През септември 2010 година Световната организация по прехраната и селското стопанство към ООН отбеляза малък успех: броят на гладуващите по света беше намалял под един милиард души. Генералният директор на организацията Жак Диуф същевременно предупреди за опасността от поскъпване на хранителните стоки. Колебанията в цените на международните борси са сериозен предупредителен сигнал, заяви той. Никой обаче не очакваше, че още в началото на 2011 година ситуацията на пазара на хранителните стоки ще се влоши, а цените им ще надхвърлят нивото от 2008 година, когато поскъпването беше наистина голямо.

Под ударите на катаклизмите

Bildunterschrift: Най-бедните са двойно наказани

Признаци за повишаване на цените имаше още през миналата година. Сушата в Русия, която предизвика унищожителни пожари, накара премиера Путин още в началото на август да забрани износа на пшеница. Това се почувства в цял свят, тъй като Русия е един от най-големите износители на пшеница. В Пакистан наводненията унищожиха огромни селскостопански площи. Само няколко дни след катастрофата цените на хранителните стоки скочиха почти четворно. Площите, унищожени от наводненията, са колкото територията на цяла Италия.

Лакомия и безпощадност

Експертите все още спорят дали двете катастрофи имат нещо общо с глобалните климатични промени. Но няма спор по въпроса кой е най-силно засегнат от тях: най-бедните, които нямат никакви средства, застраховки и резерви. Независимо дали в Индия, Пакистан, Китай или в африканските държави, повишаването на цените на хранителните стоки засяга най-вече тези, които отделят до 80 процента от доходите си за храна. Защото международните борси са сурови и не щадят никого. Само когато инвестициите в хранителни стоки обещават печалба, само тогава се влагат пари в този сектор.

"Всъщност ние имахме достатъчно пшеница в силозите. Няма причина за повишаване на цените. Но естествено търговците предпочитат да изчакат, за да видят дали цените няма да се увеличат още. Това оскъпява пшеницата и то за сметка на бедните", заявява Ралф Зюндхоф от Международната организация по прехраната към ООН.

Кошмарни прогнози

По ирония на съдбата точно там, където се произвеждат хранителните продукти, гладуват най-много хора. Става дума за селските райони - те запустяват навсякъде, не само в България. Последиците: разрастващи се градове, гета и висок риск от социално напрежение.

Bildunterschrift: Изоставени села и гладуващи градове - така изглежда бъдещето на човечеството

Ако преселването на хората в големите градове продължи, след няколко години ще има още по-големи трудности с прехраната, предупреждава Ирис Шьонингер от германския филиал на Международната организация по прехраната:

"Мнозина напускат селата, защото не съзират бъдеще в тях. Това са предимно млади хора, които виждат, че земята става все по-малко, когато много поколения трябва да я делят. И тогава те се преселват в големия град. А веднъж заминали, не се връщат никога обратно."

Кошмарна визия за бъдещето - изоставени села и гладуващи градове. А това означава, че социалните размирици са програмирани. И то не само в т. нар. Трети свят...

Автор: Х. Йепесен, К. Цанев