новини, които те карат да бдиш :: Каква ще е икономиката през 2011 според. . . Песимиста Николай Стоянов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.12.2010 10:34 - Каква ще е икономиката през 2011 според... Песимиста Николай Стоянов

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.12.2010 10:35

Всичко ще фалира. Това беше щатният ми отговор преди година на на въпроса какво ще става с икономиката през 2010 г. Е, беше ясно, че няма да се сбъдне на 100%, но пък звучеше добре. И всъщност не беше толкова далеч от истината - ако правилата не бяха променени в средата на мача, сега можеше да гледаме финалите надписи на същински финансов армагедон. Но изведнъж Федералният резерв на САЩ пак включи печатницата на пълни обороти и зараздава безплатно долари на всеки пожелал, а Европа приключи с простото спасяване на банки и премина към цели държави... На този фон дори и българската икономика успя да отбележи растеж през второто (0.5%) и третото (1%) тримесечие и дори вероятно ще завърши годината на плюс.
Защо ли обаче всичко това не ме кара да се чувствам особено по-спокоен за това какво чака българската (и световната) икономика през следващата година? Просто рисковете нещо да обърне колата изглеждат прекалено много, а вероятността перфектна комбинация от всички фактори да доведе до стабилно възстановяване е пренебрежимо малка. Ето и неизчерпателен списък на опасностите.

На първо място е политическият риск. Правителството очаква през 2011 г. БВП да се повиши с 3.6% и на тази база е конструирало бюджета си. Според Европейската комисия числото ще е 2.6%, а повечето анализатори прогнозират и по-ниски стойности. При това положение възниква сериозна опасност приходите да са под разчетите, а разходите (през есента предстоят местни и президентски избори) да се раздуят допълнително. Или, накратко, бюджетът за втори пореден път да се издъни. През тази година някак бяха парирани голяма част от исканията и не се стигна до драстично вдигане на данъци. През следващата натискът ще е по-силен и няма гаранции, че правителството няма да се подхлъзне по лесния път на дефицитно харчене, финансирано с нов дълг, нови данъци или и двете. А това може да разклати финансовата стабилност и да излъчи лош сигнал към чуждите инвеститори.

Не по-малко стряскаща е неяснотата какво ще движи растежа. През последните вече седем поредни тримесечия единствено износът тегли нагоре БВП. Потреблението се свива, инвестициите се свиват и запасите се свиват. При това положение, ако възстановяването на глобалната икономика се забави и единственият двигател изключи, няма алтернатива. Рисковете това да се случи валят от всички страни - от европейската дългова криза, през американското печатане на пари, до китайския имотен балон. И най-лошото - те са неконтролируеми. А дори и да няма външен шок, ситуацията на излишък по текущата сметка е по-скоро изключение за България и тя трудно може да се запази без нова вълна сериозни инвестиции (само че този път в производство, а не в имоти и финанси, ако обичате).

Разбира се, теоретично износът трябва рано или късно да произведе повече доходи, повече потребление и да завърти колелото. Но той може да секне преди каквото и да било от тези неща да се случи. А в такъв случай по всичко личи, че предкризсните чуждестранни инвестиции и кредитиране няма да ги има да дадат тласък. Това означава, че дори да има растеж, той ще е анемичен и едва ли ще създаде много работни места и ще събуди потреблението. Дори и при перфектно развитие на икономиката безработицата трудно може да е върне до нивата от 2007 г. най-малкото защото тогава много хора бяха заети да обслужват бума в строителството и раздутата държавна администрация.

Всъщност именно пазарът на труда поставя балансирането на българската икономика в сложен триъгълник. От една страна, ако безработицата се покачи това ще свива потреблението и лошите заеми на банките ще се вдигат още, което ще ги направи по-консервативни в кредитирането и ще действа като спирачка на икономиката. От друга страна, ако безработицата пада просто на база раздуване на щата, без да има нови инвестиции, това ще намали производителността и конкурентността на износа. И пак ще действа като спирачка. Решението на това уравнение ще е доста сложно и то със сигурност изисква изграждането на нови мощности, които да наемат всички тези хора. Въпросът е как ще се финансира това - ако е органично с вътрешни спестявания, ще отнеме много време и ще става за сметка на потреблението. А привличането на потоци отвън ще е неимоверно по-трудно отпреди и рискът е чуждите капитали и кредити да се насочат пак в неправилна посока и отново да започнат да надуват балони, вместо да създават генерират производство.

По-вероятно е обаче те въобще да липсват. Инвеститорите сигурно ще продължат да са много предпазливи догодина и ще трябва доста повече от ниски данъци, за да бъдат убедени да дадат парите си. Пазарите ще продължат да са нервни и да гледат на всичко европейско с подозрение. Благодарение на инжекциите в гръцката и португалската икономика те вероятно няма да имат проблеми да покриват задълженията си в краткосрочен план. Дори в бюджетите на другите проблемни държави като Португалия и Испания също да зейнат дупки, вероятно и те ще бъдат закърпени временно. Пукнатините в стената на еврозоната обаче са прекалено много и рискът във всеки момент нещо да избие неспасяемо остава.

Все пак за тази година прогнозата не е толкова гръмовна (вероятно малко от оптимизма на Васко Атанасов на съседната страница неусетно е прескочил и тук). Едва ли всичко ще фалира. Проблемите бяха умело сметени под килима поне за известно време - докато не започнат да излизат от другата страна. Което сигурно ще отнеме повече от година, но пък обещава след време всичко да се сгромоляса още по-зрелищно. Нека почакаме.

Нагоре