на Етичната комисия или й се е наложило да се помайтапи, за да се аргументира, или наистина е пълна с паднали от рая членове, които си мислят, че във всички досегашни реклами на „Винпром Пещара" женските гърди са били асоцирани не с дини, а с мозъка на Айнщайн...

След шумната група от близо 7000 фенове на мента "Пещера", които направиха фейсбук опело заради временното й изчезване от магазините, производителят "Винпром Пещера" отново наостри сетивата на потребителите.

Причната е "актуалната" тв реклама на мастиката на винпрома с фолк дивата Андреа и актьора Калин Врачански, върху чиито послания някой осъществи морално-етичен мониторинг. Ама година по-късно.

В медиите пристигна патетично писмо от Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация, в което тя обявява решението си: рекламата на мастика "Пещера" нарушава Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, тъй като е безотговорна към обществото, противоречи на добрите нрави, опредметява женските гърди и т.н. - все литературно поднесени аргументи.

Накратко Етичната комисия препоръча на "Винпром Пещера" да приведе комуникацията си в приличен вид в определения срок (5 работни дни), а при невъзможност - ще спре излъчването й.

Освен че станалата повод за това решение жалба постъпва цяла година след пускането на "неприемливата" реклама, текстът в нея е изначално сбъркан, тъй като посочва за рекламни лица младият актьор Калин Врачански и фолк изпълнителката Галена (също рекламно лице на "Пещера"). Преразказвайки в същото време рекламния сюжет, в който протагонист е бюстът на Андреа (вярно, че единствената разлика между двете певици е в цвета на косите, но все пак...).

Жалбоподателят Фондация "Хоризонти 21" се позовава на "чл. 2 и чл.4.9 от Етичния кодекс, според които (накратко) търговската комуникация не трябва: да съдържа вулгарни елементи, според общоприетите морални норми в съответната държава и култура, да промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на насърчаване и готовност за секс, да показва разголване на човешкото тяло по неподходящ начин, да представя продукта като средство за отстраняване на сексуални бариери...

С решението си, че в съответната държава и култура жалбата е допустима (и основателна), етиците отприщват твърде интересен диалог между двете страни, еталон на словоблудството и господстващото лицемерие у нас - когато става въпрос за медийна етика.

В становището си ответната страна "Винпром Пещера", разбира се, се хваща за неволно или не допусната грешка в текста на жалбата, посовайки, че не се конкретизира ясно за коя реклама и на кой продукт става въпрос. Понеже няма реклама, в която да участват заедно посочените изпълнителка и актьор - факт.

Дори да оставим настрана непрофесионалния подход на НСС, който приема решение върху жалба, пълна с неточности, в мотивите си Етичната комисия включва такива старомодни моралистични забележки, че човек би решил, че жените у нас обикновено ходят на плаж с поло и дълги шорти, за да не ги забелязват, или че мъжете са заставени да изпитват по-явен интерес към хоризонта:

"Рекламата носи послание за незачитане на човешкото достойнство, поради изключително принизеното опредметяване на женските гърди."

"Рекламата не се съобразява с общоприетите морални ценности на българското общество - конкретно, аналогията между женските гърди и дини, изобразена чрез банския костюм и изречението: "Не, мерси, аз си имам" в отговор на подаденото парче диня."

"Рекламата принизява жената до сексуален обект, идентифицирайки я като "сочно парче" (парче диня или парче месо?!) и поставяйки я на по-ниско ниво спрямо перспективата на камерата и погледа на мъжете т.е. - на земята, в краката им."

В тази страна, в която винаги е липсвала превенция на простотията, на Етичната комисия или й се е наложило да се помайтапи, за да се аргументира, или наистина е пълна с изпаднали от рая членове, които си мислят, че във всички досегашни реклами на "Винпром Пещара" женските гърди са били асоцирани не с дини, а с мозъка на Айнщайн.

На всеки български плаж разговорът се върти най-вече около "тия три неща" - цици и нещо (обикновено мента, мастика или и двете) с много лед - определено без да бъде съпътсван с шекспирови сентенции.

Затова най-лесният начин да рекламираш някоя от напитките е да направиш възстановка на реален плажен скеч - и да убедиш някоя нашумяла фолк изпълнителка, че няма да се вижда целулитът й в клипчето.

Актуалната (миналогодишна) реклама на мастика "Пещера" определено улучва в десетката летните ценности на средностатистическия кибик и ако е сервирана с крайно лош вкус, то е защото със сигурност не се цели във феновете на Fallon (агенцията, която се прочу със софистицираната реклама на Sony Bravia с подскачащите топки през 2005-а), а във феновете на чалгата и на напитките на достъпни цени.

Няма как да се оспори присъствието на пошли стереотипни сексистки послания в рекламата, но с ненавременното им преекспониране - след като цяла година ефектното клипче възпитава потребителите в лоши нрави, "етиците" просто доказват, че основната им дейност е само да напомнят за себе си.

Единственият смислен момент в мотивите им всъщност е, че "лошият вкус не е етичен, а естетичен проблем".

А ако в случая с рекламата на "Винпром Пещера" освен за лош вкус, става дума и за неприкрита вулгарност, полова дискриминация и погазване на човешкото достойнство, това едва ли може да се прекатегоризира в етичен проблем, за който носят отговорност представителите на продукта.

Този проблем е свързан с отдавна зададени и вече нормални модели на поведение и в този смисъл създателят на рекламата, която напълно изразява доминантния тип култура у нас, е самото общество.

Много ясно, че рекламата на мастика "Пещера" определено може да ти се стори тъпа, особено когато ти е много тъпо, че си се родил тук. Ако обаче я видиш, докато кротко си пиеш узото (по-добрия приятел на динята) с гаджето си, тя едва ли ще почне да цикли по темата, че е априори принизена в краката на мъжа, а ти - че в представянето на голо женско тяло има нещо непристойно и недостойно.

Живеем в свят, в който западните компании си позволяват да рекламират продуктите си дори с хомосексуални символи. И в който само потребители с недостатъчно добре развити възприятия и култура биха възстанали срещу рекламен клип, зад който им се привижда конспиративното намерение да се опосредстват още повече ценностите на и без това изпростялото човечество.

Етичната Комисия към НСС всъщност доказва, че може да мисли "и така - и така" с едно друго свое решение по повод жалби относно реклама на "Чайкафарма". Според тях текстът на рекламата "На всеки час умира човек от миокарден инфаркт", изказан в прайм тайма, е безмислен и тягостен, а сведенията за страдащите от миокарден инфаркт и процентът на починалите по пътя за болницата са изключително стресираща информация, поднесена в неподходящ момент.

Рекламата би могла да се разгледа като нарушение, според чл. 4. 4 от Етичния кодекс: "Търговската комуникация не трябва да се възползва от чувството на страх, или от нещастие или страдание, без основателна причина."

Етичната комисия обаче намира жалбите за неоснователни, като посочва в мотивите си, че съобщението "На всеки час умира човек от миокарден инфаркт", изказано в прайм тайма, достига до потребители, които като цяло притежават сравнително добър опит, познания и разумна преценка, за да възприемат правилно посланието."

Странно как не се е досетила да включи в есеистичните си аргументи във връзка с решението си за рекламата на мастиката, че циците на Андреа също могат да доведат до инфаркт...

Приятен плаж и никакви инфаркти!

http://webcafe.bg/id_1962230840_Nedopustimite_tsitsi_na_Andrea

Жалбата относно телевизионната реклама на мастика "Пещера" е допустима по смисъла на Правилника за приложение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Други текстове от Етичния кодекс, към които може да бъде отнесена жалбата, както и коментарите на Етичната комисия към НССР:
Чл.1. "Всяка търговска комуникация трябва да бъде изготвена с чувство на отговорност към потребителя и обществото".
Рекламата не е изготвена с чуство за отговорност към обществото, тъй като внушава ниски естетични и етични стандарти, както и усещане за безотговорност. Показването на ситуация, в която женските гърди са изложени на показ, не се вписва в утвърдените разбирания за благоприличие и добри нрави. Не е етично и морално да се изтъкват и представят белези на женския пол в телевизионна търговска комуникация (една от най-достъпните медии).

Чл.1.2. "Всяка търговска комуникация трябва да бъде съобразена със закона, благоприлична, почтена, честна и правдива".Рекламата е неблагоприлична и непочтена, тъй като манипулира човешката сексуалност по начин неподходящ за широка аудитория - гърдите на жената за ясно видими на целия екран. Дори и в наши дни трудно да може да се определи кое е благоприлично и кое не, но със сигурност, процесното търговско съобщение носи белезите и създава усещане за неблагоприличност – непристойност и циничност. Буквалната асоциация на женските гърди с дини е вулгарна и показва липса на уважение към женската личност и човешко достойнство. Опредметяването на жената и представянето й като сексуален обект не следва да се толерира - практика, отдавна отречена в рекламните пазари с развита (само)регулация. Рекламата е в разрез с добрите нрави, тя е вулгарна и отблъскваща и не се съобразява с общоприетите морални ценности на българското общество - конкретно, аналогията между женските гърди и дини изобразена чрез банския костюм и изречението : "Не, мерси, аз си имам" в отговор на подаденото парче диня.

Различните търговски комуникации от серията такива на мастика "Пещера" са създавали обществено напрежение и възможност по недвусмислен начин да стане ясно, че се пристъпва линията на "добрите нрави" според общоприетите морални норми.

4.1. "Търговската комуникация трябва да уважава всички аспекти на човешкото достойнство".
В рекламата не е зачетено човешкото достойнство, показвайки едновременно и мъжете в рекламата и русокосата жена по елементарен и обиден начин. Рекламата носи послание за незачитане на човешкото достойнство поради изключително принизеното опредметяване на женските гърди. Рекламата не оставя никакво съмнение, че на плажа сексът и мастика "Пещера" са непременно свързани. Лошият вкус не е етичен , а естетичен проблем. Но в случая освен за лош вкус, става дума и за непрекрита вулгарност и погазване на добрите нрави, благоприличието и човешкото достойнство, а това вече е етичен проблем.
Чл.4.2. "Търговската комуникация и не трябва да съдържа, подбужда или толерира никаква форма на обида или дискриминация, включително такава на базата на раса, национална принадлежност, религия, социална или политическа принадлежност, пол, възраст, увреждания или сексуална ориентация, без изброяването да е изчерпателно". Дадената реклама показва прекалена еротика и е неприемлива за масовото медийно пространство. Такава обида е асоциирането на женската гръд с дини.
Чл.4.3. "Търговската комуникация трябва да съблюдава принципа на равенство между половете".
Рекламата принизява жената до сексуален обект, идентифицирайки я като "сочно парче" (парче диня или парче месо?!) и поставяйки я на по-ниско ниво спрямо перспективата на камерата и погледа на мъжете т.е. - на земята, в краката им. Укоримо е експлоатирането на голота в реклама на високоалкохолен продукт, тъй като съчетанието между двете промотира продукта като средство за отсраняване на сексуални бариери, която освен да популяризира даден продукт, формира обществени ценности и модели на поведение.

Консумацията на продукта се представя като пряко положително въздействие за отстраняване на бариерите в общуването и сексуалните такива.