Постинг
29.01.2011 12:38 -
Истерията Бойко Борисов президент
Скандалите със СРС-та дадоха начало на политическите комбинации за изборите
Съзнателно или не, противниците на Борисов го тикат към президентския пост. От управляващото мнозинство не престават да повтарят, че изтичането на телефонните разговори на ключови фигури от правителството са част от политически сценарий, който да накара премиера да предизвика избори "3 в 1" - заедно с президентския и местния вот да се смени и Народното събрание. Затова и атаката срещу кабинета откъм близките до главния обвиняем по делото "Октопод" Алексей Петров в. "Галерия" и "Ред, законност и справедливост" започнала толкова рано. Така в сценария се намесва и държавният глава. "При гласуването на вота на доверие искам да знам кой иска да даде не само президентската власт на г-н Първанов, а и трите месеца служебно правителство, което да изкара държавата до следващите избори", каза премиерът миналата седмица при поискания от него вот на доверие. А вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов публично изброи кой според него стои зад атаката с телефонните разговори на властта: "Президентът Георги Първанов, човекът с много "титли" Алексей Петров и влиятелни фигури от бившата Държавна сигурност." Версията им донякъде беше подкрепена и от изявленията на лидера на БСП Сергей Станишев, който дежурно поиска предсрочни избори за парламент.
Свръхистерична реакция
Дори и някой да чертае такъв сценарий, той изглежда малко вероятен, меко казано. По думите на политолога Румяна Коларова това по-скоро е "свръхистерична реакция" в опита на мнозинството да излезе от конфузната ситуация с липсата на обяснение за причините за подслушването на телефона на директора на митниците Ваньо Танов. Защото, за да се стигне до падане на правителството, трябва да са налице поне две условия - или мнозинството на ГЕРБ да е пред разпад, или да има улични протести като тези по времето на кабинета на Жан Виденов през 1996 г. ГЕРБ обаче не е в такава ситуация. Парламентарната група на управляващите е стабилна и разполага с гласовете на петимата напуснали редиците на РЗС депутати. Така че дори "Атака" да оттегли подкрепата си за правителството, Борисов пак няма да бъде застрашен. (ГЕРБ заедно с независимите депутати има общо 122 гласа.) А каквито и протести да е имало до момента, те са далеч от онова недоволство, което сваля правителства.
Съвсем отделен е въпросът, че за да се стигне до назначаването на служебно правителство, процедурата е сложна - едва след като първите три политическа сили в парламента не успеят да съставят правителство. Така че служебен кабинет на Първанов може да има само ако ГЕРБ поиска предсрочни избори. Такъв ход обаче е рискован за мнозинството, защото при евентуален предсрочен вот ГЕРБ пак ще го спечели, но твърде вероятно в друга конфигурация в парламента, която ще изправи Борисов пред необходимостта да управлява в коалиция с друга политическа сила. Социологът Живко Георгиев намира още едно основание, поради което ГЕРБ не биха допуснали да има предсрочен вот за парламент. "Изборният кодекс е направен така, че да е в полза на актуалните управляващи, които и да са те, така че той ще работи в полза на служебното правителство." Според него единственият вариант, в който Бойко Борисов може да се замисли за подобен ход е, ако прецени, че по този начин може да предотврати скоростния спад в подкрепата му. Все пак "не мисля, че биха рискували", обобщава той.
Натиск, на който не може да откаже
По тази причина по-вероятно изглежда целта на атаката да е друга - чрез дискредитацията на отделни фигури от ГЕРБ да принуди Борисов да се кандидатира за президент на предстоящите след девет месеца избори. "Всички политически сили имат интерес той да стане президент", казва Румяна Коларова. По думите й евентуалното му избиране за държавен глава неминуемо ще доведе до промяна на политиката на управляващите в краткосрочен план. "Тя ще стане по-аморфна, ще се промени и управленската стратегия", добавя тя. А в дългосрочен ще означава началото на края на проекта ГЕРБ. Защото като президент Борисов трябва да се откаже от лидерския си пост в партията и ще има много малко механизми за властови контрол върху мнозинството и изпълнителната власт. Който и да стане премиер, лесно може да се еманципира и да създаде свой център на властта.
Не случайно първият попаднал под ударите на близките до обвиняемия по делото "Октопод" Алексей Петров в. "Галерия" и РЗС беше вътрешният министър Цветан Цветанов. Цветанов не само беше острието на атаката срещу Петров, но именно той беше посочен от премиера още през май миналата година като евентуалния кандидат на ГЕРБ за президент. Неговата кандидатура беше и най-логичната. "Ползва се с доверието на Борисов и няма опасност да създаде втори властови център", казват от ръководството на ГЕРБ. Към това Коларова прибавя: "Евентуалното кандидатиране на Цветанов за президент беше елегантен и достоен начин той да бъде изтеглен от изпълнителната власт, където той очевидно не се справя и започва да трупа негативи за МВР."
След изнасянето от РЗС на информацията за имотното му състояние и неубедителните отговори откъде са средствата му за закупуването на част от апартаментите му кандидатирането му за държавен глава вече изглежда немислимо. Към това се прибавят и публичните гафове на Цветанов като вътрешен министър, свързани с шумните акции на МВР, които се провалят в съда, оповестяването от трибуната на парламента на стенограмата от телефонните разговори по случая с лекарите от Горна Оряховица, както и отказът му да обясни защо службите за сигурност са подслушвали Ваньо Танов. Елиминирането на Цветанов като кандидат на ГЕРБ за президент поставя Борисов в сложна ситуация. В публичното пространство вече се завъртя името на Йорданка Фандъкова като евентуална номинацията на управляващите за държавен глава. Тогава обаче премиерът ще трябва да мисли кого да кандидатира за ключовия пост кмет на София. Като такъв преди време се сочеше председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Той обаче също беше дискредитиран, след като от РЗС изнесоха факти за имотното му състояние. "Каквото и да направи ГЕРБ няма много полезни ходове", твърди Живко Георгиев. Кристалина Георгиева, българският еврокомисар издигнат от Борисов, не крие, че не се интересува от поста. Всеки друг кандидат от ГЕРБ има още по-малки шансове от премиера. В същото време управляващите не могат да си позволят да не се състезават с пълни сили за поста, тъй като, ако го загубят, това ще ускори разочарованието от тях. "Повечето политически сили имат интерес Борисов да се кандидатира за президент, но той няма интерес", обобщава Георгиев. От ръководството на ГЕРБ твърдят, че Борисов няма да се кандидатира за поста. Същото заяви и премиерът неотдавна, като определи шансовете да участва в президентската надпревара само на 1%.
Велина Господинова Елена Старидолска
Бойко Борисов
Какво става, когато някой ядоса Бойко Борисов? Първо става кмет, после премиер. През 2005 г. той обясняваше, че едва ли не насила са го накарали да направи движението ГЕРБ и да се включи в политиката. Сега отново всички ядосват премиера, което говори, че може би пред него предстои нова кадрова стъпка.Съзнателно или не, противниците на Борисов го тикат към президентския пост. От управляващото мнозинство не престават да повтарят, че изтичането на телефонните разговори на ключови фигури от правителството са част от политически сценарий, който да накара премиера да предизвика избори "3 в 1" - заедно с президентския и местния вот да се смени и Народното събрание. Затова и атаката срещу кабинета откъм близките до главния обвиняем по делото "Октопод" Алексей Петров в. "Галерия" и "Ред, законност и справедливост" започнала толкова рано. Така в сценария се намесва и държавният глава. "При гласуването на вота на доверие искам да знам кой иска да даде не само президентската власт на г-н Първанов, а и трите месеца служебно правителство, което да изкара държавата до следващите избори", каза премиерът миналата седмица при поискания от него вот на доверие. А вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов публично изброи кой според него стои зад атаката с телефонните разговори на властта: "Президентът Георги Първанов, човекът с много "титли" Алексей Петров и влиятелни фигури от бившата Държавна сигурност." Версията им донякъде беше подкрепена и от изявленията на лидера на БСП Сергей Станишев, който дежурно поиска предсрочни избори за парламент.
Свръхистерична реакция
Дори и някой да чертае такъв сценарий, той изглежда малко вероятен, меко казано. По думите на политолога Румяна Коларова това по-скоро е "свръхистерична реакция" в опита на мнозинството да излезе от конфузната ситуация с липсата на обяснение за причините за подслушването на телефона на директора на митниците Ваньо Танов. Защото, за да се стигне до падане на правителството, трябва да са налице поне две условия - или мнозинството на ГЕРБ да е пред разпад, или да има улични протести като тези по времето на кабинета на Жан Виденов през 1996 г. ГЕРБ обаче не е в такава ситуация. Парламентарната група на управляващите е стабилна и разполага с гласовете на петимата напуснали редиците на РЗС депутати. Така че дори "Атака" да оттегли подкрепата си за правителството, Борисов пак няма да бъде застрашен. (ГЕРБ заедно с независимите депутати има общо 122 гласа.) А каквито и протести да е имало до момента, те са далеч от онова недоволство, което сваля правителства.
Съвсем отделен е въпросът, че за да се стигне до назначаването на служебно правителство, процедурата е сложна - едва след като първите три политическа сили в парламента не успеят да съставят правителство. Така че служебен кабинет на Първанов може да има само ако ГЕРБ поиска предсрочни избори. Такъв ход обаче е рискован за мнозинството, защото при евентуален предсрочен вот ГЕРБ пак ще го спечели, но твърде вероятно в друга конфигурация в парламента, която ще изправи Борисов пред необходимостта да управлява в коалиция с друга политическа сила. Социологът Живко Георгиев намира още едно основание, поради което ГЕРБ не биха допуснали да има предсрочен вот за парламент. "Изборният кодекс е направен така, че да е в полза на актуалните управляващи, които и да са те, така че той ще работи в полза на служебното правителство." Според него единственият вариант, в който Бойко Борисов може да се замисли за подобен ход е, ако прецени, че по този начин може да предотврати скоростния спад в подкрепата му. Все пак "не мисля, че биха рискували", обобщава той.
Натиск, на който не може да откаже
По тази причина по-вероятно изглежда целта на атаката да е друга - чрез дискредитацията на отделни фигури от ГЕРБ да принуди Борисов да се кандидатира за президент на предстоящите след девет месеца избори. "Всички политически сили имат интерес той да стане президент", казва Румяна Коларова. По думите й евентуалното му избиране за държавен глава неминуемо ще доведе до промяна на политиката на управляващите в краткосрочен план. "Тя ще стане по-аморфна, ще се промени и управленската стратегия", добавя тя. А в дългосрочен ще означава началото на края на проекта ГЕРБ. Защото като президент Борисов трябва да се откаже от лидерския си пост в партията и ще има много малко механизми за властови контрол върху мнозинството и изпълнителната власт. Който и да стане премиер, лесно може да се еманципира и да създаде свой център на властта.
Не случайно първият попаднал под ударите на близките до обвиняемия по делото "Октопод" Алексей Петров в. "Галерия" и РЗС беше вътрешният министър Цветан Цветанов. Цветанов не само беше острието на атаката срещу Петров, но именно той беше посочен от премиера още през май миналата година като евентуалния кандидат на ГЕРБ за президент. Неговата кандидатура беше и най-логичната. "Ползва се с доверието на Борисов и няма опасност да създаде втори властови център", казват от ръководството на ГЕРБ. Към това Коларова прибавя: "Евентуалното кандидатиране на Цветанов за президент беше елегантен и достоен начин той да бъде изтеглен от изпълнителната власт, където той очевидно не се справя и започва да трупа негативи за МВР."
След изнасянето от РЗС на информацията за имотното му състояние и неубедителните отговори откъде са средствата му за закупуването на част от апартаментите му кандидатирането му за държавен глава вече изглежда немислимо. Към това се прибавят и публичните гафове на Цветанов като вътрешен министър, свързани с шумните акции на МВР, които се провалят в съда, оповестяването от трибуната на парламента на стенограмата от телефонните разговори по случая с лекарите от Горна Оряховица, както и отказът му да обясни защо службите за сигурност са подслушвали Ваньо Танов. Елиминирането на Цветанов като кандидат на ГЕРБ за президент поставя Борисов в сложна ситуация. В публичното пространство вече се завъртя името на Йорданка Фандъкова като евентуална номинацията на управляващите за държавен глава. Тогава обаче премиерът ще трябва да мисли кого да кандидатира за ключовия пост кмет на София. Като такъв преди време се сочеше председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Той обаче също беше дискредитиран, след като от РЗС изнесоха факти за имотното му състояние. "Каквото и да направи ГЕРБ няма много полезни ходове", твърди Живко Георгиев. Кристалина Георгиева, българският еврокомисар издигнат от Борисов, не крие, че не се интересува от поста. Всеки друг кандидат от ГЕРБ има още по-малки шансове от премиера. В същото време управляващите не могат да си позволят да не се състезават с пълни сили за поста, тъй като, ако го загубят, това ще ускори разочарованието от тях. "Повечето политически сили имат интерес Борисов да се кандидатира за президент, но той няма интерес", обобщава Георгиев. От ръководството на ГЕРБ твърдят, че Борисов няма да се кандидатира за поста. Същото заяви и премиерът неотдавна, като определи шансовете да участва в президентската надпревара само на 1%.
Велина Господинова Елена Старидолска
Живко Георгиев: ГЕРБ губят единственото си конкурентно преимущество
Ходът на Бойко Борисов с искането на вот на доверие на кабинета е силен, но временен
Уроците от политиката "проба-грешка"
Шест етюда от огледалния свят на Бойко Борисов
Атаката на Алексей Петров и РЗС постави на карта политическото бъдеще на Цветанов
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. nature and science
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
2. flying nature
3. kafene
4. bivol
5. mediapool
6. енциклопедия православни светци
7. православното християнство
8. личната страница на отец Владимир Дойчев - фейсбук
9. царство малое
10. сайт на архим. Рафаил (Карелин)
11. градината на слънцето
12. официален блог на костадин костадинов
13. истината за Донецк
14. a-specto
15. memoria de futuro
16. web stage
17. поглед инфо
18. Визия за България - фейсбук страница
19. Визия за България
