- Проф. Пантев, каква е оценката ви за работата на 41-вото народно събрание в края на 2010 г.? От какво сте удовлетворен и от какво омерзен?

- Нямам самочувствието за мащабни оценки. Само понякога се шегувам, че събранието е живописна антропологическа катастрофа. Включително с мен, разбира се. При такава шега се смеем, но не е весело. Такава е политическата ни еманация при всичките претенции за културно-исторически приоритети. Но кажете ми, има ли съвременна институция, в която да няма контури с подобна характеристика? Удовлетворен съм, че не се гласува с чужди карти, въпреки че не прозрях облагородяване при новата техника. Омерзен, по-скоро развеселен съм от безсмислието на всякакви дискусии тогава, когато предварително се знае кой как ще гласува. Нашият парламент е по-безплоден от предишните. А в перспектива ще се окаже и по-ненавиждан.

- Кой е най-важният закон, който беше приет от парламента през есенно-зимната му сесия? А кой е най-безплодният?

- С позитивен знак можем да определим само онези поправки на закони, които бяха наложени от Конституционния съд. С малки изключения, въпреки припряната си заседателна дейност, това събрание няма много цели нови закони. Най-угнетителен изглежда този за специалните разузнавателни средтва, който тепърва ще ерозира нашия и без друго отблъскващ морален климат.

- Липсата на ярки и емблематични имена сред депутатите в това Народно събрание, особено сред управляващите, как се отразява на парламентаризма?

- Защо да няма ярки и емблематични? Има, и още какви! Всичко зависи от това какво разбираме под ярка емблема. Тази събирателна категоризация не винаги сигнализира позитивни прилагателни. Идиотът също може да бъде ярък и емблематичен! Имам усещането, че някои от тях говорят все едно, че играят на стадион "Маракана", или пък, че законодателни бисери и топази се леят от устата им. А всъщност няма никакво творчество освен удобни за тях поправки.

- БСП отново обмисля мотиви за вот на недоверие към правителството, който щяла да поиска в началото на 2011 г. Ще успее ли столетницата да се превърне догодина, по думите на Станишев, в "една озъбена опозиция"?

- Какво комично има да си столетница за партия? Та даже и марките уиски се кичат с такава историческа патина. С каквито и пророчества да се занимават медийните проповедници, тази столетница ще надживее онези, които временно са я надделявали и след това са изчезвали завинаги. Досега поне е било така. Озъбена опозиция още не означава мощ. Но да се надяваме, че ще бъде с характер, който не е самоцелно противопоставяне, а нови решения.

- Класацията на трите най-големи гафа на годината е следната: 1) депутатската група "Верту"; 2) фалшивата диплома на Калина Илиева; 3) имотите на Цветан Цветанов и на Андрей Иванов. Случайно ли и трите са свързани с облагодетелстване чрез власт?

- Това са възпроизведени пороци. Че кога в новата ни история властта не е била източник на облаги? Нека не разхубавяваме миналото. Напомпаният днес с добродетели Стефан Стамболов да не би да е безсребърник? Тези, които не са правели богатство от власт, още приживе са били осмивани като некадърници. Те са си отивали огорчени от нашия свят. Част от обаятелния ореол на Левски и Ботев се дължи и на това, че те са техните антиподи.

- Новата 2011 ще е година на два избора - за президент и за местни органи на власт. Да очакваме ли по-голяма зрялост от избирателите или отново денят за размисъл ще е след като излязат изборните резултати?

- Последните парламентарни избори бяха четвъртото ни лудване. С такава инерция ще има и пето. Много нови тирани ще се възнесат от гробищата на българската демокрация.
Мнозина, които днес искат защита от опозицията, са гласували за другите, от които искат да бъдат предпазени. От БАН и от Софийския университет сега свенливо очакват да бъдат защитавани, без да споменавам от кого.

Духовността няма дефиниция, тя се усеща там, където я има или няма. Но ако един народ е покварен, затова носи вина и нашата безгръбначна интелигенция. Тя не може само да се оплаква, че не я разбират.

- Вярно ли е твърдението, че една от чертите, която много ни пречи, е неизчерпаемото българско търпение? То може да се наруши само ако нещо издълбоко ни разтърси и ни изкара на улицата. Пример за това е пенсионната реформа, която във Франция премина под силен уличен натиск, а у нас вяло и равнодушно.

- Търпението, означаващо покорство, е част от историческото ни наследство, при всичките ни мними или истински геройства. То е описано от поета като "народ, свикнал хомот да влачи". Не си спомням нещо да ни е разтърсило отвътре, освен вълна от промени, връхлетяла ни отвън. Ние обикновено сме усърдно разтърсени, когато имитираме някого друг.

- Като че ли няма по-окаян човек днес от българския пенсионер. Какво крепи духа на възрастните хора или и душа не им остана?

- Крепят ни спомените. Всякакви. Това, че сме обичали и сме били обичани, че сме живели стойностно, та макар и при тоталитаризъм. Българският пенсионер все пак не е еднозначна фигура. Ако има малобройни пенсионери с наеми от три източника или с деца милионери, това е една съдба. Но съвсем наистина окаяна е за онези, които кротко се нареждат по пощите за единствения им доход. Естествено, втората група е многократно по-голяма. И тук има йезуитско разграничение.

- Съвпадат ли приоритетите на премиера Борисов да строи магистрали с приоритетите на българина днес?

- Думата приоритет не е демократична терминология. Тя предполага предимство. Приоритет пред какво? Здравето? Магистралите са потребна панорама за всички. Те са споделено удобство за туристите и други посетители у нас. Но ако пътеките под магистралите останат белязани с мизерия и невежество, малко ни утешават те, колкото и да са грандиозни.

- Какво неотложно трябва да се направи срещу нарастващата неграмотност сред учениците и окаяното българско образование? Не се ли плашите, че след години няма да има студенти в университетите ни?

- Никой досега не дръзва да каже,че ако премахнем идеологическите дисциплини и производните от тях тъпизми, нашето образование следваше да остане непокътнато. Как да го назовем архаично, след като от него се пръкнаха толкова познавачи на Запада, демокрацията, пазарната икономика и прочие.

Не може да има престижно образование, където обществото е деградирало, където формалната реформа означава влошаване. В това е най-голямата ни тревога.

- Какво ви дава повод за оптимизъм през Новата 2011 година? Кой би могъл да е идеалът или идеята, за които да се хванем, за да продължим напред?

- Няма причина за светли видения пред нас. Богатият свят става уязвим, защото става ленив и спекулативен. Предполагам, че след 20 години той ще бъде друг, без непременно да е по-човечен. Нови идеи няма никъде. За какво да се хванем ние?

Откъде да ни затресе оптимизъм? Остава само поединичното спасение. Не, аз не съм оптимист в този смисъл. Нито пророк. А въпреки това предполагам, че тепърва ще има още ловки продавачи на спасителни чудеса. И купувачи.