„Ловят дилър с 3500 дневен оборот, пускат го срещу два бона.”  Из новините на вестник „24 часа”

Анализ на Мирела Иванова:

Има ли кой да защитава обикновените българи?

Ако поумуваме над въпроса защитени ли сме от държавата и нейните институции, като практически отговор може да ни послужи примерът с бандата на Джуката и Жабата в кв. „Надежда” – с други думи от дневния оборот 3500 изваждаме гаранцията от 2000 и получаваме 1500. Като абстрактен отговор на въпроса можем да кажем, че сме защитени с минус 1500.

Кои сме ние ли, защитените с толкова голям минус: нормалните граждани и данъкоплатци, честни в намеренията, поведениетто и труда си и от години завихрени в един престъпен хаос с различни имена и лица, а при това правителство вече и с обобщаващи псевдоними.

На чия страна са законите?

Защо се случва да няма доказателства за видимото и с просто око: например наркодилърите са напълно разпознаваеми от всеки разтревожен родител около повечето софийски гимназии, аз също ги зървам, докато чакам трамвай пред паметника на Патриарх Евтимий, предполагам че и в кварталите ги познават, сборищата и явките им са налице, не схващам какъв е проблемът те да бъдат подвластни на закона.

Оттивам още по-надалеч и се питам – ако у нас се спазват законите, то на чия страна са? Зам.-прокурорката на Хасково твърди, че „митничарското село” е незаконно, но виновен няма. И то не защото всеки е невинен до доказване на противното, не – просто съдебната власт във всичките й форми очевидно не сработва. Прокуратурата ли, адвокатурата ли, съдът ли, полицията ли  – коя брънка от тежката и опазваща обществените справедливост и ред юридическа верига се е скъсала, та сме заприличали на разградено място?

Живот в мечти за по-
спокойно съществуване

Едно разградено място с много имена

Дали от кризата и задаващата се зима се изостриха гражданските ни сетива и страховете за оцеляване, дали не ни харесва политическата стока, която е на пазара или начинът, по който взаимно се обвиняват и изяждат публичните фигури, или пък информационната мръсотия ни дойде в повечко, но чувството за осиротялост и непринадлежимост в разграденото място обзема все повече нормалните хора. Те трудно съзират свое представителство в някоя от властите, опорни точки и разум, едва преодоляват живота ден за ден.

Защото освен вътрешнофирмена задлъжнялост, налице е и една морално-ценностна задлъжнялост и тъкмо тя нагнетява общата картина на пълна разхайтеност и безнаказаност у нас, заран я припознаваме като Джуката и Жабата, по обед носи други имена, вечер трети. Осезаема е до отчаяние, пропита е из въздуха, из който се нагнетяват сензация подир сензация и страхът вее като опустошителен вятър със скорост минус 1500 в час. Разнася фалшивите дипломи на висши държавни чиновници, слухове за политически зависимости, новини за надигравене около „Белене”за милиарди евро.