Българските политици обичат да използват държавните самолети като инструмент за подкупване на журналистите. Определени медии често пъти получават по-бърза или по-задълбочена информация от властта, само защото по негласна уговорка ще представят тази власт в добра светлина. Това ”придворно” осведомяване срещу ексклузивни и изпреварващи факти всъщност представлява трудно докaзуема сделка, при която журналистическите етични стандарти и критерии за публикуване на информация отиват на заден план за сметка на текстове от взаимен интерес за двете страни.

Журналисти или слуги?

Кой се качва на президентския самолет?

Обикновено на този въпрос отговаря... президентът. А той, естествено, ще си подбере онези журналисти и медии, които го хвалят. Затова в Германия тези полети се гледат под лупа. В улегнали демокрации като Великобритания, САЩ и Германия редакциите обикновено заплащат цената на полета на журналиста, който е изпратен да отразява високопоставена визита - а това автоматично решава проблема.

В по-бедните страни обаче да летиш с президентския самолет е не само въпрос на чест и на лукс. За самите редакции то си е жива икономия на пари, които все не достигат. (Да не говорим, че международните теми тъй или иначе не се харчат в българските медии.) Изследването „Корупция в печатните медии”, финансирано от германската фондация „Фридрих Науман”, също констатира, че по този начин политиците „си купуват” благоразположението на медиите. „В страни като България представителите на пресата и електронните медии летят с правителствените самолети за сметка на държавния бюджет. И това е проблем за медийната независимост и обективност”, посочва Петер-Андреас Бохман, ръководител на проектите за Югоизточна Европа.

Веднага потърси прецакания!

Но още по-лошо е друго. В българския случай и двете страни изобщо нямат усещането, че подобни практики са етично недопустими и всъщност корупционни, казва Бохман. Те очевидно възникват от два хармонични интереса. Поради финансова слабост българските медии са благодарни за всяка безплатна командировка. Държавниците пък винаги се стремят към безплатен PR.

Какво четем: истини или лъжи?

При това по правило за такива височайши пътувания се канят представители на големите и официозно настроени медии, които осведомяват и анализират случващото се от позицията на приятели на силните на деня, сочи изследването. Резултатът, естествено, са позитивни кореспонденции, които съобщават за задграничните успехи на президента и премиера, на депутати и министри. Захаросано и напоително.

Една мъдра максима гласи: "Когато видиш една сделка, от която и двете страни печелят, веднага потърси третия губещ". В случая третият губещ се вижда с просто око: това е публиката на медиите, това е цялото общество.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: А. Андреев