григор стоичков

 
  Интервю на Фани Чоджумова Горбачов направи план за снемането на Тато, твърди бившият вицепремиер

Григор Стоичков е бивш вицепремиер, министър на строителството и на транспорта и член на ЦК на БКП. Той ще навърши 85 години на 2 февруари. Роден е в Горна Малина. Стоичков бе осъден на 2 години затвор в началото на 90-те години заради това, че заедно с професор Любомир Шиндеров не са взели мерки за информиране на населението за трагедията от Чернобил, станала в края на април 1986 година. Сега Стоичков живее във вилата си в столичния квартал Бояна и очаква да събере най-верните си приятели на рождения си ден.

- Господин Стоичков, какво почувствахте, когато съдът окончателно произнесе присъдата ви?
- Как може да се чувства човек, когато получава присъда без законно основание? Тя беше съчинена, измислена без да има фактически данни. След като чух присъдата, бе разпоредено веднага да вляза в затвора. Помолих прокуратурата да отложат за месец, тъй като съпругата ми си счупи крака и някой трябваше да се грижи за нея. Категорично отказаха. Написах отворено писмо, което бе публикувано в пресата, в което казвах, че даже в омразата човек трябва да има граници. Никой не уважи молбата ми. След като бяхме зад решетките с проф. Шиндеров 10 дена, ни пуснаха.

- Какъв беше мотивът?
- За да се доразгледа присъдата ни на заседание на Върховния съд в което участваха всички магистрати. Разказвам това, за да видите как всичко бе скроено.

- Това прецедент ли е в правото?
- Да, абсолютен прецедент. Един от съдиите попитал друга своя колежка: „Вие знаете ли какво ще разглеждаме?” А тя отвърнала: ”Не се интересувам, зная обаче как да гласувам”. Накрая гласуват 14 на 14. Шест месеца чакахме какво ще е решението – ще лежим ли или няма да лежим. Накрая назначиха един от съдиите за някакъв началник и той се отметна. Така гласовете станаха 15 на 13 и аз отидох в затвора. Лично главният прокурор Иван Татарчев каза: „ Абе освободете професора да си гледа старините! На нас ни трябва министър зад решетките.” Така само аз останах в килията.

- Колко време бяхте в затвора?
- Преди 9 септември 1944 година също съм лежал в затвора, така че това бе второто ми влизане там.

- За какво лежахте първия път?
- Бях току-що навършил 18 години. Арестуваха ме, защото бях укривател на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело”. Когато ме арестуваха, ние вече бяхме изнесли печатницата. Полицията имала сведения, че имам контакт с нелегалните печатари, които вече се бяха скрили.

- Колко време прекарахте в затвора тогава?
- На 10 март ме арестуваха, в края на август ме пуснаха. Но тогава не бях отчаян така, както при второто ми задържане. Тогава знаех за какво съм в затвора, а при второто задържане бях в абсолютно неведение. Изкарах година и нещо зад решетките. Бях сам с мъката си. Получих микроинсулт там. Паднах по очи, счупих си главата, носа, правиха ми операции. Ето, това получих в затвора.

- Как излязохте от там?
- Има една комисия за помилване, която е при президента. Тази комисия постанови помилването ми, но президентът Желю Желев го отхвърли, защото аз съм комунист а той – демократ. Водихме дело и го спечелихме. Така излязох от затвора.

- Имахте ли своевременна информация за катастрофата в Чернобил?
- Не. Става катастрофата в Чернобил на 26 април. Ние нищо не знаем. На 1 май имаше манифестация и валеше дъжд. Този дъжд помогна на радиацията да падне на земята. Заминах със семейството си във Велинград след манифестацията. Не другия ден ми се обади министърът на народното здраве и ми съобщи, че има получена информация от Виена за катастрофата в Чернобил. Каза, че ще свика съвещание, за да се вземат мерки. Аз разбрах пет дена по-късно за това, което се е случило. Информираха ни от международната организация по тези въпроси, която имаше седалище във Виена. В съобщението пишеше, че радиацията е незначителна и може да се консумират плодове и зеленчуци, след като се измият добре и това е достатъчно. Аз си имам зеленчукова градина в двора. Внуците ми бяха с нас. Те непрекъснато ядяха от тези зеленчуци, след като ги измиеха добре. Големият ми внук, който е от певицата Йорданка Христова ми каза, че в училище им дават таблетки. Веднага се обадих на министъра на народното здраве и му казах за това. Той се свърза с Виена и от там дадоха указание веднага да се спрат таблетките. Нямало необходимост да се вземат таблетки.

- Но кога разбрахте вие от руснаците че има такава катастрофа?
- Не се свързахме с тях въобще. Те ни отказаха връзка. Поисках техен съветник да дойде, те казаха, че не се налага. Виена потвърди това. Последствия наистина нямаше. След 10 ноември главният прокурор Татарчев искаше комунист от висшия ешелон на партията в затвора. И го получи в мое лице.

- Това ли е най-голямото премеждие в живота ви?
- Да. И до ден-днешен не ми дава мира, че за разлика от другите европейски страни, България взе редица мерки. Те струват 48 милиона лева. Миехме всичко. Препоръчаха ни сиренето, което се произвежда след аварията да не излиза веднага на пазара а да се държи три месеца. Ние го държахме шест месеца. Спазвахме стриктно това указание.

- След този случай отдръпнаха ли се от вас приятелите?
- Не, те си останаха верни на мен. По делото бяха призовани 51 свидетели и те бяха между тях, 48 говориха в моя защита. Само трима усукваха въпросите.

- Какви бяха взаимоотношенията ви с Тодор Живков?
- Аз бях един от хората, за които другите считат че съм му приближен. Но аз бях може би единствен, който му възразяваше, когато имам основание. В това отношение имам куриозни случаи.

- Разкажете.
- По инициатива на една работна група се създадоха Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и ПАК-ове – Промишлено-аграрни комплекси. Там, където има захарни заводи да се изградят такива ПАК-ове, беше записано в постановлението. Захарните заводи трябваше намясто да произвеждат захар от АПК, които се намират около тях. Бяха изградени пет-шест ПАК-ове в страната. Цялата продукция бе подчинена на захарните заводи. Наруши се агротехниката. Минаха година-две. Един ден при мен дойде първият секретар на Михайловград. Като свършихме с редовните въпроси, попитах:”Вие имате ПАК „Лом”. Кажете откровено как се развива той?” „Всичко се влоши”, отвърнаха хората от Михайловград. Казаха че паднал млеконадоят, всичко друго, само една захар произвеждат. Селското стопанство е замряло. Поисках подробна справка за състоянието на селското стопанство. Справката показа, че ПАК-овете не са ефективни. Занесох я на Станко Тодоров, който тогава беше министър-председател. Поисках да действаме, да отидем при другаря Тодор Живков. „Ще действаш, но първо си приготви багажа до вратата.” Каза той. Каза още, че инициаторите на ПАК-овете ще изготвят много справки срещу мен. Отказах се. Мина една седмица и аз отново отидох при Станко Тодоров. Той пак отказа среща с Тодор Живков. Тогава се обадих на секретарката на Първия и поисках среща с него. Той ме прие на малка масичка с три стола в кабинета. Посрещна ме там. Това означаваше свободен разговор. Обясних, че ПАК-овете не дават добри резултати и селското ни стопанство загива. Дадох справката. След две-три седмици отново ме извика пак на малката масичка. Каза ми: ”Ти си прав”. С ПАК-овете беше до тук. Беше пуснат слух, че правя нещо зад гърба на ЦК на БКП. Но аз победих. Каквото съм имал, съм го казвал.

- Как се роди прякорът ви Шопа?
- Тодор Живков го измисли. Аз станах много млад първи секретар на Софийски окръг. На един пленум на ЦК по производителността на труда, аз току-що бях избран за първи секретар, наложи се да изготвя справка за Софийски окръг. Пленумът беше два дена и в него участваше Живков. Тези, които се изказваха първи, започнаха да се оплитат. Вълко Червенков водеше заседанието и обяви, че след обяда ще говоря аз. Не отидох на обяд, защото бях притеснен. Нанесох данни в доклада си. Когато излязох пред участниците в пленума, Тодор Живков стана и каза: „За сведение на пленума за първи път първи секретар на Софийски окръг е шоп.” И край.

- Май не обичате много този прякор?
- Не, защото Горна Малина, селото ми, не е типично шопско.

- Кое беше най-доброто качество на Живков?
- Той умееше да преценява хората. Издигна много хора. Но като минат две-три години и види какъв е резултатът ги сменяше. С мен се консултираше лично по много въпроси.

- Какво знаете за последните му дни като партиен и държавен ръководител?
- Аз бях този, който последен разговаря с него. Вече се знаеше, че ще си подаде оставката. Имаше специален план и организация под ръководството на Горбачов за снемането на Живков. Когато Горбачов стана генерален секретар, всички генерални секретари на социалистическите страни отидоха да му се представят. Отиде и Тодор Живков. Той беше доайен на първите секретари. Опита се да каже на Горбачов за недостатъци в соцсистемата. На тези срещи присъства помощникът на Горбачов по международните въпроси. Той написа книга „ 5 лет с Горбачовьiм”. Аз съм я чел на руски. В нея казва, че когато Живков започнал да говори за грешките на социализма, „не попал”. Това означава, че не е попаднал на точната тема. Горбачов не е приел това. После Живков написа писмо от 28 страници, в което пак излагаше недостатъците на системата. Горбачов не отговори, а взе мерки за смяната на Живков, като посочил за негов наследник Петър Младенов. И това стана точно така, както бе планът.

- Днес харесва ли ви управлението на Бойко Борисов, когото сравняват с Живков?
- Бойко Борисов полага големи усилия. Ходи много из страната, бързо реагира. Пречи му обаче икономическата неподготовка. Той няма елементарен опит в областта на икономиката.

- Но затова пък би трябвало да има съветници, нали така?
- Кои са му съветниците? Какво разбира от българска икономика министърът на финансите Симеон Дянков? Нищо не разбира. Дянков беше съветник на новия президент на Грузия. Изкара няколко години и върза страната за Световната банка. А тя е американска банка. Дянков служи на американците, не на България.

- А Плевнелиев харесва ли ви?
- Никога не съм имал контакти с този човек, не мога нищо да кажа, но ми харесва как говори.

- Щом имате изискване към премиера да разбира от икономика, Иван Костов трябва да ви е любим?
- Как така любим? Костов извърши едно голямо престъпление към своя народ – вандалската приватизация. Заради нея трябва да лежи в затвора а не да се разхожда в парламента. Бившият главен прокурор Никола Филчев казва, че по негово време са се приватизирали мощности за 30 милиарда долара а в държавната хазна са влезли само три милиарда. Къде са другите пари? Те са в новите богаташи.

- С Борисов имали ли сте контакти?
- Не.

- Имат ли Тодор Живков и Борисов нещо общо?
- Нищо общо нямат. Разликата между тях е от земята до небето. Живков познаваше икономиката. След като се напати от някои като Огнян Дойнов, стана много предпазлив. Тодор Живков е работил за развитие на социализма, търсеше новостите. Все искаше да направи нещо България да се развие по-бързо. Правеше всичко с желанието страната ни да излезе по-напред. Така ли е сега при Бойко Борисов? Той не може да схване кои са основните въпроси на този етап в България. Някои занимава ли се с икономиката сега? Питали са ме какво ви е отношението към новите бизнесмени. То е положително. Трябва да се подкрепят тези, които са честни и почтени.

- Много ли бяха хората на които Живков вярваше?
- Не, не бяха много, но на мен ми вярваше. Той вярваше на кадрите, но те не му казваха истината.

- Как ви изглежда сега този скандал с подслушването, нарочно ли става за да обезсили ролята на правителството и кой стои зад него?
- Трябва вестник „Галерия” да каже откъде има тези записи, как попаднаха в ръцете на журналистите им и те ги публикуваха.

- Още повече че има съмнения че този вестник е силно приближен на Алексей Петров. Него познавате ли го?
- Не, никога не съм виждал този човек.

- Хайде сега да поговорим за личния ви живот. Какво ви радва в старините?
- Аз участвам в един клуб „Строител”. Направихме оценка за прехода. Изпратихме на министър-председателя и на много други инстанции. Отговориха ни, че разбират, че при нас има много опитни кадри, но те работят също по тези въпроси и до там.

- Много е странно това че ви питам за лични неща, а вие – пак за политика. Мислех че ще кажете, че ви топли любовта на децата и внуците ви…
- Мен ме безпокои всичко в държавата. Безпокои ме какво прави БСП и какво не прави. Това, което не прави, го казвам.

- Вие член ли сте на БСП?
- Аз съм от БКП. Има няколко комунистически партии. Тази на Коста Чакъров ( Бивш шеф на Държавния протокол на Живков, б. а.) е Съюз на комунистите. Той ме покани специално. Бях и гост на конгреса им. Там казах, че и те, както и другите комунистически партии, няма да получат резултати. Това ще стане само ако се обединят всичките. Ако това стане, може да има парламентарна група.

- БСП как се развива според вас? Станишев добър ръководител ли беше?
- Станишев е много умен мъж. Първата година в която стана министър-председател се приемаше бюджета. Той взе думата без да чете нещо. Много внимателно го слушах. Учудващо беше как толкова бързо се ориентира и засегна въпросите, които трябваше да се поставят. Умен е, но…

- Не ставаше за премиер?
- Не съм казал такова нещо! Не можа да се опре на експерти, които действително да допълнят това, което му липсваше.

- Тройната коалиция не го ли спъваше?
- Определено. Седнат тримата големи и се пазарят кой да бъде и кой – не. От него нищо не зависеше.

- Чухте ли, че фараонът Иво Недялков призна, че Луканов е събрал стотина души заедно и ги е поздравил с това, че са новите милионери. Имаше ли такова нещо?
- По-скоро вярвам в тезата за куфарчетата. Не допускам, че Андрей е стигнал до там, че да назначава капиталисти. Тогава, когато ставаха тези неща, аз бях подследствен и ме разкарваха да давам показания.

- Хайде да опитаме пак с личния ви живот. Имате ли връзка със снаха си Йорданка Христова, обажда ли ви се?
- Тя редовно идва да ме види. Тя си има своя професия и изцяло е отдадена на нея. Но всяка седмица идва. Много съм доволен от нея.

- Имате ли някакви грехове към децата си?
- Не, не чувствам да имам грехове. Изучил съм ги, и двамата имат висше образование. Архитектът, който беше мъж на Йорданка почина млад, това ме натъжава много. Другият син беше дипломат. Отзоваха го от Канада. Внучките също израснаха. Едната е с много особена професия. Тя се увлече по ходенето в Балкана. Даже сега се яви на международен изпит за водач в Испания.

- Чакат ли ни добри дни?
- Не, на нас ни трябват министри, които да подкрепят коректния бизнес. Ние сме в много тежко положение. По пътя на демокрацията има и много хубави неща. Аз съм за свобода на словото. Има свобода на инициативата. Има какво да се направи. Но нямаме правилно заложени основи за развитието на капитализма. Ще се лутаме още дълго.

Спокоини старини Григоре.Знаеш много,могеше много,но ...опра кърпата на други.Направи много за Г Малина и раиона,за строителството и за Транспорта по твое врем.Не е нормално,но беше редно да поохарактеризираш Боико...ти го познаваш мн добре