Модната индустрия, която аз си представям като наполовина Нанси Рейгън, наполовина маркуч, се изложи тези дни по два отделни повода. Тя е затънала в такова блато, че дори аз, която отдавна следя анорексията и копчената индустрия, останах изненадана.

Историята с геноцида и диамантите е забележителна не защото видяхме как Наоми Кембъл се опитва да говори, а защото ни разкри детинското объркване на модния свят, когато се сблъска с действителността. Шокиращо бе не толкова евтиното поведение на Кембъл пред съдията - тя може би смята, че "геноцид" е крем за лице, а "Международният съд" - спа-център. Онова, което не ми излиза от главата, е отношението на Кембъл към диамантите.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Наоми Кембъл явно смята, че "геноцид" е крем за лице...

Смут в залата

Тя описа подарените й диаманти като "дребни, мръсни камъни". За един супермодел, живеещ от огледала, тези диаманти не са били бляскави шрапнели от една война. Те са стока и тъй като не са били хубави или маркови, тя ги е презряла. Когато Кембъл загря, че те имат значение отвъд външния им вид, се смути почти вълнуващо. Подозирам, че ако я представят на някое момиче с булимия, тя пак ще се смути.

Откъдето стигаме до втората случка, в която явно става дума за покаяние. Робърт Дъфи, директор на модната къща "Марк Джейкъбс", разгласи, че възнамерява да произвежда дрехи над № 40: това в момента е най-големият размер, до който една жена може да си позволи да се докара и все още да бъде смятана от модния свят за достойна да бъде облечена. Всеки над № 40 е мъртъв, та дори да пазарува и в магазин на веригата "Маталан".

Аз не знам защо Марк Джейкъбс не може да бъде директор на самия себе си, но мога само да се изплезя на обещанието му. Не, той няма да чуе "най-сетне" от мен, нито пък ще ме види просната на тротоара пред някой от магазините си в очакване да ми подхвърлят № 16 в ръцете. Ще му повярвам, когато Кейт Мос експлодира, оставяйки след себе си една локвичка и някой и друг косъм.

Всяка година модната индустрия обещава, че ще бъде послушно момиче, сериозно и полезно, изцяло отдадено на удоволствието от това да бъдеш жена. Не спират да ни уверяват, че модата ще стане по-скромна и човешка. Понякога плъзва слух, че прекалено слабите модели щели да бъдат спрени от подиума, което е смехотворно, защото модата не знае що е прекалено слаб. Та нали това е индустрията, която все още не е забелязала, че Карл Лагерфелд бе откраднат и заменен с един призрак.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Модата не знае що е слаб

Ритуалното покаяние - празен балон

Станалото вече ежегодно покаяние е в отговор на една пиар катастрофа, която е прекалено гротескна, за да остане незабелязана. Това може да са данните за анорексията и дебелината сред тийнейджърите (това са сродени, а не противоположни психози) или пък гледката на някой модел, гладувал така яко, че буквално пада от подиума и умира. Само че това ритуално покаяние, включително и съобщението на Робърт Дъфи, е един голям, празен балон. Модата няма да се промени. Защото не може. Нейните идиотизми са съществен елемент за оцеляването й - и вечни.

А на онези, които смятат, че модната индустрия и кървавата тирания не бива да бъдат съдени в една и съща зала, ще кажа: защо не? И едната, и другата се занимават с един и същ смъртоносен бизнес. Така хем ще ни излезе и по-евтино.

Гардиън/СГ/МИ