Подобен пример в историята няма: в секретни и строго секретни документи американски посланици от цял свят съобщават на Вашингтон мнението си за политиците от държавите, в които се намират. Става дума и за особено деликатни и парливи теми, както и за изобилие от "сочни" епитети и неудобни оценки.

Той - арогантен, тя - пък гледа да бяга от рискове

Доскоро тайна, сега достъпна за целия свят. Хората могат да си съставят картина, върху каква основа се гради реално американската външна политика. Благодарение на един интернет-протокол, до който имат достъп близо два милиона души. Дори закодираните съобщения са достъпни за близо 800 000 души. Това е пълно фиаско за световната суперсила!

Никога досега доверието на американските партньори не е било подлагано на такова изпитание. Така например германският външен министър може да прочете, че според американските дипломати той е "некомпетентен" и "арогантен". Федералната канцлерка пък е характеризирана като нетворческа личност, която се страхува да поема рискове. Това са си чиста проба дипломатически плесници, изнесени на показ пред целия свят.

Още по-деликатни са препоръките, които близки до Вашингтон държави като Израел или отделни арабски страни дават на САЩ във връзка с Иран. На човек направо му спира дъхът, когато прочете колко масиран е натискът над Вашингтон за започване на военни действия срещу Техеран.

Какви ще са последствията от тези разкрития и каква ще е реакцията, официална и вътрешнополитическа, на противниците на САЩ, след като се запознаят с цялата публикувана документация? Намира ли се светът на ръба на война? При това тук не става въпрос за това, че американските дипломати са правили това, за каквото всъщност са назначени: да предават възможно най-обективната картина на политическия живот в съответната държава.

Изтичане на стотици
хиляди протоколи

Срещу това само по себе си няма какво да се каже - то е част от работата на всеки посланик. Скандалното тук е, че дори суперсила, каквато са САЩ, не успява в дигиталната епоха да опази тази поверителна информация и да се защити от случаи като сегашния - някъде в интернет да се публикуват стотици хиляди документи. Не един, два или пет, а стотици хиляди. И то за пореден път. А това е сериозно изпитание за международната дипломация.

Социални мрежи като Туитър и Фейсбук наистина промениха правилата на онлайн-комуникацията, щом дори НАТО включва кибер-войната като потенциална заплаха в новата си стратегия. И все пак, тайните неща трябва да си останат тайни. Защото без дискретност и премълчаване на определени неща, дипломацията не може да съществува. И е особено непонятно, че суперсила като САЩ, която е изобретила интернет-пространството, не успява сама да се защити от него.