Александър Кашъмов

 

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Той бе избран за адвокат на 2008 година. Заедно с колегата си Йонко Грозев Кашъмов бе защитник по делото срещу наредба на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която позволяваше следене на данните ни в интернет и телефонните ни разговори. Той спечели делото.

- Адвокат Кашъмов, знаем че не сте политик, но добър ли беше ходът на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие?

- Този дебат, който се получи със записите изисква и някакъв възможен отговор на всичко това. Дали този отговор може да го даде парламентът не мога да кажа. Очевидно е, че става въпрос за някакъв акт на консолидация на тези, които управляват и желанието им да се продължи напред. Аз смятам, че има основание да се продължи напред, но дали тази дискусия трябва изобщо да се загърби и забрави, защото, струва ми се, съществува един такъв призив в този вот, вече е друг въпрос.

- Защо у нас гражданското общество не може да упражнява контрол върху СРС-та?

- Може да се каже че контролът, който е предвиден не е достатъчно ефективен. Гражданското общество няма необходимата информация тъй като статистиките за това колко СРС-та се ползват годишно не се пулбикуват и ние от програма „Достъп до информация” водихме такова дело. Българският хелзинкски комитет искаше да получи достъп до доклада на прокуратурата за злоупотребите със СРС-та през 2001 година.

- Какъв беше резултатът от това дело?

- Резултатът беше, че съдът прие че този доклад представлява служебна тайна. Но ние добре знаем, че в решението на Европейския съд по правата на човека, което влезе в сила през 2008 г. по делото „Асоциация за европейска интеграция” Екимджиев срещу България изцяло се цитира статистиката от този доклад. Решението бе да се обнародва тази статистика. Миналата година също беше оповестена цифрата на разрешените СРС-та през 2009 г. Това трябва да се превърне в практика. Такива доклади не само да се съставят, но и да има достъп до тях за да има обществен дебат по въпроса. Другото средство за контрол това е парламентарната подкомисия, която бе създадена и която, ми се струва, че трябва да има по-активна роля, особено в контекста, в който съществува.

Няма съмнение, че контекстът от една-две години насам е свързан със засилена воля на някои структури на властта да се увеличи прилагането на СРС-та, достъпът до трафични данни и т.н. Помните, че имаше дебат близо две години, който засега приключи в началото на миналата година по повод искането на МВР да има пряк достъп до т.н. трафични данни за електронните интернет и мобилни съобщения. Знаем, че има и други неща, свързани с разширено прилагане на СРС-та. Миналата година се приеха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани със СРС. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов чете записи от СРС-та от парламентарната трибуна. Очевидно е, че от една страна има засилени тенденции държавните структури да използват такива записи а от друга страна обществото остава без механизми да противодейства.

- Наистина ли нашите прокурори са станали по-лениви, за да могат да използват толкова много СРС-та в своята работа и не искат да разследват по друг начин?

- Не мога да преценя това, защото трябва да имаме по-ясни данни за тенденциите при използване на СРС-та, но това, което прави впечатление е, че ако сравним данните от 2009 година, когато са приложени над 10 000 СРС-та за една година с данните от 2010 година, то сумата им се е удвоила. В същия момент още за първата цифра – тази от 2009 г. Европейският съд по правата на човека констатира, че тя е неимоверно висока при единствено 2-3 процента годни доказателства, събрани със СРС.

- На тази констатация като че ли не бе дадена особено голяма гласност?

- Решението на Европейският съд по правата на човека е преведено на български. Въпросът е дали и в каква степен обществото и неговите представители се притесняват от тези цифри и искат по-строг контрол и повече информация за това, което се случва. Все още нямаме яснота дали прокуратурата е тази, която е поискала повече СРС-та. Оказва се, че случаите, в които тя е поискала да се приложат СРС-та, далеч не е толкова голяма. Това поставя и други въпроси, свързани с прилагането на закона, а именно какво се случва със спецразузнавателните средства, които изискват дирекциите на МВР, които имат право на самостоятелно основание да получат съдебно разрешение. Както знаем, по закон единствените цели при използване на СРС са защита на националната сигурност от една страна и от друга – разкриване на тежки престъпления. Аз лично съм на мнение, че дали едно СРС ще послужи за разкриване и разследване на тежки престъпления може да бъде преценено единствено и само от прокурор.

- Вие как смятате, накърнен ли е имиджът на страната ни вследствие скандала?

- Това е труден въпрос. От една страна е проблемът със системата за прилагане на СРС, която трябва да предвижда сериозен контрол а другият въпрос е свързан с изтичането на информация и на комуникации между хора от публичната власт. Трябва да се изчака и проверката за автентичността на тези записи, но при всички положения изтичането на информацията от тях не говори добре за институциите, които трябва да следят информацията да не попада пред погледите на хората а да отива по предназначение. Медиите не могат да бъдат винени за публикациите.

- А нямате ли усещането че все пак медиите до известна степен са използвани?

- Това дали медиите са използване или не е въпрос, който е вън от преценката за законосъобразност. Иначе, разбира се, ясно е, че в едни или други случаи се случва те да бъдат използвани от едни или други политически сили. В крайна сметка аз мисля, че всеки може сам да си направи преценка в обществения дебат кой какво казва и прави и какво не казва и не прави.

- Не съзирате ли намесата на дългата ръка на Държавна сигурност в този скандал?

- Конкретно няма как да се съзре, но всичко това за мен е малко рано да се коментира. Всеки коментар на този етап може да се окаже преждевременен. Възможно е в тези записи да се съдържат сериозни неща, които поставят сериозни въпроси, възможно е те да представляват една провокация към обществото. Въпросът кое от двете е предстои да се изясни.

- Вие за себе си имате ли някакво обяснение защо се появяват в този момент тези СРС. Министър Цветанов твърди, че те трябвало да се появят през май, когато започва предизборната кампания?

- Според мен е напълно възможно да има политически цели, но това пък не означава, че институциите и обществото не трябва да си отговорят дали са истински тези записи и дали репликите в тях са безобидни. Това са два въпроса. Единият е как се прави дебат, в случая едва ли можем да кажем, че това са средствата на културния дебат, от друга страна едва ли можем да кажем, че може би това е пътят, ако има какво да бъде извадено на показ. Наистина ми се вижда рано. Предположенията кога е трябвало да бъдат извадени тези записи са много далеч от моите способности да преценя какво се случва. Ние първо трябва да чуем отговори на някои въпроси. А именно какви СРС-та и при какви основания се ползват в последно време у нас. Министърът на вътрешните работи информиран ли е за това, както би трябвало да бъде по закон. При положение, че той не е реагирал, че тези записи, които излязоха не са действителни, то те какви са и защо са били направени? Другите въпроси засягат експертизите.

- Май излиза точно така, както казвате. Първият глас за експертизите е, че има нарушения в записа между Ваньо Танов и Бойко Борисов.

- Мога да кажа че експертизите даже надминават очакванията ми, защото всъщност това, което излиза от тях е констатацията, че е презапис. Никой не се съмнява, че оригиналният запис не е излязал от мястото, където той трябва да бъде. Скрито се съдържа един факт, че става въпрос за истински СРС. Този факт не бе оспорен от премиера. Не смятам, че съществуването на презапис само по себе си е нарушение.

- Как ще излезе България от този скандал, той ще ни пречисти ли или ще бъде разрушителен?

- Всеки скандал има капацитета да бъде разрушителен или градивен, в зависимост от това обществото какво изводи ще си направи и какво стъпки предприема. Ако това, което се случва се, използва, за да се отвлича вниманието на обществото от важни теми или за де се руши наедро доверието в управляващите кръгове, които и да са те, това според мен е контрапродуктивно и може да се използва само за някакви нечисти цели на нечисти играчи. Ако пък резултатът от това, което се случва, бъде една сериозна и непоколебима кампания за по-добър контрол върху прилагането на СРС-та, за по-малкото им използване, но в замяна на това по-ефективно, тогава обществото ще има полза в крайна сметка. Обществото винаги има полза при появата на един проблем, когато този проблем се разреши. Няма полза, когато той се задълбочава.