Елена Кодинова

Март 2001 година. Кротката психично болна Даниела убива тригодишния си син. Тя не е някакъв садистичен изверг, просто страда от шизофрения, която не й позволява да е господар на действията си. Съпругът й, който години наред спи в едно легло с нея, яде на една маса всеки ден с нея, има общо дете с нея, отказва да повярва в болестта. Не само че не я е забелязал, ами оспорва и заключенията на криминалисти и авторитетни лекари. Провижда някакъв заговор и измама. Дори не искам да си спомням как тази битова драма бе използвана от политици и медии по възможно най-грозния начин, как цялата страна бе полудяла да търси някакъв мистичен убиец и да строи теории на конспирацията.

Октомври 2004 година. Отличникът от Математическата гимназия в Благоевград Красимир убива своя брат близнак и майка си, която е лекарка. Момчето е страдало дълги години от шизофрения, която е била старателно крита. Отново всички са потресени от трагедията. Но на никого не му хрумва колко е странно, че лекарка може да отглежда шизофреник и да се прави, че детето й е като всички останали. И не само това, ами да се срамува от болестта му. Докато самозаблудата в един миг не убива нея и другия й син.

Началото на януари 2011. Асистентът от висше учебно заведение в Пловдив Крум убива по особено жесток начин с чук майка си. Диагноза - шизофрения. Вероятно също добре крита. И пак всички са се правели, че такъв проблем няма, защото в пловдивското село, където се разиграва трагедията, е ужасно срамно да си психично болен.

Краят на януари 2011 година. Последното черно събитие, което разтърси България. Кроткият гимназист от Кърджали Джуни убива майка си и братчето си. Майката е медицинска сестра. Предполага се, че има достатъчно професионална култура, за да забележи промените в поведението на детето си и да предположи, че нещо подобно може да се случи. Близките отново не искат да повярват, че нещо в психиката на момчето се е счупило. Врачки чертаят в жълти вестници конспиративни схеми, според които момчето е натопено.

Това са най-известните случаи от последните години,

но сигурно има още много. Колко още подобни трагедии трябва да се случат, за да проумеем, че пренебрежението към психичните болести е трагично и престъпно? Трагично, защото след него остават трупове, и престъпно, защото затрива живота и на убиеца, който е вдигнал ръка срещу близките си под диктовка на гласовете в главата си. А не защото е някакъв самонаправил се изверг, който изпитва наслада от смъртта на жертвите си. Той също е жертва. На болестта си.

У нас върху психично болните има тежка стигма. Много е срамно да си признаеш, че ти или твой близък страда от шизофрения. Пък дори и от обикновена депресия, която в психиатричната наука е равносилна на лек до тежък грип на душата. Медици се чудят защо е съвсем в реда на нещата хората да си признават, че имат бъбречни заболявания, високо кръвно и дори рак и СПИН. Когато им се счупи кракът, веднага отиват на лекар и търсят помощ. А когато им се счупи душата, си мълчат и страдат далеч от чужди погледи. Близките им или отказват да повярват, или ги крият, докато в един миг не се окажат жертви. Да не отиваш на психиатър, когато чуваш гласове и имаш налудни помисли, е същото, като да не отиваш на ортопед, когато имаш счупена кост. Ако близките ти потулват тази твоя травма от околните, ако си затварят очите за нея и се правят, че не се е случила, това е, все едно да те оставят да се мъчиш с болка от фрактура. Дори по-лошо, защото душата може да боли повече от тялото.

Учените още спорят на какво точно се дължи шизофренията, най-честата причина за внезапни трагедии в напълно благоприлични семейства. Има теории, че се придобива под натиска на обстоятелства в заобикалящата среда. Според други е генетично заболяване. Но дори застъпниците на първата хипотеза са съгласни, че за да развиеш симптомите, трябва да имаш наследствена предразположеност. Т.е. като при рака ранната диагностика може да спаси болния, а неглижирането да го убие. Дори още по-зле - да убие и невинни хора около него.

В последния случай с Джуни от Кърджали май започва да се преповтаря историята с Даниела, както намекна в интервю и един от експертите, занимаващи се с разследването. Момчето направи самопризнания. Но пак се търсят някакви митични причини и убийци извън замесените. Близките се съмняват, че признанията на момчето са изтръгнати. Семейството се опитва да отрече психическите му проблеми. Дори и след като белята е станала, роднините - също като мъжа на Даниела - отказват да повярват в истината.

В самото начало имаше опити вината за случилото се да бъде приписана на убитата майка.

Синът посегнал на живота й, защото тя го пренебрегвала

Ако всички деца в България, които се чувстват пренебрегнати, убиваха майките си, живи родителите да не са останали. Всеки в пубертета има подобни мисли. Ако пък наистина това не са само терзания на растежа, а истинско престъпно неглижиране, най-много младежите да прибягнат към наркотици и алкохол или да се отдадат на разврат. Но да убият майка си? Това може да се случи само ако имат наистина сериозни нелекувани психични разстройства.

В този смисъл случаят с Джуни прилича на станалото с Красимир от Благоевград. Той пак е жертва на майка си. Тя е оставила счупената му душа да загнои и да се разяде, докато накрая младежът се превърне в убиец. Лекарката от Благоевград загина от ръката на собствения си син, защото се е срамувала от шизофренията му. Най-вероятно същите са и причините да си отиде и медицинската сестра от Кърджали.

Познавам две жени, които страдат от шизофрения. Едната е от интелигентно семейство, което разпозна още първите симптоми и веднага предприе мерки за лечението й. Тя самата си знае диагнозата, признава я съвсем спокойно пред други хора и внимава много какво се случва с нея. Води съвсем нормален живот, не е опасна за никого, включително и за себе си. Учи, гради кариера, интелектът й е напълно съхранен и доста над средния. Душата й, с подкрепата на лекарствата, функционира съвсем като при здравите хора. Семейството на другата отказваше да повярва, че странното й поведение се дължи на вродено заболяване. И сега младата жена е напълно безполезна за себе си и околните. Надявам се само да не е опасна.

Много странна представа за срамотии има българското семейство. Не му е срамно, ако непълнолетната му дъщеря се впие като пиявица в някой "добре облечен бизнесмен" на възраст да има внуци. Дори се гордее с това. Но умира от срам да не се разбере, че някой от членовете му е с вродено заболяване като шизофрения. Не навежда глава, ако синът му разбогатее като автоджамбазин или сутеньор, но пък е готово дори да рискува да бъде избито от страдащото си от психоза дете, сакън съседите да не научат.

Психиатрията е сериозен клон на медицината, която противно на общоприетите схващания не се занимава само с хора, които си говорят сами, олигофрени и наркомани. Тя се занимава с всички отклонения от нормалните функции в интелекта и емоциите ни. И е достатъчно напреднала, за да реши или поне да овладее повечето от тях.

Даниела Терзийска в съда. Когато уби сина си на 16 март 2001 г., семейството й не искаше да повярва, че има тежко психиатрично заболяване.

Случаят "Даниела Терзийска" беше използван дори за политически цели. В деня на убийството на детето таксиметрови шофьори, колеги на баща му, обсадиха парламента.