Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2011 09:19 - Душана Здравкова: Шенген, Катуница, шистовият газ показват липса на формулиране и правене на политики от управлението
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
2



  image
За гражданското общество и проявите му при случая в Катуница и проучванията за добив на шистов газ, Агенция “Фокус” разговаря с Душана Здравкова, евродепутат 2007 – 2009 година и дългогодишен съдия във Варненския Окръжен съд. 

Фокус: Г-жо Здравкова, Вие сте работила активно с представители на гражданското общество и техни организации. Какъв е Вашият прочит на събитията в Катуница?
Душана Здравкова: За съжаление, този път активността на гражданите не е такава, каквато на мен би ми се искало като човек, който от дълго време защитава различни граждански каузи и участва в различни инициативи. Но това е много ясен знак, че когато няма ред и правила в една държава, а и институциите не отговарят пред хората, за съжаление се появява лошото лице на гражданското общество. Такъв е случаят в Катуница и последвалите го брожения. Аз съм на страната на хората, които загубиха близки и при това млади хора и недоумявам защо в страна, която е член на ЕС липсва ред и сигурност за гражданите.
Фокус: Измислени ли са по света механизми за самоконтрол на гражданското общество, за да се избегне това – справедливият протест да не се превърне в радикалния настроения?
Душана Здравкова: Универсални модели няма и това е ясно по последните бунтове, каквито имаше и във Франция и в Англия. Зараждането им обаче е ясен знак, че обществото боледува и е акт на зрелост от страна на съответното правителство как то се справя с проблемите и какви решения търси. У нас за съжаление, държавата отсъства чрез всичките свои институции - Народно събрание, Президент, Министерски съвет и всички останали е отсъствала и продължава да отсъства от правенето на политики и вземане на адекватни решения, поради което и сега сме изправени пред това да имаме не активна, а реактивна нейна позиция. И това е по проблеми, които всички виждаме и се говори от години за тях – толерирането на определени съсловия и по-скоро – касти, необяснимо богатство на много хора, което нито се проверява, нито се вземат мерки срещу него, няма съдебни дела, още по-малко пък има присъди.
Днес прочетох в пресата един апел и се присъединявам към него- да кажем ясно и без страх кои са ментета на прехода, т.н. „Цар Кировци“ във всички съсловия - от мощните бизнесмени и бизнесдами облечени във власт, пари и влияние, до местните феодали, които превърнаха цветущи градове във васали на подчинението и безгръбначността.
Трагедията в Катуница е показателна, как страдат както цигани, така и българи от произвола на един самозабравил се човек,но човек, на когото държавата е позволила гаврата със самата нея и с гражданите й И защо, питам аз, сега се започват проверки, че се поставя под контрол цялото му имущество! Не говори ли това по категоричен начин, че държавните институции са знаели, но са мълчали и трябваше ли да се стигне до тази голяма трагедия – двама млади хора да загинат по такъв нелеп начин, за да вземе държавата мерки, дори не бих казала, адекватни. Трябва проактивна позиция на държавата, изработени политики по отношение и на престъпността, и на корупцията, защото очевидно е, че този човек си е плащал, за да живее безнаказано и да се отнася по този начин към гражданите. Очевидно е имало корупция и тя не е намерена. Как тогава да говорим за сигурността на гражданите. И това можем да свържем с отговор на въпроса – защо не ни приеха в Шенген. 
Фокус: Защо не ни приеха в Шенген?
Душана Здравкова: Защото в държавата няма ред, няма сигурност, определено има корупция и липсва доверие. Това не са мои думи. За липсата на доверие преди няколко месеца говори еврокомисарят Сесилия Малмстрьом, който отговаря за правосъдие и вътрешен ред. Тогава, когато у нас се говори толкова много за техническите изисквания, трябваше да се обърне внимание на нейните думи. Тя е човекът, който е отговорен за провеждането на тези политики. Ако управляващите знаеха своите отговорности, трябваше да обърнат внимание на това, което се казва Те обаче го пропуснаха покрай ушите си, започнаха да мажат вишки по границите и да говорят непрекъснато за тези технически изисквания. Всъщност проблемът за България е на съвсем различно място и той беше формулиран още от Франко Фратини в качеството му на еврокомисар. Франко Фратини много категорично заяви през 2008 година, че проблем за България и Румъния е криминалната емиграция. Несигурността на нашата граница се изразява в това. Ако през 2008 г. се беше обърнало внимание на това и беше изградена една политика на сигурност за България като входна врата на Европейския съюз, управляващите щяха да бъдат полезни първо за гражданите на България и второ за гражданите на целия Европейски съюз. Това, за съжаление, не се случи. 
Фокус: Т.е. това, от което ние сега се изненадваме, Европа го е назовала още 2008 г. и три години никой не го видя?
Душана Здравкова: Да, разбира се. 2008 година в Малта, на една голяма конференция, организирана от Европейската народна партия, Франко Фратини заяви това в прав текст. Веднага след връщането ми от Европейския парламент и тази конференция, го съобщих и казах – заради Малта, Гърция и Италия, е създаден Фронтекс; България може да постигне много повече, защото нашата граница е много важна. Това каза еврокомисарят, а от 2008 г. досега никакви мерки не са взети и става дума за неразбиране. Управляващите приемат, че имат за задача само да бъде изградена някаква техническа сигурност, т.е. изграждане на някакви чисто физически укрепления и заграждения, да има повече техника...Те, управляващите така и не разбраха истинското послание , което европейските институции казаха на България, че трябва да направи. 
Фокус: Т.е. техническата готовност е важна, но не е всичко?
Душана Здравкова: Да, те са важни, разбира се. Но това е само една част от свършената работа. Това не са мои думи, това не е мое мнение. Цитирам ви Франко Фратини, бившия еврокомисар, и Сесилия Малмстрьом. 
Фокус: Няма ли конюнктура в това, че България и Румъния получиха отказ за Шенген, например вътрешнополитическа обстановка в Холандия?
Душана Здравкова: Причини винаги могат да се намерят. Извинения винаги могат да се търсят. Фактът е факт, и България, и Румъния все още са втора категория държави. Шенген за много от българските граждани е чуждо понятие, понятие, което не могат да схванат. Затова говоря за липса на политики. Само, когато Шенген се приеме за наша политика, за част от националната сигурност, ако изградим тази сигурност за българските граждани и укрепим тази външна граница на Европейския съюз технически и като политика на сигурност и спокойствие за целия ЕС, същата сигурност ще бъде и за българските граждани. Няма да има това, което сега наблюдаваме. Става дума за абдикиране от политики, неразбиране, липса на формулиране и на правене на политики в съответната област. 
Фокус: Не е ли парадокс да се наливат толкова много средства – и в ромска интеграция, и в покриването на технически критерии за Шенген и виждаме какъв е резултатът?
Душана Здравкова: Ставащото е доказателство за това, че са дадени пари, а те наистина са много, не за каквото трябва. Ромската интеграция е нещо като гражданското общество – много се говори за него, а всъщност го няма. При ромската интеграция много пари са дадени, много документи са изписани, а политиката е също толкова хартиена, колкото и всички останали политики, не само на това правителство, а и на предходните. За ромите е най-важно това, което и за българите – да имат образование, да имат икономическа стабилност и когато се образоват, да намерят и подходящата работа. Това става с промяна на ценностната система на отношения между българи и цигани като политика на държавата. В ежедневието хората си подават ръка, нямат лошо отношение помежду си. Защо тогава държавата не ги подкрепя с политиките си?
Фокус: Преди да избухне напрежението около Катуница бяхме свидетели на силното недоволство на хората от Североизточна България във връзка с проучванията за шистов газ. Какви са начините, по които гражданското общество може да противодейства на държавно решение, в този случай?
Душана Здравкова: Този път гражданите в Североизточна България доказаха своето европейско мислене и поведение. Много бързо беше създаден Инициативен комитет, много бързо се организира подписка, която имаше много точен адресат – Комисията по петициите в Европейския парламент. За по-малко от месец се събраха над 8000 подписа, а тя продължава и в момента и подписите вече са над 10 000. Много бързо тази петиция се регистрира под номер № 0886. Моите усилия бяха първо, да връча лично в Секретариата на Комисията по петициите, защото това е едно от условията за допустимост, и друго, да се срещна с няколко евродепутати, с които заедно да обмислим възможността за пръв път да се обединят няколко петиции от различни държави, тъй като такива петиции има и от Полша, и от Франция. Ще могат тези проблеми да бъдат разгледани от Комисията по петициите и българските граждани, заедно с гражданите на другите държави, да бъдат чути за този голям проблем, който съществува. Този път гражданите свършиха работата на правителството, защото тепърва министър-председателят възлага на своите министри да проучат и да му дадат информация за шистовия газ. Всъщност – такава информация вече има. Знае се, че в България няма шистов газ, няма предполагаемо находище. Доказателство за това е картата на Европа, която аз донесох. Правителството взе едно наистина авантюристично решение – да се „надупчи“ една изключително плодородна земя, житницата на България, за нещо недоказано. Това не са доказани находища, както са в Полша, Англия, Франция. Но във Франция Сенатът категорично забрани тази технология. Нашето намерение е – правителството да отмени решението си и Борисов да уволни двамата министри, защото те са безполезни. 
Фокус: Министрите на икономиката и екологията? 
Душана Здравкова: Категорично. Те са безполезни и досега правят само злини на българския народ. Те допуснаха Министерски съвет да вземе едно авантюристично решение, в ущърб на българските граждани. Те нямат място в това правителство, както няма място и вицепремиерът Цветанов, който по време на това, което се случи в Катуница, припяваше на Веселин Маринов пред хиляди граждани пред сцените в предизборни кампании. Това е безпрецедентен случай в Европа. 
Фокус: Съзирате ли двоен стандарт в случая с шистовия газ: когато в Бургас протестираха срещу нефтопровода „Бургас – Александруполис”, се казваше – хората не го искат; когато в Добруджа протестират срещу проучванията за шистов газ, се казва „... ще подпиша на инат”?
Душана Здравкова: Премиерът вече се извини за тези свои думи, но това е белег за липсата на политики. Когато в една държава има изработени политики, било за този нефтопровод, било за шистовия газ, тогава тази политика трябва да е аргументирана, трябва да има информационна кампания, както втора година вече се прави в Полша. Аргументите на гражданите трябва да бъдат чути и тогава правителството да реши. В България, специално за шистовия газ, се случи каруцата да бъде впрегната преди коня. Правителството взе решение, а след това започна да прави стъпки назад. Ами ако гражданите не бяха се вдигнали? Може ли гражданите да реагират по такъв начин на всяко решение на правителството? Това наистина е много опасно, защото показва, че нашето правителство не взема адекватни решения. 
Фокус: В сряда излезе една новина – мнозинството от поляците одобряват проучванията за добив на шистов газ, сочи проучване. У нас правено ли е подобно проучване – какво одобряват мнозинството граждани?
Душана Здравкова: Категорично в България такова проучване не е правено. Това, което се е случило в Полша, е в подкрепа на думите, които казах – там втора година се провежда информационна кампания и дебат в обществото сред гражданите на Полша. Но в Полша ситуацията е абсолютно различна. Полша е изцяло върху такова находище на шистов газ, то много ясно се откроява. Затова има смисъл да се води такъв дебат в обществото, но даже и там не е взето категоричното решение. При нас – няма индикации и заради това не си заслужава да се случи тази голяма авантюра и да се унищожи тази плодородна земя. Вредна е технологията, както при проучването, така и при добива. Когато се разбие почвата и тези химикали навлязат във вододайния слой, без значение е, дали ще има или няма. 
Срещнах се със Сандрин Белие, депутат от Франция, от групата на „Зелените”. Тя пое ангажимент – не само да подкрепи петицията, а да зададе и въпрос, писмен и устен, в Европейския парламент към комисаря по опазване на околната среда. Европейските институции и европейските депутати обръщат повече внимание на ставащото в България, отколкото нашите собствени депутати и собственото ни правителство.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4074198
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031