новини, които те карат да бдиш :: Голяма грешка беше, че приравнихме всички висши училища до университети

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.11.2010 05:12 - Голяма грешка беше, че приравнихме всички висши училища до университети

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 614 Коментари: 0 Гласове:

Проф. Камен Веселинов, ректор на Техническия университет – София: КАТЕГОРИЗАЦИЯТА НА ВУЗОВЕТЕ ЩЕ СПРЕ РАЗХИЩЕНИЕТО НА ПАРИ

Алексей Димитров Тодор Господинов 30.11.2010  Професор Веселинов, какво е мнението ви за рейтинга на професионалните направления? В рейтинга на професионалните направления са заложени няколко положителни идеи, но той е недовършен и в този вид не може да се използва. Това е така, защото информацията в него е несигурна и непроверена и това води до съмнителни резултати, на които не може да се разчита. Нямам основание да се оплаквам от класирането на моя университет. В раздела за престиж на професионалните направления ние сме първи с голяма преднина по електротехника, енергетика, комуникации, както и по машинно и общо инженерство. Четвърти сме по администрация и управление и сме втори по математика след Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Този показател е красноречив и говори какво очаква обществото от нас. Много недостатъци има в рейтинга. Не ми харесва, че оценката на учебния процес е изцяло субективна и се базира на студентското мнение. Това безспорно е важна част от оценката на една институция, но по този начин тя е силно субективизирана. Какво от данните в рейтинга притеснява експертите? Притеснява ме това, че класацията подвежда потребителя, като предлага да се избере професионален бакалавър, бакалавър или магистър и каквото и да изберете, класацията е една и съща. Програмата изтрива университетите, които не предлагат съответната квалификационна степен, и се показва все една и съща класация. Така на практика се получават куриози, при които един колеж е класиран преди голям и авторитетен университет. Притеснява ме това, че в оценката са замазани много факти. Там има показател – средства, привлечени от преподавател за научна дейност, и е вписано, че Софийският университет има средно по 14 700 лева, а моят университет 7118. Изненадах се от това, но го приемам. Проверих тези данни и се оказа, че за всички специалности се залагат едни и същи средства. Класацията показва усреднена оценка за цялото привлечено финансиране, разделено на броя на специалностите. Това обаче фалшифицира оценката, защото по усреднени показатели силни се оказват тези факултети, където няма много допълнителни средства, и обратното, пада нивото на направления, които реално привличат милиони на година. Прегледах и обучението на докторанти и се оказа, че за специалности като математика, администрация и управление и електроника рейтингът показва, че ние не обучаваме докторанти. Това обаче на практика не е вярно, защото ние сме сред висшите училища с най-много бъдещи доктори на науките. Хубаво, че е направена системата, но никой не трябва да разчита на нея, защото тя не работи. Трябва да се уточнят данните и да се експериментира как работи рейтингът. Разминаването с привлечените средства за наука най-вероятно идва от това, че ние сме единственият университет, който е предоставил данните за привлечените пари за последната година, а останалите са дали всичките си договори за последните няколко години. Ето този пример дава да се разбере, че няма единни критерии, а има проблеми и в тежестта на отделните параметри за оценка и това също изкривява информацията. Има и други куриози. По параметър качество на науката за направлението електроника, електротехника и автоматика на първо място излиза ХТИ Бургас, а ние сме осми. Не се ли оправят тези недостатъци, тази система е по-скоро вредна и опасна, отколкото полезна. Как ще коментирате идеята финансирането на университети да се съобразява с рейтинга? Финансирането не трябва да се опира на рейтинга не само заради недостатъците му, но и заради принципа на общественото образование. Важно е колко добри са институциите и това трябва да бъде отчитано при финансирането. Но не трябва да се забравя, че висшите училища имат освен икономически и социални функции. Не можа да се стъпи на този параметър и да се реже финансирането на тези университети, които са по-слаби, защото по този начин те ще затънат още повече. Преди да се коментира финансирането, държавата трябва да има ясна визия кои университети са необходими и ако те имат проблеми, да бъдат подпомогнати. След отстраняване на недостатъците рейтингът може да бъде използван единствено, за да бъдат поощрени най-добрите висши училища, но не да наказваме лошите. Напротив, трябва да им предоставим технология, за да настигнат успешните – да се назначат пълномощници, които да контролират разходите, или да се вземат други мерки. Как оцеляват университети в условията на намалени субсидии? Не трябва ли да се търси начин за привличане на собствено финансиране? Не мисля, че със собствено финансиране нещата могат да се оправят. Трябва да има ясно дефинирана държавна политика във висшето образование, да сме наясно какви са ни приоритетите, какви кадри са ни необходими и после да провеждаме реформи във финансирането. Вече казах, че публикуваният рейтинг, който сравнява висшите училища чрез предлаганите от тях специалности, не може да служи за разпределяне на субсидиите. Пътят не е в тази посока, а в категоризацията на висшите училища, както е по света. В Германия, Франция и САЩ тя е реализирана и работи. Колежите произвеждат кадри за икономиката и духовната сфера с практическа насоченост, а университетите са специализирани в обучението на кадри за научна работа и преподаватели за висшето образование. Необходимостта от категоризация на университетите ще спре разхищаването на обществените финанси, защото едни средства са необходими за обучението в колежите и други във висшите училища. Най-скъпа е подготовката на научни работници и преподаватели в университетите. Само тогава с по-малко средства ще постигнем по-добро качество на образованието. Какви грешки бяха допуснати при реформите досега в системата на висшето образование? Направихме голяма грешка, като приравнихме всички висши училища до университети. Разликата е, че едните не дават докторска степен. Другият голям гаф е, че измислихме степента професионален бакалавър. Звучи смешно, но това автоматично прави университетския бакалавър непрофесионален, защото логиката предполага названието професионален да бъде прикрепено към по-високата степен. Това подвежда всички наши партньори в чужбина, които възприемат реално по-ниската степен за по-престижна. Сега има изискване да се даде възможност на възпитаниците на колежите да завършат университетска бакалавърска степен и аз вече се питам защо подготвяме изобщо професионални бакалаври. Как практически ще стане сливането на трите технически университета в столицата и създаването на Национален технологичен университет? Развитието на тези висши училища трябва да върви в тази посока. Това ще бъде естествено продължение на категоризацията на университетите и целите, които се преследват с обучението в тях. Според мен този процес ще трае 5-6 години, но трябва да се направят първи стъпки за това сближаване. Практически това сливане ще доведе до повишаване на международния престиж, защото от един университет, макар и технически, се очаква да предлага целия кръг от специалности. При мен през годините са постъпвали запитвания за обучението на строителни инженери, но ние не обучаваме такива специалисти. Ръководството на новата структура може да се реализира с назначаваното на президент и съвет, в който да се включат представители на отделните висши училища. Те ще координират отделните структури и ще работят за сближаването им. Постепенно трябва да се върви и към сближаване на техническата документация, а на един следващ етап ще се спестят средства и от съвместното използване на базата, лабораториите и преподавателския състав. Визитка Роден е през 1946 г. в БлагоевградЗавършва приложна механика в ТУ в Дрезден, Германия, през 1969 годинаЗащитава докторска дисертация през 1974 година. Доцент по строителна механика (1985 г.) и професор от 2002 г.Преизбран за ректор на Техническия университет-София, през октомври 2007 година

Нагоре