Когато полицаите в Кърджали започнат да се държат като кърджалии от началото на 19 век – губене на време е да чакаш по-хубав бой, за да си купиш спрей. С който по стените на полицейската държава да надраскаш „Всички ченгета са копелета”. Това е A.C.A.B.(All cops are bastards) културата, която е субкултура. И нейни официални представители за BG би трябвало да са пънкари, неонацисти, футболни ултраси, пеещи „Ушев педераст”, или друг underground. Но в никакъв случай сресани и поддържани мъжкарани, казващи се примерно Яне, хора с имена Ахмед, Мехмед, Местан и с тайни ДС прякори, или партийци с цветя в ръка пред паметника на Георги Димитров. Това вече е друга култура, друг етикет на поведение и прилича на идеен обир с взлом и лайна. Все едно някой да влезе в къщата ти, да напълни торбите и за спомен да се изсере в средата на хола.

За да не харесваш ченгетата, е желателно да си бандит без връзки в районното или някаква форма на бунтар срещу системата. Трудно е обаче да си и двете – в смисъл да се бунтуваш, че се преследват бандити. Кой от произволно избраните – a) Станишев, b) Румен Овчаров и c) Христо Бисеров, догонва най-близо клишето за сърдития млад човек. Това е възможно най-политически коректният тест (иначе трябва да се пита – кой от изброените най-много прилича на бандит). Но ако не можете да отговорите, трябва ви посрещна с „Добре дошли в осрания хол”. Където позьорите играят на A.C.A.B. и на никого в действителност не му пука за едно момиче с пукнат череп. Той по-скоро прилича на разбит в държава с некадърни полицаи, отколкото в полицейска държава.

По стар пропаганден навик на нещата не се дават дефиниции, а им се лепят етикети. И всеки сам трябва да напише съдържанието на буркана с етикет „полицейска държава”. Инвентаризацията може да стане по професионален признак – премиерът и заместникът му са ченгета, значи управляват като такива. Но това означава да наричаме правителството на Станишев „историческо”, защото Станишев е историк. Можем да търсим обяснение и на принципа на антонима. Ако сега държавата е полицейска, значи преди е била: a) правова, b) демократична или c) бандитска.

Аз се затруднявам да избера отговор и затова предпочитам да използвам една почти вековна дефиниция. Тя е на журналиста Данаил Крапчев, който по някаква ирония умира по време на арест точно на 10 септември 1944 г. - рождения ден на Народната милиция. За повече ирония след няколко месеца посмъртно е осъден на смърт от Народния съд. Но преди това(1922 г.) измисля сравнително обективната формула - полицейска държава = повече ченгета + по-малко съдилища. Което означава, че през последната година трябва да са се увеличили МВР щатовете, както и безработните съдии. Като обща бройка ченгетата не са малко, но не са и станали повече. За магистратите обаче има намерения да се разкрият нови работни места в специализиран съд. Но точно A.C.A.B. псевдогрупировките не искат да чуят за него.

По формулата на Крапчев в полицейската държава въобще не може да има разговор „Ние ги хващаме, те - нали знаете какво ги правят”. Не може да има и рекламации – „Вие като ги хващате, те защо се напикават”. Арестували наркопласьор и той се напикал от думите „Казвай веднага, щот ще те боли много”. Вероятно досещайки се, че не става въпрос за душевна болка. И да се беше насрал – какво от това. Или предпочитате вие да сте в неговите панталони, когато разглеждате за първи път ученическа хероинова вена отблизо. Всеки има човешкото право да се друса, което е класически A.C.A.B. Но не всеки има право да продава нещо за друсане, което си е класическо престъпление. И след като не може да се страхува от Господ, би трябвало да има друга сила, която да му пълни гащите от страх. В концепцията за полицейска държава също не би трябвало да има села, организиращи доброволни отряди срещу битовата циганска престъпност. Понеже на телефон 166 не им вдигат при оплаквания за откраднати кокошки и изнасилени баби.