"Днес, 22 юни, в 4 часа сутринта, без обявяване на война, германските войски нападнаха нашата страна..."

Тези думи, произнесени с драматичен тон от Юрий Левитан преди 70 години, разделиха завинаги историята и живота на Русия на "до" и "след".



За този ден, с който започна Великата отечествена война, в СССР и Русия никога не са забравяли, но той бе обявен за официален Ден на памет и скръб чак през 1996 г. с указ на президента Борис Елцин. Паметната дата десетилетия наред не бе отбелязвана масово и това донякъде е разбираемо, разказва Николай Троицкий от агенция РИА "Новости".

Скръбните годишнини изискват усамотение и тишина. Те обикновено се преживяват индивидуално, а не колективно. Пък и самият глагол "отбелязвам" е като че ли неуместен. Виж, 9 май, Денят на победата, "ден със сълзи на очите" е естествено в Русия да се празнува с манифестации, паради и тържествени мероприятия. Според мнозина именно това всъщност е националният празник в очите на милиони руснаци.

Но основните причини да не се отдава внимание на 22 юни са други. С тази дата са свързани твърде много неприятни и трагични спомени. Това навярно е най-страшният ден в цялата история на страната за ХХ век. Не само, че с него започва най-страшната, унищожителната и убийствената война за огромната държава - по официални данни над 26.6 милиона убити, от които 8.7 милиона са военни. Това е денят, сварил цялата система абсолютно неподготвена - от обикновените войници и техните непосредствени командири до генералите, Върховния главнокомандващ Сталин и целия народ.

Москва не вярва, че Адолф Хитлер ще нападне на изток, преди да е приключил с Великобритания на запад. Увереността, че войната е отложена поне с няколко месеца, е толкова силна, че на граничните войски на 21 юни вечерта е наредено да минат в повишена бойна готовност, но да не отговарят на провокации, припомня агенция "Интерфакс".

 

Германска колона от конски обози и моторизирани части (на заден план) навлизат в СССР на 22 юни 1941г.
 

За драмата най-добре говорят документи от онова време.

Академик Владимир Вернадский (световноизвестен като създател на науката биогеохимия и на учението за ноосферата - бел. ред.), който тогава е на преклонна възраст, пише на 22 юни в дневника си:
"Изглежда, действително е настъпило подобряване, или по-скоро временно успокояване, на отношенията с Германия... Грабар разказва, че познат генерал, когото сега осведомяват за политическото положение и в партийните, и в административните среди, му казал, че за няколко месеца опасността от война с Германия е отпаднала." Ден по-късно академикът записва: "Едва в понеделник положението малко се изясни. Очевидно отново, както с Финландия, властта проспа събитията. Бездарната ТАСС съобщава само глупости и съвършено не удовлетворява с информациите си. Никога преди това не е било видимо толкова ярко."

А в първите дни положението прилича повече на касапница.

За първите 18 дни от началото на германската операция "Барбароса" загиват почти 690 хиляди съветски военни и са ранени над 170 хиляди. Това означава, че в този период средно всеки ден са убивани по над 44 хиляди съветски войници и командири. Почти всички самолети и бронирана техника на Червената армия в пояс с дълбочина до 300 км от границата са унищожени още преди да помръднат.

Първият ден на войната е истинска катастрофа за СССР, фронт практически няма, само на няколко участъка е организирана някаква съпротива. Немските танкове и колони просто прегазват граничните войски и спокойно навлизат на 15-20 километра. Прекъснати са комуникациите между отделните съветски части, командирите им не знаят какво се случва в съседните участъци, цари хаос, погрешно се оценява ситуацията и дори се издават заповеди да се контраатакува и да се пресече границата, което в крайна сметка хвърля в капан хиляди войници, обкръжени и пленени с минимално усилие. Понеже СССР не е подписвал Женевските конвенции, те нямат дори тази формална защита като военнопленници.

 

Мултимедийна история за Великата отечествена война можете да видите тук.

 "До командващия 10-а Армия!
Защо механизираният корпус не настъпва, кой е виновен, незабавно активизирайте действията си и не изпадайте в паника, а управлявайте. Трябва врагът да се напада организирано, а не да се бяга без управление..."
Из бойните разпореждания на ген. Дмитрий Павлов, командващ войските на Западния фронт, 23 юни 1941 г.
(След седмица той е свален от поста, арестуван на 4 юли като "участник в антисъветски заговор", осъден на 24 юли за "служебно нехайство", конфискувано е имуществото му и веднага е разстрелян - бел. ред.)

------------

"На 24 юни в района на Клеван (на 150 км от границата) събрахме много разбягали се войници, сред  които се оказаха и немалко офицери. Болшинството от тях нямаха оръжие. За наш срам всичките, включително офицерите, си бяха откъснали отличителните знаци.
В една от тези групи вниманието ми привлече седнал под едно дърво възрастен мъж, който по вид и маниери изобщо не приличаше на военен. До него седеше млада санитарка.
Обръщайки се към седящите, а те бяха не по-малко от стотина, заповядах офицерите да се явят при мен. Никой не помръдна. Повишавайки тон, повторих заповедта втори, трети път... Отново мълчание и пълна неподвижност. Тогава отидох при седящия и му наредих да стане. След това го попитах за званието му.
Думата полковник той изцеди толкова равнодушно и едновременно толкова нагло, че видът и тонът му ме взривиха. Изваждайки пистолета, бях готов да го застрелям веднага, на място. Апатията и перченето на полковника изведнъж го напуснаха. Разбирайки, че може да свърши веднага, той падна на колене и започна да моли за пощада."

Из спомените на маршал Константин Рокосовски "Войнишки дълг"

 

Германски войници унищожават последните гнезда на съпротива в Киев.
 

"Сутринта на 23 юни ни обстреля немската авиация. Танковете ни бяха най-нови, всичките до един Т-34 и КВ. Криехме се по горите. Батальонът ни все още се командваше от кап. Рассаднаев, но от обяд повече не го видях, защото няколко пъти в този ден се разбягвахме кой накъдето види... Отстъпвахме през горите, блатата, през полетата, защото всички пътища бяха в ръцете на немците. Оставихме Молковиск, Слоним, Барановичи...
Струва ми се, че паниката създаваха самите офицери. Пред очите на бойците те си късаха офицерските нашивки. Забраняваха да се стреля даже по самолетите. А имаше толкова войска, самолети летяха над главите ни... Така стигнахме почти до Смоленск, а и там изоставихме толкова техника!
Всички бягаха, а техниката и въоръжението (танкове, оръдия) се захвърляше. Не мога да кажа къде се водеха сражения, защото такива почти нямаше. На нашето направление ни се наложи само веднъж да пробием през немски десант."

Из спомените на танкиста Семьон Афанасиев от 4-а танкова дивизия, Западен фронт

 

 

И до днес се спори, често яростно, за причините за трагичното отстъпление, безнадеждното бягство и фактическото разпадане на фронтовете. Но никой не отрича, че работническо-селската Червена армия не е била готова за голяма война, както и пълния безпорядък в линиите на фронта, изместен дълбоко в съветска територия буквално за няколко часа.

От десетилетия има опити тази картина да бъде балансирана с повече разкази за героизма и подвизите на защитниците, "за да не се очерня миналото". Но тези опити имат един сериозен противник - самият Йосиф Висарионович Сталин.

Вождът, Бащата на народите не се появява няколко дни, не се чува нищо от него и по радиото. Първото обръщение по обяд на 22 юни прави Вячеслав Молотов. Той произнася прочутата фраза "Наше дело - правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами".

Заради кампанията на Сталин за налагане на едноличната му власт и откровената му параноя Червената армия е в незавидно състояние. След бруталните чистки на офицери през 1937 г. той се е обкръжил с командири, които изобщо нямат планове как ще се води евентуална война на Западния фронт, полевите офицери са неопитни и се опитват да спрат германската желязна лавина не с умение, а с числеността на хвърлените в бой войници, което води до ужасяващи загуби. Мнозина се основават на опита от Гражданската война в Русия от 20-те години и не знаят как да използват правилно наличното тежко въоръжение (там, където го има). Превъоръжаването на Червената армия започва чак през 1942 г., когато вече СССР е изгубил стратегически индустриални центрове и огромна суровинна база в окупираните територии.

В края на май 1945, когато Червената армия вече е в Берлин и Германия е капитулирала, той ще опише всичко това в реч по време на прием в Георгиевската зала на Кремълския дворец:

"Нашето правителство направи немалко грешки. Имаше моменти на отчаяно положение през 1941-1942, когато армията ни отстъпваше, изоставяше родните села и градове на Украйна, Белорусия, Молдавия, Ленинградска област, Прибалтика, Карело-Финската република, защото нямаше друг изход.
Някой друг народ сигурно би казал на правителството си: Не оправдахте нашите очаквания, махайте се, ще поставим друго, което да сключи мир с Германия и да ни гарантира спокойствие."

Единствено вождът може да си позволи подобно "очерняне", критика и самокритика едновременно. Никой друг не смее, а парадоксалното е, че страхът от върховния главнокомандващ до днес парализира много руски автори, опитващи да пишат за първите дни на Великата отечествена.

 

 

А думите на Сталин описват настроението в седмиците и месеците след 22 юни, когато рухва митът за могъществото на СССР и всесилието на Вожда. Огромно мнозинство от съветските граждани в действителност са били накарани от пропагандата да вярват, че ще бият врага с малко загуби и на собствената му територия.

Шокът от мащабното германско настъпление е толкова голям, че мнозина в СССР изпадат в почти религиозно разочарование, угасва вярата в съветската власт. Това е все едно християнин да стигне до извода, че няма Бог. Факт е, че в първите седмици дезертират или преминават на страната на врага стотици хиляди, включително военни.

Все пак тези хора са малцинство. СССР разполага с достатъчно боеспособни мъже и жени, готови да се сражават и да защитават земята и близките си. В крайна сметка те успяват да намерят начин да противостоят на най-добрата армия в света по това време и да превърнат след по-малко от 4 години Червената армия в най-боеспособната сила на планетата.

Днес в Русия безсмислено много се спори за това кой всъщност е спечелил войната - Сталин или народът, защото е очевидно, че и най-тираничният лидер в подобна ситуация не може да постигне нищо без свръхусилието и подкрепата на народа. Когато Сталин вече е покойник, в съветското общество се е настанил лайтмотивът "Само да няма война". Това мотивира мнозина през 50-те и 60-те години да се лишават от много неща, но също така е ликвидирало еуфорията и разхайтената самоувереност в собственото всемогъщество. Някои дори смятат, че поуката от 22 юни 1941 г. отчасти е накарала Москва след 1945 г. да премине към студена война с идеологическия си враг.

Операция "Барбароса"

 

Преглед на оригинала
 

Операция "Барбароса" (по името на Фридрих Първи) е кодово име на плановете за атака срещу СССР. Подготовката  започва на 18 декември 1940 г. и година по-късно, когато армията е пред стените на Москва, командването на Вермахта осъзнава, че му е нанесен най-тежкият удар досега. Подпомогната и от суровата руска зима, Червената армия най-после спира настъплението, отблъсква германците и те никога не успяват да предприемат едновременно настъпление по огромния фронт. 

Началото на смятаната за най-голямата военна операция в историята на човечеството обаче е наистина нещо невиждано. Близо 4.5 милиона души от обединени сили на Оста навлизат по фронт с дължина от 2900 километра. Това става с 600 000 моторни превозни средства и конвои със 750 000 коне.

Територията, която германците окупират, става арена на някои от най-големите сражения и най-ужасяващите престъпления в историята. Армията на Адолф Хитлер пленява около 3 милиона руски военнопленници. Близо две трети от тях са избити или загиват по лагерите.



Видеоразказ за началото на войната можете да видите тук (на руски език).

 

 

reader, ясен е тънкият ти намек, а и целта на статията. Няма спор, че Русия е била тотално неподготвена, но аз ще ти задам един контра въпрос. Защо Полша, Белгия, Холандия и скритата за непревземаемата линия "Мажино" Франция, подсилена с английски корпуси се осраха само за три седмици? Втори въпрос. Ако така адски ненавижданато от вас Съветска армия не беше устояла, а впоследствие и победила, дали сега щяха въобще да съществуват тия държави?
Затова, имайте уважение към тая многострадална и героична страна и произнасяйте името и с респект, защото иначе, за мен ще си бъдете най-обикновени, маскирани като демократи жалки фашисти.

Днес някои леваци (потребители с леви убеждения или левашко мислене дават за пример паметника във Виена), то и гробище има там пак на тия съветските изнасилвачи - разказва се, че ок. 150 000 виенчанки са изнасилени от съветско-руския мужик.

Апропо паметника във Виена и сталинския площад е бил "нападнат" след изтегляне на съветските убийци, паметника разрушен, но впоследствие възстановен - разказват, че и съветската страна в онези години е дала "бая пара" за да има "права" върху съградения отново паметник. Съжалявам че, не съм се интересувал каква е точно истината и какво е правното основание да се въздигне пак итн.

Това не ме интересува в детайл, защото и в детайл и в рамка знам идеално тази истина - съветската армия (каквато става с указ от февруари 1946г.), всъщност Работническо-Селската Червена Армия е армия убивала, насилвала и грабила цивилно население в Европа! Това ми е достатъчно да плюя върху всеки неин паметник или мемориал!

АЗ НЕ СЪМ РУСОФОБ - ПОЛУГЕРМАНЕЦ СЪМ С РОД ОТ ЛИКВИДИРАНАТА ИЗТОЧНА ПРУСИЯ - ОСТ ПРОЙССЕН, ИМА И ВЕСТ, С РОД ОТ ЛЬОТЦЕН, ДНЕС ГИЖИЦКО ПРИ ПОЛСКИТЕ ШЛЮХИ!

Позволявам си, "нахално" да предложа моите:

ЕДИН ГЕРМАНЕЦ ПРОТИВ 9 МАЙ...

http://germantiger.blog.bg/history/2011/05/09/edin-germanec-protiv-9-mai.744071

МОИТЕ ПРЕВОДИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ УБИЙЦИ И ИЗНАСИЛВАЧИ

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897