Колкото повече новини за ромите идват от чужбина, толкова повече нарастват шансовете и българското общество да ги чуе по европейски начин, пише Дойче веле.

Последният случай дойде от френския град Бордо, където преди няколко дни са били осъдени петима български граждани. Източникът на новината е вестник „Зюд-Вест“, според който петимата са отрязали пилон на електропровод, като с това са извършили една от най-зрелищните кражби на метал в град Бордо.

Те били задържани на място от полицията и изправени веднага пред съда. Имали служебен адвокат, който пледирал, че неговите клиенти водят мизерен начин на живот и че това трябва да се зачете, за да им се наложи по-меко от затвора наказание. Вестникът нарича петимата по следния начин: „мъже с българско гражданство“.

Западното "малоумие"

В българския печат тази новина или не беше публикувана, или осъдените бяха преименувани на „българи“, а форумите се втурнаха да поясняват, че българите в никакъв случай не крадат, това се прави само от циганите. И че само западното малоумие може да припише на циганите българска принадлежност.

Преди тази новина имаше буквално десетки други, които бяха посрещнати по същия начин - в западния печат арестуваните бяха определяни с тяхното гражданство, а в българския печат гражданството някак си успяваше да прерасне в едно от двете възможни етнически определения и да раздразни публиката.

Междувременно основният въпрос все оставаше извън вниманието - коя държава, все пак, представлява българските граждани в чужбина? Включително и онези от тях, които по случайност са от някакъв произход, фашизоидно определен като иманентно порочен.

Вторият съществен въпрос пак остава извън вниманието - част от кое общество са българските роми? Кое общество те представляват вътре и извън страната?

Това са все въпроси, които традиционно се заместват с обидни определения или възклицания.

Обикновено се твърди, че циганите по природа са крадливи, мръсни и мързеливи полухора и че те самите не искат да се променят, нито пък да са част от това общество. Авторите на това масово твърдение обикновено не развиват мисълта си до естествения й край – вероятно от опасение, че краят на тази логика води само до мисълта за депортиране, ако не до мисълта за изтребление.

Какво друго може да се направи с нещо, описано по този начин: един милион рецидивисти, които нито искат, нито могат да бъдат нещо друго, освен рецидивисти и генетично предават това свое качество на следващото, вече тримилионно поколение?

Натрапеното огледало

Нито едно българско правителство не е поставяло на глас проблема с бедственото положение на ромите, а още по-малко е развивало политика в този смисъл. Тиражните медии също избягват темата, стига да не броим многобройните шоупрограми, където ромският диалект е изчерпателен извор на хумор.

Единственият шанс темата изобщо да възникне в публичното пространство, е тя да дойде отвън, като едно натрапено от здравия разум огледало.

Само така ще стане ясно, че огледалото не умее да прави разлика между Христо Стоичков и крадеца от Бордо - и двамата имат едно и също правителство, едни и същи медии и едно и също общество.