Дебатът за бъдещето на ядрената енергетика в България е непълен и години наред е фокусиран основно върху икономическите и политическите аргументи срещу строежа на АЕЦ Белене. При което се пропуска нещо изключително важно – дискусия по принцип относно ядрената технология и необходимостта от нея за страната.

В последните седмици правителството се опитва да заобиколи естествената съпротива на обществото срещу проекта Белене, като преговаря с американска и френска компания и тества обществената търпимост с предложения за удължаване живота на действащите реактори и изграждане на нови мощности в Козлодуй. С което адресира най-използваните аргументи срещу строежа на Белене:
- опасенията дали площадката в Белене е подходяща за изграждане на нова ядрена мощност поради сложната сеизмична характеристика на района
- високите разходи за изграждане на съпътстваща централата инфраструктура, което ще оскъпи допълнително проекта и оттам цената на електричеството.
- недоверието на българите в руските технологии и експертиза
- нежеланието за засилване на зависимостта от прищевките на един високомерен и ненадежден партньор като Русия, особено в контекста на руския икономически и технологичен упадък

Въпреки безспорната валидност на тези съображения, те не изчерпват мотивите против бъдещето на ядрената енергетика в България, защото са релевантни само към един конкретен проект – изграждането на АЕЦ Белене.

С пълно мълчание обаче се отминават останалите негативи на ядрената технология:

1. Етични:

Строежът и пускането в експлоатация на ядрен реактор/централа означава отговорност за контрол на ядрения процес за следващия половин век (или повече) и отговорност за генерираните ядрени отпадъци за много хиляди години, при положение че решение за тяхното безопасно съхранение все още не съществува. Това означава поемане на ангажименти от името на следващите поколения, които дори не са родени по времето, когато решението за строежа се взема.

2. Технически – самата природа на технологията, липсата на техническа експертиза за безопасна експлоатация и реакция в ситуация на криза:

Както видяхме от ядрените катастрофи в САЩ, Украйна (СССР по-това време) и Япония, те са възможни независимо от дизайна на реакторите, претенциите на строителите и операторите на централи, политическата система и нивото на икономическо развитие. На пръв поглед причините за трите най-тежки инциденти в историята на ядрената енергетика са напълно различни: в Щатите – техническа неизправност и несъвършенство на дизайна, в Чернобил – човешка грешка, в Япония – природно бедствие от нечуван мащаб. Но реално причината и за трите е една – прекъсване на охлаждането и невъзможност да бъде спрян процеса на прегряване на ядреното гориво, поради което се стига до неговото разтапяне. Какво следва след това – по думите на уважавания ядрен специалист Arnold Gundersen „Общото при трите инцидента е това, че може да бъде посочена началната дата за всеки от тях, но и за трите краят остава неизвестен“. 25 години след аварията в Чернобил Украйна събира международни помощи, за да изгради нов саркофаг, тъй като старият е вече неефективен и изпуска високи нива на радиация. Във Япония – никой не знае какво трябва да се направи, за да спре кошмарното изтичане на радиация.

Аварията във Фукушима вече е окачествена като най-страшната промишлена катастрофа в човешката история. По всяка вероятност ще бъде създадена нова, 8-ма степен, за да се окачестви случилото се, като се има предвид факта, че радиоактивното замърсяване ще надвиши десетки пъти това от Чернобилската 7-ма степен. Това, което се случва в момента в Япония, надминава далеч теоретичните и практични познания на съвременната генерация ядрени експерти:

- за пръв път имаме едновременно разтапяне и изтичане извън стоманения корпус на горивото в три реактора в непосредствена близост един до друг;
- за пръв път имаме толкова сериозна ситуация в басейните с отработено гориво на 4 реактора едновременно;
- за пръв път има разтапяне на ядрото на реактор, който работи с плутониево гориво – т.нар. МОХ-fuel;
- за пръв път радиоактивната лава прояжда бетонната обвивка под реактора и навлиза в земната кора;
- за пръв път имаме ядрена авария от такъв мащаб в толкова гъсто населена територия.

В днешния високоспециализиран свят повечето хора смятат, че има експерти, които могат да намерят решение на всеки проблем. За съжаление обаче ядрената катастрофа във Фукушима показа обратното – никой в момента не знае какво и как може и трябва да се направи, за да се овладее ситуацията, да се намали и постепенно да спре изтичането на радиоактивни вещества в околната среда, да се постигне стабилност на реакторите и басейните с отработено ядрено гориво. Нито японското правителство, нито ТЕРСО, нито Международната агенция за атомна енергия, нито ядрените експерти от другите ядрени нации…

ТЕРСО е най-голямата електрическа компания в Азия и 4-та по големина в света, а Япония разполага с 54 ядрени реактора. Въпреки това драмата във Фукушима след 11 март се развива, съпътствана от чудовищна неподготвеност на правителството, компанията и персонала в самата централа, действията са хаотични и често погрешни, липсва базова екипировка. Удивителна последователност видяхме единствено в съзнателното укриване на информация, умишленото изкривяване на фактите и мощен PR.

Японските ядрени централи са проектирани със същата вещина и прецизност, както и всичко друго в тази страна. Освен това Япония е единствената страна в света, преживяла атомна катастрофа. Това е допълнителна причина те да строят изключително добре, както и да имат съответните перфектни системи за работа и добри механизми за контрол. Но след случилото се възниква неизбежно въпросът: ако компетентните и брилятни в техническо отношение японци не могат да построят сигурни атомни централи, то кой друг би могъл?

Вече много пъти беше използвано като оправдание това, че ситуацията в Япония беше извънредна. Малко държави в света са подложени на такива катастрофални природни катаклизми, като островна Япония. Но има и други потенциални извънредни ситуации, катаклизми и непредвидими инциденти. Като отчита струпването на всички възможни неблагоприятни стечения на обстоятелствата и потенциални опасности, френско-германски консорциум започна строителството на атомна централа от най-ново поколение във Финландия преди няколко години. Тя е проектирана да издържи удар от самолет и има допълнетелен корпус, който да удържи разтопеното ядро на реактора при подобен инцидент. Този ядрен реактор трябваше да бъде завършен през 2009 година, но сега се говори, че няма да стане по-рано от 2013 и ще струва поне 6 милиарда долара повече от първоначално планираното.

Съвсем обяснимо кризата в Япония катализира бурен процес на преоценка на енергийните стратегии на цели държави – Швейцария, Германия и Италия направиха категоричен и необратим избор за бъдеще без ядрена енергия. Всички действащи ядрени централи по света са обект на сериозна преценка на системите за сигурност. Още в първия ден на правеждащата се в момента петдневната среща (20-25 юни) на МААЕ във Виена беше направено предложение препоръките на международната организация относно сигурността на ядрените централи да имат задължителен характер.

Тук стигаме до третата основна причина за отказ от ядрената енергия:

3.  Липсата на ефективен контрол на ядрените централи

Опасната комбинация от корупция и бюрокрация е характерна черта за контрола на ядрената енергетика на всички ядрени държави. Исторически ядрената енергетика е получила неизброимо количество държавни субсидии навсякъде по света, което е причина погрешно ядрената енергия да бъде считана в миналото за евтина. Но цената не е най-страшното или най-важното. Много по-страшно е липсата на ефективен и независим контрол на ядрената енергетика. Контролиращите държавни органи, политическата класа и компаниите оператори на ядрени централи се оказват в сложни взаимни зависимости и конфликт на интереси навсякъде по света. Това важи и за Япония, която в момента плаща скъпо за това срастване.

Това важи и за САЩ, където само преди дни журналистическо разследване на АР разкри, че изтичане на радиоактивен тритий е имало в 48 от 65-те ядрени централи в страната, като с остаряването на 104-те реактора инцидентите стават по-тежки и с много по-голяма честота. Има случаи на заразяване на питейната вода в близост до централите. 2/3 от течовете са станали в последните 5 години, което се отдава на факта, че подземните тръбопроводи корозират, като в същото време тяхната регулярна инспекция е изключително скъпа и по тази причина считана от компаниите за непрактична. В същото време 40-годишните лицензи на 66 ядрени реактора са удължени с още 20 години. Реакцията на NRC – ядреният регулатор на САЩ – към нарастващите проблеми с остаряващите реактори? – Облекчаване на изискванията и разхлабване на режима, преход от контрол към партньорство в укриване на проблемите…

Точно в момента две ядрени централи в САЩ са застрашени от заливане от прииждащите води на Мисури. Реакцията на властите – обявяване на зона, забранена за полети в периметъра на централите, за да се предотврати доближаването на репортерски хеликоптери над бедстващите централи и изнасяне на обективна информация пред гражданите.

Не е чудно, че Exelon, компанията, която управлява най-голям брой ядрени централи в САЩ – 17 на брой, е един от най-щедрите спонсори на предизборната кампания на Барак Обама. Всъщност компанията спонсорира Обама още като кандидат-сенатор. Тяхната щедрост, но не само, обяснява пълното медийно затъмнение в страната относно местните проблеми, както и по отношение на продължаващото радиационно замърсяване с произход от другата страна на Тихия океан.

Япония е може би най-развитата в техническо отношение страна, въпреки това в доклада на „независимата“ Международната агенция за атомна енергия (International Atomic Energy Association – IAEA) са посочени пропуски, които никой не би допуснал като възможни. Те разкриват още веднъж фундаменталната невъзможност да бъдат предсказани и предвидени всички бъдещи събития и това показва несъстоятелността на претенциите на ядреното лоби, че ядрената индустрия е безопасна, както и че с новото поколение реактори нещата ще бъдат различни.

 От: GreenTech.bg

От АСЕ изрично подчертават, че разговорите по тези въпроси ще продължат в следващите три месеца, независимо, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков бе обявил, че България ще иска замразяване на разговорите до октомври. Това, по думите му, се налага, за да може консултантът по проекта - британската банка HSBC, изготви анализите си за регионалния пазар на електроенергията и цената на ядрената централа и произведения от нея ток.

В 13-ото допълнение страните са изразили съгласието си, че успешното развитие на проекта АЕЦ “Белене” зависи от съответното привличане на финансиране, съобщават от руската компания

“Атомстройекспорт” се задължи да окаже съдействие на НЕК при създаването на работна финансова група (както и при по-нататъшни обсъждания) с потенциални акционери в проектната компания за АЕЦ “Белене”, се посочва в съобщението.

На практика компанията майка на АСЕ - “Росатом“, доведе в края на ноември миналата година и сегашните двама чужди инвеститора в проекта. Френската “Алтран“ и финландската “Фортум“ подписаха тогава с НЕК и “Росатом“ споразумение, според което българската държавна компания ще държи 51 на сто от ядрения проект, по 1 процент – двамата западни инвеститори, с опция “Фортум“ да увеличи дела си до 25 процента, а останалите между 23 и 47 на сто от акциите да са за “Ростам“.

Дружеството допълва, че момента на площадката на АЕЦ “Белене” са извършени дейности по подготовка на котлована за започване на строежа на първи блок на централата, пуснат е в експлоатация бетонният възел, построени са почистващите съоръжения, готово е оборудването на строителната и геотехническата лаборатории, осъществени са сондажните дейности и геологическите проучвания на терена.

Припомня се, че техническият проект на ядрената централа е одобрен от НЕК и е предаден за разглеждане в Агенцията по ядрено регулиране.

Регулаторът обаче има допълнителни въпроси към АСЕ, свързани най-вече със сигурността в светлината на аварията в японската АЕЦ “Фукушима“

Руснаците обясняват също, че за по-пълното изследване на проекта им за АЕЦ “Белене“ са били привлечени експерти от България, Русия, Германия, САЩ, Великобритания, ЮАР, както и от МААЕ. Според техните заключения реакторите за “Втора атомна“ са поколение 3+ и осигуряват висока степен на безопасност по всички международни изисквания, посочват от АСЕ, след като преди време Трайков каза, че по оценки на подизпълнителя френската “Арева“ блоковете са второ поколение и се нуждае от надграждане, с което ще се заемат французите.

В различни руски, европейски и български заводи е поръчано и се произвежда оборудването за атомната централа с дълъг цикъл на производство, допълват от руската компания. Не по-малко от 30% от изработването на оборудването, дейностите и услугите ще бъдат осъществени на територията на България, което ще осигури печалба на предприятия и организации от реалния сектор в страната, се посочва още в съобщението.