новини, които те карат да бдиш :: Размисли преди Неделя на всички български светци

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2011 08:03 - Размисли преди Неделя на всички български светци

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:

Бацилус Булгарикус? – Навсякъде по света вече се прави кисело мляко под различни наименования.

Розово масло? – Отдавна вече ни бият по световните пазари с по-висококачествено.

История? – Крием я вече в учебниците по история.

Земя? – От самолета дори се вижда, че не я стопанисваме добре.

Култура? – Не я ценим, както се полага и паметниците на културата ги направихме паметници на туризма.

Природа? – Замърсили сме и нея.

Че сме дали на вси славяни книги да четат? – Вече ни обвиняват, че имаме мания за това.

Че сме толерантни към вярата и етноса на другия? – Тревожно е, че напоследък получаваме укори в чуждестранните медии и за това.

Тогава, какво има България, с което може да се похвали пред света? И кой ще ни каже това спокойно и без всякакви гръмки фрази?

За мен като пратеник на Св. Синод на БПЦ-БП по света ми е приятно да споделя с вас, досточтимите читатели на Двери.бг, че България има Българска православна църква. А щом имаме Българска православна църква, имаме и българска светост. А щом имаме българска светост, имаме и български светци, които са станали носители и изразители на българската светост.
870-та година – само пет години след покръстването ни – на Събор в Цариград се учредява Българската архиепископия.

870-2011 г. – 1141 години е стара Българската църква. На 12 века е и българската светост. 12 века имаме български светии, просияли на българска земя, чиято светла памет празнуваме в Неделята на всички български светии.

И понеже говорим, с какво можем да се похвалим пред света, нека ви известя, че „Житията на българските светии” и „Житието, заветът, акатистът и службата на св. Йоан Рилски” на английски език вече седем годии се търсят с голям интерес по света. Книжарницата, която съм упълномощил да ги показва по света, миналата седмица ме помоли бързо да им изпратя още шест броя, защото от Индонезия много искали да прочетат за живота и подвига на българските светци. Интересно, нали?

Да. Затова уверявам чужденците, че имаме още много какво да дадем на света и то точно в духовната област. Но запомнете: има огромна разлика между умението да даваш и неумението да опазваш. Точно тук е нашият български проблем: можем ли да имаме, ако не го опазваме, и можем ли да го раздаваме, ако не го притежаваме!

Е, да, още Сенека е казал, че няма на света светиня, за която да не се намери светотатец.

Ние, обаче, които смятаме, че сме верни чеда на обичаната от Бога Българска православна църква и четем тези редове сега, имаме друго благонамерение – да чуем и прочетем нещо хубаво и душеполезно, приятно и насърчително за българската светост, която не можем да пипнем с ръка, но която носим в нашата душа. И можем да я заобичаме, ако общуваме с нея; и обратно, можем да общуваме с нея по-дълго, ако я заобичаме от все сърце. И по примера на българските светци да следваме Бога без да мърморим, защото всичко става под Негово ръководство. Не е добър православен българин този, който върви след Господ с вайкане и постоянно мърморене. Трябва всеки да държи на достойнството си, защото, ако го изгубим, ще престанем и да мислим за него. А всички родни светци са били люде с достойнство – духовни великани, културни творци, обществени труженици, народни дейци, апостоли на Българската православна църква. Те са нейни рожби, затова са пълни със светост. Чрез даровете на Светия Дух, които получаваме изобилно и ние на празника Петдесетница, българскте светци са възраждали живота си във всичките му измерения – просвещавали са ума си, облагородявали са сърцето си, извисявали са волята си, утвърждавали са личността си. Техният подвиг е вдъхновение, а делата им – наша съдба. Те са нашата увереност и гаранция, че светостта е не само възможна за всички нас, но и необходима, даже ни е заповядана (Мат. 5:48).

Българските светци са наши духовни учители. Те ни учат, че нашите злини не идват отвън, а са вътре в нас; проникнали са чак до мозъка на костите ни и затова оздравяваме трудно. Защото не знаем, че сме болни. Мнозина от нас упражняват телата си, а малцина умовете си. Вярно, не е лесно да владееш и собствената си душа. Още по-трудно е да я подчиниш на Бога и на себе си. Но за Бога няма нищо невъзможно. Българските светци са ясно доказателство, че Бог помага. Много хора са недостойни за светостта, но тя е факт.

Духът на светците е като светлината на луната – там винаги е безоблачно. Светецът е най-деен тогава, когато е обхванал с погледа си и божественото, и човешкото. Благо е не да живееш, а да живееш добре. Затова светецът живее колкото трябва, а не колкото може.

Българските светци са били хора неподкупни и непобедими за външния свят. Те са насочвали всякога погледа си нагоре и са се уповавали на Бога. Знаели са, че пътуват към небето. Затова са имали и попътен вятър. Не са имали недостатъка да поглеждат назад. Владеели са себе си и затова са притежавали голяма духовна власт. Животът им е бил приятен, защото са живеели почтено. На мястото на удоволствието у тях, като светци, е дошло удоволствието да нямаш нужда от удоволствие. Достигнали са високи върхове в духовността, защото са оставяли собственото си щастие в Божиите ръце. Чувствали са се блажени, защото каквото са знаели, са го прилагали в подвига си. Винаги са предпочитали вярата пред успеха.

Като анализираме живота и делата на българските светци тук, на земята, разбираме, че голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма – ако вършим нещата зле; целият си живот – ако вършим не каквото трябва.
Българските светци са живели и общували с хората с убедеността, че Бог ги гледа отгоре, а с Господа са беседвали така, сякаш хората ги слушат. Опасявали са се повече от греховния живот на земята, отколкото да отидат по-бързо при Бога на небесата. За тях животът на земята е бил дълъг, защото са знаели, как да го използват. Живеели са, сякаш им е било писано вечно да живеят. Имали са чувство на страх като смъртни, но винаги са копнеели за живот в Бога като безсмъртни.

Като подвижници на духа, те не позволявали да бъде прахосан дори един миг от времето им. За тях е бил важен не животът на земята, а тяхното съществуване. Тяхната грижа е била не само как да живеят по Бога, но и как да умрат в Него като Господни. Оттук е и техният завет към нас: Да не забравяме миналото, да ценим настоящето и да не се страхуваме от бъдещето. Да бъдем свободни напук на нашето тяло, като живеем в него, сякаш скоро ще се местим. Да не отлагаме нищо. Да си разчистваме сметките с живота всеки ден. Да се радваме на всеки ден като на благополучен още с настъпването му. В светото Евангелие четем: „Вървете след Мене” (Мат. 4:19). Какъв е смисълът на тази покана? Когато казал тези думи, Господ искал от тези, към които те били отправени, две неща: да живеят с Него и да вършат, каквото Той върши – да Му подражават. Българските светци ни уверяват, че тези думи на Господ Иисус Христос важат и за нас. Да, сега ние не можем да Го следваме физически, защото Той седи отдясно на Своя Отец на небесата, но ние можем и сме длъжни да Го следваме и да Му подражаваме в нашия живот. Не е лесна работа да вървиш след Христос. Господ сравнява това с кръст: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръстта си и Ме последва” (Марк 8:34).

Щом сме православни християни, трябва да ценим името си и да следваме Христос Спасителя и на думи, и на дело.

Разказват за един военачалник от армията на Александър Велики, който в легиона си имал вироглав войник с доста провинения, но понеже се казвал Александър, великодушно го търпял. Великият Александър обаче пожелал да види войника. Когато го срещнал, той строго му заповядал: „Аз съм Александър. Или си промени поведението, или си смени името!”.
Прочее, да се помолим на българските светци, особено на новопрославените Новоселски и Баташки мъченици, да ни помагат да не попаднем в мрежите на светските философии и фантасмагории на модерните самозвани мъдреци и харизматици, учители и политици, фалшификатори и лечители, баятели и ясновидци. „Да стоим добре, да стоим със страх, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение!” Като тях не само да обичаме и знаем Псалтира, но и да практикуваме заръката им: „Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината. Утешавай се с Господа и Той ще изпълни желанието на сърцето ти” (Пс. 36:3-4).

Автор Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф

Нагоре