новини, които те карат да бдиш :: Равнис по кебапчето

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2010 08:46 - Равнис по кебапчето

Автор: reader Категория: Новини

Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове:

Пътят ни към белите държави минава през стандартите

Илиян Савков Мартин Карбовски

Стандарт! Стандартът може да се окаже панацея за българското съществуване. "Оправянето" явно няма откъде да мине, ще мине през създаването на нови Български държавни стандарти. Сядам да пиша този коментар на компютър, който не отговаря на българския стандарт. На него няма друга азбука освен фонетичната. Другата азбука, която трябва да е на иконката БДС, не е изпълнена за този модел и не отговаря на нужния ми стандарт.
Сядам да ям кебапче, купувам си кайма. Не съм сигурен в кебапчето, а и в каймата - колко е кучешкото, колко е телешкото, колко процента са рогата и копитата
Стандартът, който в момента създава правителството за кебапчето, е безкрайно нищожно, но оценимо добро начало в създаването на правила около нас. Когато знам колко процента е допустимото присъствие на рога и копита в кебапчето ми, ще знам дали да го ям, ще знам как ще ми се отрази и ще знам, че има нещо сигурно в тоя безпътен свят.
Няма да ми омръзне да повтарям, че когато хората у нас не са човеци, не си вършат добре работата, държавата трябва да се наеме с прусашка жестокост да очовечи индивидите у нас. Накарайте ги да правят кебапчета от месо! Накарайте ги да правят компютри и телефони с кирилица! Накарайте политиците да отговарят на стандарт три деца, неразведени, непиющи, с един брак, без любовници и без корупция. Накарайте сиренето у нас да е сирене! Ако не го направите, ще ви принудим. Защото у нас сиренето се рекламира като истинско сирене от истинско мляко. Докато в страните на белите хора заради стандарта това не подлежи на съмнение. Не подлежат на съмнение олиото, алкохолът, политиците, политиките, горивото, обслужването, животът и бъдещите му планове. Създаването на стандарти може да промени най-тежката диагноза на българите - това, че те не успяват да правят планове. Не успяват да правят планове дори и когато искат да изпият една бира, защото именно българите са свикнали на нещо изненадващо да им плува в бирата.
Това, с което най-много се хвалим - туризмът и природата, неистово се нуждаят от стандарт. Да знаеш какво те очаква и да търсиш да платиш за по-добрия стандарт. Днес в туризма важи едно-единствено правило казал го е съдържателят на изба "Шестака" от Мелник: "Аз не искам на тебе да ти е удобно, искам на мене да ми е лесно." Стандартът четири звезди у нас нищо не значи. Стандартът на хазяйката и сервитьора е обиден и убийствен в България. А за стандарта на обслужване в сферата на политиката бедният българин дори не се сеща. Не се сеща, че избира политиците да го обслужват със собствените му данъци, примирил се е с правилото, че ги избира, за да го оберат.
Още по-страшно: във време, когато всички правила отпадат по най-либералния начин, вече е еретично, но си го мислим - трябва ни и стандарт в културата. Или поне "екология на културата" (по акад. Лихачов).
Кой казва, че това правителство не прави нищо!? Стандартът, въвеждан за кебапчето и каймата, е като слънце и въздух за всяко живо същество. Представете си свят, в който виното няма да се прави от спирт, слънцезащитният ви крем
наистина ще ви пази от слънцето, а самото слънце ще изгрява и залязва на определените за тази цел места. Стандарт за асфалта, представете си. Стандарт при поведението на КАТ-аджиите, ресторантите, чиновниците, любовниците и всичката останала сволоч, от която зависи да се чувстваме нормално и да не псуваме мястото, където сме се родили. Представете си един ден от държава на ментетата да се превърнем в държава на стандартите - можем да помечтаем, нали. Сигурно някой ще емигрира от скука, но понеже не сме живели в такава държава, нека да пробваме.

Нагоре

Тагове: Standart,