ТОВА, което се случва с ромите във Франция, е важен вододел за ЕС. Самата философия на съюза е поставена на изпитание. Означават ли действия като тези на Париж, че не сме единна територия? Нали разглеждаме ЕС като единство на различията, нали искаме да го градим като съюз на равноправни индивиди и етноси? Всяка дипломатическа реакция трябва да бъде премерена, защото отразява способността на отделните членки заедно да работят за решение на общите си проблеми.

Ако в САЩ ромски групи от Айова се преселят в Небраска, как си представяте принудителното им връщане от втория щат? Ромите не са уседнали като останалите етноси в ЕС. В самата култура на ромската общност е залегнал принципът на придвижване. Затова е недопустимо да им се отказва правото на тази социокултурна идентичност, част от която е и правото на придвижване.

България и Румъния не трябвабезропотно да приемат подобни решения. София и Букурещ трябва да свикат дебат в Европарламента и Еврокомисията. На нашите две страни трябва да се окаже помощ, включително консултантска и финансова, за интеграцията на ромските групи.

Реакцията на Париж донякъде е разбираема. Франция има тежък проблем с интеграцията на хора с различен етнокултурен статус. През 60-те години, след Алжирската криза във Франция пристигнаха като работници много хора от Магреба (Алжир и Тунис ). Проблемът обаче не дойде от тях, а от следващото поколение млади араби, родени във Франция. Френското общество отказа да ги приеме и в резултат те също го отхвърлиха. Този конфликт е много дълбок. От него се роди и страхът от влизането на нова етнокултурна група, която да създава допълнителни проблеми. Френското общество е много чувствително по тази тема, на която впрочем дължи просперитета си и Националният фронт на Льо Пен. Но не само неговите симпатизанти - цялата десница е заразена от този страх. Затова и президентът Саркози е в нелека ситуация - страховете от икономическата криза се съчетават с очаквания на неговите избиратели, които са десни, да прояви твърдост.

Няма какво да отговорим на упреците, че не сме интегрирали ромите. От 20 г. у нас почти нищо не се прави нито за трудовата им интеграция, нито за образованието им. Те бяха единствено експлоатирани политически чрез купуване на гласове и т.н.

До 1989 г. 50% от ромите у нас, цялото население на селата от ромски произход, работеше в селското стопанство, в кооперативите. След реституция на земята те останаха без работа и без препитание. Как да се интегрират на трудовия пазар? Политика в тази посока нямаше. Това постепенно върна съществуващата до 1944 г. кланова организация.

Второ, за тези 20 г. образователното им равнище спадна потресаващо. До 1989 г. се казваше - трябва да изкарат 4 клас, поне да могат да четат и пишат. След 1989 г. този въпрос бе оставен на семейството. В резултат ромите спряха да ходят на училище.

Казват: нашите роми живеят от помощи. Не е вярно - една част от тях не могат да се доберат дори до тях, защото са неграмотни. Знам за случай, в който 36-годишна баба попълва документите на дъщеря си за социални помощи, защото не може да чете и пише, още по-малко да разбере сложния институционален език, на който говорят чиновниците по разните служби.

Интересно е, че ромите, които завършват поне средно образование, стигат и до висше. Проблемът е, че образователната ни система не ги интегрира още на входа. Изследванията на МБМД показват, че когато са положени специални усилия за ромските деца дори от най-нисък социален статус, те абсолютно се изравняват с тези от най-високия. Защото и сред тях има различни пластове. На единия полюс са много просветени роми, а на другия е гетото, ръководено от босовете на циганските кланове. Те пък имат интерес да държат хората там, защото така ги командват най-лесно.

Едно целенасочено усилие за образование е това, което може да спре гетоизацията.