна обаче, гражданите защитиха ревностно своите партии и това беше рационално поведение. В България начинът да се прави политика е през партиите. И хората явно са склонни и съгласни да получават защита на своите интереси чрез партиите. Това се вписва в модела на поведение от типа всеки да очаква някой друг да му реши проблемите, а повечето да ползват само благата. Сега партиите очевидно не се справят добре с тези очаквания и затова често губят доверието, което преди са спечелили. И започват да се разпадат. На тези избори стана ясно, че разпадът на повечето партии у нас минава през приватизацията им на местно ниво. След което започва покупко-продажба и търгашество с влияние и позиции на дадената партия на място, което неизбежно води до унищожение. Части, етапи от тези процеси сега се наблюдават и в Синята коалиция, и в БСП и в ДПС. Рано или късно това очаква и ГЕРБ